Решение № 7 от 16.01.2025, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Бургас, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Илияна Т. Балтова

Радостина К. Калиманова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно гражданско дело № 20242000500208 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по чл.294 ГПК.

С решение № 281 от 09.05.2024 г. по гр.д. № 3230/2023 г. на ВКС, III г.о., е отменено постановеното по процесния спор въззивно решение № 41 от 31.03.2023 г. по в.гр.д. № 32/2023 г. на Бургаския апелативен съд, с което е отменено решение № 43 от 22.07.2022 г. по гр.д. № 461/2019 г. на Окръжен съд – Сливен в частта, с която, по иск на КОНПИ /тогава КПКОНПИ/, от С. Д. Й. от гр. Сливен е отнето в полза на държавата незаконно придобито имущество на обща стойност 43837 лв., представляващо: 1. 9/30 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** в гр. Сливен, м. „Шекерджата“ от 11600 кв.м. – земеделска, IV категория; 2. УПИ IV – за складова база в с. Крушаре от 3995 кв.м., с построените там масивни сгради с площ от 80 кв.м. и 200 кв.м., с всички други подобрения; 3. лек автомобил „Сеат-Толедо“, рег. № СН8495АР, първа регистрация на 30.12.2005 г., придобит с договор за продажба от 15.09.2016 г.; 4. мотоциклет „Сузуки АН 400- Бергман“, рег. № *, първа регистрация на 11.02.2004 г., придобит с договор от 29.06.2015 г.; 5. лек автомобил „Рено-Канго“, рег. №*, първа регистрация на 19.03.1999 г., придобит с договор за продажба на 29.01.2018 г., както и в съответните части за разноските и е постановено друго, с което искът в отменената част е отхвърлен, като първоинстанционното решение е потвърдено в останалата отхвърлителна част за отнемане на имущество от С. Д. и Ж. И.. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Бургаския апелативен съд.

1

В отменителното решение са дадени указания за служебно назначаване на допълнителна съдебно-икономическа експертиза за изясняване на обстоятелства относно наличието в края на проверявания период на получени по банкови сметки на ответниците парични суми на обща стойност от 84522,98 лв.

След връщане на делото от ВКС, с молба от 23.07.2024 г. КОНПИ е заявила, че сумата в размер на 84522,98 лв., представляваща получени суми по банков път от трети лица, не е налична по активните банкови сметки на ответниците в края на проверявания период – 26.06.2018 г., поради което е отпаднала необходимостта от назначаване на указаната от ВКС съдебноикономическа експертиза. По отношение на сумата от 204372,50 лв., представляваща стойността на отнети по наказателното производство златни накити е посочено, че същите са били налични в края на периода, като в последствие са отнети с определение от 13.11.2018 г. по НОХД №322/2018 г.

При настоящото разглеждане на спора, въззивната инстанция намира следното:

Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество е обжалвала решение №43 от 22.07.2022 г. по гр.д. №461/2019 г. на Сливенския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени исковете и против С. Д. Й. и Ж.

Т. И., двамата от гр. С. , за отнемане в полза на държавата на имущество, за което не са установени законни източници на средства, както следва:

От С. Й.:

1.Лек автомобил „Сузуки-Витара“, рег. № *, първа регистрация на 29.03.1995 г., придобит от Й. с договор за покупко-продажба от 31.10.2013 г., продаден с договор от 19.11.2015 г. Пазарна стойност към момента 2000 лв.;

2.Сумата в размер на 30600 лв., паричната равностойност към момента на отчуждаване на сграда с идентификатор *** в гр. Сливен, със застроена площ от 28 кв.м.;

3.Сумата от 3800 лв., паричната равностойност към момента на отчуждаване на нива, имот с идентификатор ***, в землището на с.

Г., общ. Т., ЕКАТТЕ 18259 в м. „Ч.“, на площ от 6 дка;

4.Сумата в размер на 3480 лв., паричната равностойност към момента на отчуждаване на нива, имот с идентификатор ***, в землището на с.

