Решение № 77 от 19.02.2024, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Дупница, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И. Б. Д. при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова като разгледа докладваното от И. Б. Д. Гражданско дело № 20231510100919 по описа за 2023 година

Община Кочериново, ЕИК 000261491, с адрес: град Кочериново, пл. „Трети Март” № 1, e предявила срещу С. Б. Г., ЕГН **********, и К. П. Г., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. ***, искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и чл.537, ал.2 от ГПК. Искането е за: признаване за установено по отношение на ответниците правото на собственост на ищеца върху 264 кв.м. от ПИ с планоснимачен номер 188 в кв. 30, с площ на имота от 506 кв.м. по застроителен и регулационен план на село ***, община Кочериново, област Кюстендил, одобрен със Заповед № 41/28.02.1934 г. за утвърждаване на уличната регулация и Заповед № 1057/21.03.1934 г. за утвърждаване на дворищна регулация, с неприложена регулация на място, при граници и съседи на имота по скица № 28/13.04.2016г. на община Кочериново, последно презаверена на 17.05.2018 г.: път, имот с планоснимачен номер 179 и имот с планоснимачен номер 178, които 264 кв.м. са разположени в северозападната част на имота, откъм УПИ III-178, и попадат в улица с осеви точки 93А-91А, улица с осеви точки 91А-29, улица с осеви точки 93А-30, улица с осеви точки 93А-75, улица с осеви точки 91А – без посочен номер на осева точка на север; на основание чл.537, ал.2 ГПК да бъде отменен нотариален акт № 108, том I, peг. №1755, дело №98/2018 г. на нотариус Е.К.. Претендират се и направените разноски.

Ищецът твърди, че на основание чл.3, ал.2, т.3 от ЗОбС е собственик на частта, попадаща в улици, от описания поземлен имот. Регулационният план на с. *** е влязъл в сила през 1934 г., поради което е приложим действалият от 1905 г. до 1941 г. Закон за благоустройство на населени места в Княжество България и правото на собственост върху имот, предвиден за обществено мероприятие, се счита изгубено от момента на влизане в сила на плана. Предвидената по плана улица на място съществува като „черен път“. С нотариален акт № 108, том I, peг. №1755, дело №98/2018 г. на нотариус Е.К. С. Б. Г. е признат за собственик на ПИ с планоснимачен номер 188 в кв. 30 на основание наследство и давностно владение и по този начин оспорва правото на собственост на ищеца върху процесния имот.

1

В постъпилите отговори се твърди нередовност на исковата молба, оспорва се допустимостта и основателността на иска, като се сочи, че ответниците са съпрузи, но К. П.

Г. не е посочена в нотариалния акт, съставен по заявление на С. Б. Г. и няма право на собственост. С. Б. Г. е собственик на имота на основание наследство и давностно владение:

Т.З. е придобил имота по давност в периода 1934 г. – 1987 г., когато го е продал на Б. Г., чийто наследник е С. Г.; от 1987 г. до настоящия момент имотът се владее от Б. Г. и впоследствие от С. Г..

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че регулационният план на с. *** е одобрен през 1934 г. Не са открити данни за проведена отчуждителна процедура и обезщетяване на собственика на ПИ с планоснимачен номер 188 в кв. 30. За процесния имот регулационният план не е приложен по документи, не е приложен и на място. Според вещото лице не е налице улица – няма изградена трайна настилка, а на място достъпът до съседните имоти се осъществява по черен /почвен/ път. ПИ с планоснимачен номер 188 е отразен в плана от 1934 г. и няма данни за промяна на неговите граници до настоящия момент. Съгласно данните от разписната книга към регулационния план процесният имот първоначално е записан на Т.Н.З., а впоследствие на С. Б. Г..

Видно от заключението на вещото лице по назначената допълнителна съдебнотехническа експертиза, частта от ПИ 188, кв. 30, попадаща в уличната мрежа съгласно регулационния план, е в размер на 550, 58 кв. м.

От показанията на свидетеля К.М. – служител в отдел „Общинска собственост“ на община Кочериново, се установява, че през процесния имот е прокаран черен път, съществуващ от повече от 10 години; по този път се осигурява достъпа до съседните имоти, в които има изградени жилищни сгради. Само част от главната улица в с. *** е асфалтирана; в селото има изграден водопровод, но няма канализация. Тези обстоятелства се установяват и от показанията на свидетеля С.С. /служител в отдел „Кадастър и регулация“ на община Кочериново/, чиито възприятия за съществуването на описания черен път са от около 13 години.

От показанията на свидетеля А.З. се установява, че процесният имот и съседният са били собственост на неговите наследодатели и бил продаден от тях на семейството на С. Г..

Улицата била прокарана от собственика на един от съседните имоти преди около 12-13 години. Според свидетеля Д.З. съществуващият понастоящем черен път е прокаран през процесното дворно място през 2005 г.

Представени са и други неотносими към предмета на правния спор писмени доказателства, които не следва да бъдат обсъждани.

