Определение № 22940 от 26.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22940 гр. София, 26.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Ина Ем. Костадинова като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно частно гражданско дело № 20251100507767 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 413, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.419371/27.12.2024 г. подадена от „ България Еър“ АД срещу Заповед за изпълнение № 35397/11.11.2024 г. по ч.гр.д. № 62865/2024 г. на СРС, 141 състав, в частта за разноските, с която заявителят е осъден да заплати на адв. В.Ч. М. сумата от 960 лева на основание чл.38,ал.1, т.2 от ЗА.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на определения размер на адвокатското възнаграждение и се иска съда да обезсили Заповед № 3539711.11.2024 г. по ч.гр.д. № 62865/2024 г. на СРС, 141 състав, в частта за разноските, с която „ България Еър“ АД е осъдена да заплати на заявителите общо сумата от 960 лева /по 480,00 лв. на всеки от заявителите/, представляваща адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок е подаден отговор на частна жалба от адв. В.Ч. М., в който се излагат съображения за неоснователност на същата и се моли съдът да я остави без уважение.

С определение № 16624 от 09.09.2025 г., постановено по гр.д. № 7767/2025 г. по описа на СГС, II – E въззивен състав, производството по делото е прекратено и подадената от „България Еър“ АД частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските е върната на СРС за произнасяне по възражението по чл. 414а и постъпилото становище, като е указано, че в случай, че съдът намери, че частният жалбоподател е дал повод за завеждане на делото и присъди разноски на заявителя, то следва да изпрати по компетентност частната жалба по чл. 413 ГПК.

След връщане на делото СРС е обезсилил заповед за изпълнение на парично задължение, издадена на 11.11.2024 г. по ч.гр.д. № 62865/2024 г. по описа на СРС, 141 състав, В ЧАСТТА за сумата от 488,96 лева (четиристотин осемдесет и осем лева и 96 стотинки), представляваща за заявителя Р.С.Г. обезщетение на основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от 1 регламент (ео) 261/2004 на европейския парламент и на съвета от 11 февруари 2004 г. за закъснение на полет FB6816 от летище Джерба Зарзис, Тунис до летище София, България на 25.06.2024 г., резервация № OPG9XF, ведно със законна лихва за период от 23.10.2024 г. до изплащане на вземането, В ЧАСТТА за сумата от 488,96 лева (четиристотин осемдесет и осем лева и 96 стотинки), представляваща за заявителя Й.А.Я. обезщетение на основание чл.

7, пар. 1, б. „а“ от регламент (ео) 261/2004 на европейския парламент и на съвета от 11 февруари 2004 г. за закъснение на полет FB6816 от летище Джерба Зарзис, Тунис до летище София, България на 25.06.2024 г., резервация № OPG9XF, ведно със законна лихва за период от 23.10.2024 г. до изплащане на вземането, както и В ЧАСТТА за държавна такса в размер на 50,00 лева (петдесет лева).

По отношение на вземането за сумата от 960 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение, СРС е приел, че жалбоподателят е дал повод за завеждане на делото и същото е изпратено по компетентност на СГС за произнасяне по подадената частна жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от страна, имаща правен интерес и против подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата държавна такса.

Разгледана по същество жалбата е и частично основателна.

Производството пред СРС, 141 състав, е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от Я.С.Г. и Й.А.Я. срещу „България Еър“ АД за сумата от по 488, 96 лв. за всеки от заявителите, представляваща главница за дължимо обезщетение на основание чл.7 §1 б. „а“ от регламент /ЕО/ № 261/2004г. на Европейския парламент и съвета от 11.02.2004г., държавна такса за издаване на заповед за изпълнение за всеки от заявителите в размер от 25 лв. и адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 480 лв. с ДДС за всеки от заявителите.

Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 35397/11.11.2024 г. е разпоредено длъжникът да заплати в полза на заявителите претендираните главници, заедно със законната лихва, държавна такса в размер на 50, 00 лв., както и да заплати в полза на адвокат В. Ч.-М. на основание 38, ал. 1, т. 2 ГПК за представителство на всеки от заявителите сумата от по 480, 00 лв. с ДДС или общо 960, 00 лв. с ДДС.

Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК, приложима и в заповедното производство, заявителят има право да получи направените разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение - за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част на искането за издаване на заявление.