Х., общ. Т., ЕКАТТЕ 77030 в м. „М.“, на площ от 4,277 дка;

5.Сумата от 68979 лв., непреобразуван остатък от пазарната стойност към датата на отчуждаване на недвижим имот – обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Б., апартамент на площ от 44,88 кв.м.;

6.Сумата в размер на 15000 лв., стойността към датата на отчуждаване на отстъпено право на строеж за изграждане на сграда на един етаж за търговия със ЗП от 72 кв.м., находяща се в ПИ *** в гр. С. кв. „Д.“, плот 1626 кв.м.;

7.Сумата от 3720 лв., паричната равностойност към момента на отчуждаване на товарен автомобил „Хюндай- Х1“, рег. №*, първа регистрация 2 на 17.02.2004 г.;

8.Сумата в размер на 3000 лв., парична равностойност към момента на отчуждаване на лек автомобил „Митсубиши-Спейс стар“, рег. №*, първа регистрация 29.08.2003 г.;

9.Сумата от 7500 лв., паричната равностойност към отчуждаването на лек автомобил „БМВ-530 Д“, рег. №*, първа регистрация 24.04.2002г.

10.Сумата от 23701,55 лв., погасителни вноски по кредитна карта в лева IBAN: * в „ПИБ“ АД, с титуляр Ст. Й.;

11.Сумата от 1082 лв., внесени на каса по разплащателна сметка в лева №20435876 в „Банка ДСК“ с титуляр Ст. Й.;

12.Сумата от 598011,08 лв., внесени на каса по разпл. сметка в лева IBAN: * в „ПИБ“ АД, с титуляр Ст. Й.;

13.Сумата от 7900 лв., внесени на каса от трети лица по разпл. сметка в лева №20435876 в „Банка ДСК“ с титуляр Ст. Й.;

14.Сумата от 27222,78 лв., внесени на каса от трети лица по разпл. сметка в лева с IBAN: * в „ПИБ“ АД, с титуляр Ст. Й.;

От Ж. И.:

1.Сумата от 12500 лв., паричната равностойност към отчуждаването на лек автомобил „БМВ-120 Д“, рег. № *, първа регистрация 01.01.2008г.;

2.Сумата от 10200 лв., непреобразуван остатък от паричната равностойност на лек автомобил „Фолксваген-Таурег“, рег. №*Р, първа регистрация 01.01.2004 г.;

3.Сумата от 16000 лв., паричната равностойност към отчуждаването на лек автомобил „Ауди- А6“, рег. №*, първа регистрация 30.12.2008 г.;

4.Сумата от 3757,40 лв., вноски за погасяване на усвоени средства по кредитна карта в лева IBAN: * в „ПИБ“ АД, с титуляр Ж. И.;

5.Сумата от 280,95 лв., погасителни вноски по кредит №40000471756 от 14.01.2017 г. в „Ти Би Ай банк“ ЕАД, с титуляр Ж. И.;

6.Сумата от 8459,65 лв., вноски за погасяване на средства по кредитна карта в лева IBAN: * в „ПИБ“ АД, с титуляр Ж.И.;

7.Сумата от 5815 лв., внесени на каса по разпл. сметка в лева IBAN: * в „ПИБ“ АД, с титуляр Ж. И.;

8.Сумата от 450 лв. внесени от трети лица по горната разпл. сметка;

От С. Й. и Ж. И.:

1.Сумата от 21820 лв., пазарната стойност към датата на отчуждаване на недвижим имот с идент. *** в м. „О.“, гр. С. на площ от 920 кв.м.

В жалбата се твърди, че в обжалваната отхвърлителна част решението на първата инстанция е неправилно, поради необоснованост и незаконосъобразност. При приетото от решаващия съд значително несъответствие от 170881 лв., комисията счита, че на основание чл.151 КОНПИ е следвало да бъдат отнети и посочените по-горе суми. Освен това, в анализа за несъответствие не следва да бъдат включени като приход сумите от отчуждени имоти и МПС-та, придобити от незаконна дейност. Вноските по банкови сметки също се сочат като подлежащо на отнемане имущество, 3 независимо дали са налични или не в края на проверявания период.

Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на исковете изцяло.

В отговор, въззиваемите ответници оспорват жалбата като неоснователна и правят искане за оставянето и без уважение. Считат първоинстанционното решение за правилно, обосновано в извода за неоснователност на исковите претенции за отнемане на неналични парични суми.