С оглед изложеното, съдът намира следното от правна страна:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1, пр.2 от ГПК - положителен установителен иск за собственост и ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване качеството си на собственик, съобразно твърдяното придобивно основание, а в тежест на ответниците е да наведат и установят правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ищеца. Ответниците са съпрузи и при липсата на посочени конкретни обстоятелства относно упражняваната фактическа власт върху процесния имот искът е допустим и спрямо К. П. Г..

Според Закона за благоустройството на населените места в Княжество България от 1905 г. /чл. 17 и чл. 35/, а по-късно и според чл. 47 от Закона за благоустройството на населените места от 1941 г. регулацията има отчуждително действие по отношение на недвижимите имоти, отредени съгласно улично-регулационния план за мероприятия на 2 общината, държавата и обществените учреждения. Тези имоти се считат отчуждени по силата на самия регулационен план, без да е необходимо заплащането на обезщетение на собственика. Същото е действието на отреждането за мероприятия на уличнорегулационните планове и по чл.39 от Закона за плановото изграждане на населените места /ЗПИНМ/, действал от 1949 г. до изменението през 1956 г.

След изменението на чл.39 от ЗПИНМ, обн. в ДВ, бр.54 от 1956 г., отчуждаването на недвижими имоти на частни лица и обществени организации за мероприятия по уличнорегулационния план се счита извършено от деня на обезщетяването. Създадената със същото изменение разпоредба на чл.74а ЗПИНМ предвижда, че уредбата в чл.39, ал.1 от закона се прилага и по отношение на досегашни улични регулации, освен ако до влизане в сила на това изменение - 9.07.1956 г., имотът е зает по законния ред или дължимото за него обезщетение е изплатено. Следователно, ако преди изменението отчуждените имоти вече са били заети, т.е. мероприятието е реализирано, те са станали собственост на общината с утвърждаване на улично-регулационния план, независимо от обезщетяването. В конкретния случай не е спорно, че не е изплатено обезщетение за процесния имот.

В случаите, в които недвижимите имоти не са били заети за съответните мероприятия, с чл.74а ЗПИНМ законодателят заличава с обратна сила непосредствения отчуждителен ефект на улично-регулационния план и постановява, че този ефект ще настъпи при новите условия по чл.39, ал.1 от ЗПИНМ (отм.), т.е. след обезщетяване на собственика /Решение № 300 от 28.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 3248/2008 г., IV г. о., ГК/.

От събраните по делото доказателства се установи, че предвидените по плана на с.

*** от 1934 г. улици, преминаващи през процесния ПИ пл. № 188 в кв. 30 не са изградени, а достъпът до съседните имоти се осъществява по черен път, който отчасти съвпада по местоположение с предвидените по плана улици, видно от Приложение № 1 към заключението на вещото лице по основната съдебно-техническата експертиза.

Ищецът не установи, че описаният черен път е прокаран до влизане в сила на посоченото изменение в ЗПИНМ /отм./ - до 9.07.1956 г. От събраните свидетелски показания се установи единствено, че черният път съществува през последните години /в периода след 2005 г./, което не позволява обосноваване на извод, че до 9.07.1956 г. процесният недвижим имот е бил зает за изграждане на предвидените по плана улици.

Следователно по делото не се установи придобИ.ето от общината на правото на собственост върху частта от процесния имот, попадаща в уличната мрежа съгласно регулационния план на с. *** от 1934 г. Поради това предявените искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и чл.537, ал.2 от ГПК подлежат на отхвърляне, като неоснователни.

На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответниците направените разноски по делото /за адвокатско възнаграждение - общо 2000 лв., и за възнаграждение на вещо лице – 400 лв./ в размер общо на 2400 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на община Кочериново, ЕИК 000261491, предявен срещу С. Б. Г., ЕГН **********, и К. П. Г., ЕГН **********, за признаване за установено по отношение на ответниците правото на собственост на ищеца върху 264 кв.м. от ПИ с планоснимачен номер 188 в кв. 30, с площ на имота от 506 кв.м. по застроителен и регулационен план на село ***, община Кочериново, област Кюстендил, одобрен със Заповед № 41/28.02.1934 г. за утвърждаване на уличната регулация и Заповед № 1057/21.03.1934 г. за утвърждаване на 3 дворищна регулация, с неприложена регулация на място, при граници и съседи на имота по скица № 28/13.04.2016г. на община Кочериново, последно презаверена на 17.05.2018 г.: път, имот с планоснимачен номер 179 и имот с планоснимачен номер 178, които 264 кв.м. са разположени в северозападната част на имота, откъм УПИ III-178, и попадат в улица с осеви точки 93А-91А, улица с осеви точки 91А-29, улица с осеви точки 93А-30, улица с осеви точки 93А-75, улица с осеви точки 91А – без посочен номер на осева точка на север;

ОТХВЪРЛЯ иска на основание чл.537, ал.2 ГПК да бъде отменен нотариален акт № 108, том I, peг. №1755, дело № 98/2018 г. на нотариус Е.К..

ОСЪЖДА Община Кочериново, ЕИК 000261491, да заплати на С. Б. Г., ЕГН **********, и К. П. Г., ЕГН ********** направените разноски по делото в размер общо на 2400 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

4