Видно от заявление с вх. 336453/23.10.2024 г., подадено по електронен път на 18.10.2024 г., заявителите са представлявани в заповедното производство от адвокат приложени са и пълномощни и изрично в образеца на подаденото заявление е вписано името на пълномощника на заявителите – адв. В. Ч.-М., включително и същото е подписано 2 от нея с квалифициран електронен подпис, поради което и при уважаване на заявлението и издаване на заповед за изпълнение заявителят има право да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение, в случай, че е доказано действителното им извършване /т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. дело № 6/2012 г. на ОСГКТК на ВКС/.

Към заявлението са представени и договори за правна защита и съдействие, по силата на които адв. В. Ч. – М. е приела да извърши процесуално представителство на страните в производството по чл. 410 ГПК безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗаДВ – затруднено материално положение на заявителите.

Горецитираните писмени документи, настоящият състав счита, че установяват наличието на правоотношение по договор за правна защита и съдействие между заявителите и адв. В. Ч. – М., в полза на която на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 се дължи адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ. С подаването на заявлението всеки от заявителите е упражнил свое собствено право, поради което и за всеки един от тях на собствено основание се дължат сторените разноски – в конкретния случай се дължи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в полза на процесуалния им представител.

Длъжникът по заповедното производство е направил своевременно възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в производството.

Съгласно чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.) адвокатското възнаграждение в производства за издаване на заповед за изпълнение се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми (така за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1000 лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение е 204,52 евро без ДДС (400 лв. без ДДС).

При определянето на дължимото се в полза на процесуалния представител на заявителите адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ, съдът съобразява възприетото съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C438/22, а имен-но, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която: от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, - и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Даденото разрешение с решението по преюдициалното запитване (задължително за всички съдилища чл. 633 ГПК) означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване 3 разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и в приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1.2.0024 г. минимални размери на адвокатското възнаграждение/ виж изрично в този смисъл Определение № 474 от 28.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 961/2023 г., I т. о., ТК/.

Настоящият състав на съда намира, че предвиденият в Наредбата минимум от 204,52 евро без ДДС (400 лв. без ДДС) за адвокатско възнаграждение по отношение на всеки от заявителите се явява прекомерно завишен с оглед на фактическата и правна сложност на делото, както и при съобразяване на извършените от пълномощника на заявителите процесуални действия, които в настоящия случай се изчерпват с подаването на заявление по нормативно установен образец, утвърден от министъра на правосъдието с Наредба №6/2008 г.

С оглед изложените съображения, съдебния състав намира, че в конкретния случай адвокатско възнаграждение в размер на 122,71 евро с ДДС (240, 00 лв. с ДДС) за всеки от заявителите е справедливо.

Ето защо обжалваната заповед за изпълнение следва да бъде отменена в частта с присъдено в полза на процесуалния представител на заявителите адвокатско възнаграждение за разликата над 122,71 евро с ДДС (240, 00 лв. с ДДС) до присъдения размер от 245,42 евро с ДДС (480, 00 лв. с ДДС) по отношение на всеки от заявителите.

По повод на формираното от адв. В.Ч. М. искане за присъждане на разноски в настоящото производство следва да бъде посочено, че доколкото в конкретния случай се касае до производство по изменение на произнасянето относно разноските, то в него не се дължат и не следва да бъдат присъждани разноски в полза на страните. Това е така, тъй като настоящото производство няма самостоятелен характер, а е функционално свързано с производството по същество на спора (в този смисъл е и практиката, обективирана в Определение № 114/20.05.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 1847/2016 г. по описа на ВКС, II, г.о. и Определение № 296/15.08.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 1758/2017 г. по описа на ВКС, III, г.о., която се споделя и от настоящия състав), поради което и разноски в полза на ответната страна по частната жалба не следва да бъдат присъждани.

Съгласно задължителните указания дадени в т. 8 на Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС определението на настоящия състав на съда не подлежи на обжалване.

Воден от гореизложеното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.11.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 62865/2024 г. по описа на СРС, 141 състав, в частта за разноските, с която е присъдено в полза на адв. В. В. Ч. – М., с личен номер ********, адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Р.С.Г. за разликата над 122,71 евро с ДДС (240, 00 лв. с ДДС) до присъденото такова от 245,42 евро с ДДС (480, 00 4 лв. с ДДС), както и за оказана безплатна правна помощ на Й.А.Я. за разликата над 122,71 евро с ДДС (240, 00 лв. с ДДС) до присъденото такова от 245,42 евро с ДДС (480, 00 лв. с ДДС).

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5