Въззивна жалба е подадена и от С. Й., чрез адв. Д. П. в частта от първоинстанционното решение, с която е постановено отнемане в полза на държавата на следното имущество:

1.9/30 ид. части от ПИ с идентификатор *** в гр. С., м. „Ш.“ с площ от 11600 кв.м. земеделска земя – нива;

2.УПИ IV – за складова база в кв. 80 по плана на с. К., общ. С., с площ от 3995 кв.м., ведно с построените в имота масивна сграда с площ от 80 кв.м. и масивна сграда с площ от 200 кв.м., заедно с всички подобрения и трайни насаждения;

3.Лек автомобил „Сеат-Толеда“, рег. №* първа регистрация 30.12.2005 г., закупен с договор от 15.09.2016 г.;

4.Мотоциклет „Сузуки АН 400 - Бургман“, рег. № *, първа регистрация 11.02.2004 г., закупен с договор от 29.06.2015 г.;

5.Лек автомобил „Рено-Канго“, рег. №*, първа регистрация 19.03.1999 г., закупен с договор от 29.01.2018 г.

В обжалваната част въззивникът-ответник счита решението на първата инстанция за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди, че не е налице значително несъответствие в имущественото състояние на проверяваните лица, надвишаващо предвидената в закона сума от 150000 лв.

Наличното имущество, предмет на отнемане, е на стойност 45837 лв., което е достатъчно основание за отхвърляне на предявените от комисията искове. В началото на проверявания период, освен сумата по банкова сметка на И. в размер на 229,53 лв., последната е била собственик на апартамент в гр. С., чиято пазарна стойност към момента на отчуждаване – 19.05.2016 г., е 54000 лв. Поради това, ако в края на периода ответниците са притежавали имущество от 170881 лв., както е приел първоинстанционният съд, не е налице значително несъответствие по смисъла на закона. Оспорва се неприемането към приходната част на всички дарения на парични средства от родителите на ответниците и сестрата на Й., чийто размер е не по-малко от 100000 лв.

Налице е позоваване и на печалба от „Еврофутбол“ в размер на 76884,74 лв.

Изложени са възражения по приетите като разход 44636,35 лв. – представляващи плащания на ПОС-терминал, освен сумата за обичайни разходи за издръжка по данни на НСИ, тъй като първата сума е част от втората, като извършени разходи за нужди на домакинството. Оспорва се като разход и сумата от 93631,56 лв. – вноски по разплащателни сметки, различни от вноски по кредити и кредитни карти, с аргумент, че при изтеглянето на 4 неналичната сума не е установено каква част от нея е разходвана за издръжка на семейството и каква – за придобиване на имущество. Изразено е несъгласие и с приети за извършени от Й. разходи през 2010 г. за пътуване в чужбина – 1200 евро, в левова равностойност на 2347 лв. Изтъква се и заявеното от свидетелката Р. Х., майка на ответника, че е поемала неговата издръжка до задомяването му, а през 2008 г. му е дарила сума от около 5000-6000 лв. На следващо място е посочено, че необосновано първата инстанция е включила в разходната част суми по продажби, които са заявени от ответника като прикриващи дарение от бащата, дядото и чичото на ответника. Направено е искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната уважително част и отхвърляне на исковите претенции изцяло.

В отговор на въззивната жалба на ответника, ищцовата комисия оспорва същата като неоснователна. Досежно изключените от анализа за несъответствие суми, сочени като дарения, е заявено, че същите не е доказано да са били разполагаеми у дарителите средства с установен законен източник.

Поддържа се като правилно изложеното от първата инстанция за недопустимост на свидетелските показания във връзка с твърдението на Й. за симулативни покупко-продажби, прикриващи дарение. Като недоказани се сочат и печалбите от „Еврофутбол“. Според комисията, несъстоятелни са и възраженията на ответника за начислените му разходи за задгранични пътувания по аналогия с Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, при липсата на конкретни доказателства за разходваните при пътуванията средства. Претендира се отхвърляне на жалбата.

Настоящата инстанция, като съобрази наведените от страните доводи, доказателствата по делото и с оглед предвиденото в закона, намира следното: