Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5545 от 28.03.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 23729/2024
Вид
Решение № 5545
Подписан
28.03.2025
Състав
ГЕРГАНА КИРИЛОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 22 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 25, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 404 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 426, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 450, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 507 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 19, ал.3 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 5545 гр. София, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20241110123729 по описа за 2024 година Производството е образувано по предявен от В. В. Д., ЕГН ********** срещу /ФИРМА/ иск с правно основание чл. 439 от ГПК, за признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 1634,19 лева, представлява главница за топлинна енергия, начислена за периода от 01.12.2011г. до 30.04.2014г. и сумата в размер на 288,16 лева, представляваща мораторна лихва, за периода от 31.01.2012г. до 27.11.2014г., и за които суми е издаден изп.лист от 15.01.2019г. в производството по ч.гр.д. 71484/2014г. по описа на СРС, 64ти състав, въз основа на който е образувано изп.д. № 2019***0400191 по описа на ЧСИ У.Д., с рег. № ***, с район на действие, районна на СГС, поради обстоятелството, че процесните суми са погасени по давност.

1

Ищцата твърди, че спрямо нея било образувано изп.д.

№ 2019***0400191 по описа на ЧСИ У.Д., с рег. № ***, с район на действие, районна на СГС въз основа на горепосочения изпълнителен лист. Ищцата твърди, че на 15.04.2019г. е уведомена за образуваното изпълнително дело, като по делото няма удържани суми. Твърди, че ЧСИ не извършил действия по изпълнението в период повече от две години, поради което делото следвало да бъде прекратено. Отделно твърди, че не са извършвани изпълнителни действия в период повече от пет години от последното изпълнително действие, поради което давността била изтекла. Моли за уважаване на иска и претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Ответникът оспорва иска. Счита, че са извършени действия прекъсващи давността и погасителната давност не е изтекла. Моли искът да се отхвърли. Претендира разноски. По отношение на основателността изтъква, че давността за вземанията по изпълнителните дела не е изтекла и е прекъсвана многократно с отделни молби – на 01.12.2021г., когато е подадена молба за предприемане на изпълнителни действия, на 24.11.2023г. отново е подадена аналогична молба, като преди това са налагани запори върху банковите сметки на длъжника, поради което и исковете са неоснователни.

2

В съдебно заседание ищeцът В. В. Д., редовно призован, не се явява лично, не се представлява. С молба с вх. № 20491/21.01.2025г. поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.

В съдебно заседание, ответникът /ФИРМА/, редовно призован, не изпраща представител. С молба с вх. № 28222/28.01.2025г. поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила решение, или заповед за изпълнение, въз основа на които като годно изпълнително основание по чл.

404 от ГПК да е издаден изпълнителен лист. Длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по влязлата в сила заповед за изпълнение, само въз основа на факти, настъпили след издаването й. В конкретния случай ищецът се позовава на изтекла погасителна давност, юридически факт, настъпил след влизане в сила на изпълнителното основание /заповедта за изпълнение/, 3 издадена по ч.гр.д. № 71484/2014г. по описа на СРС, 64-ти състав, поради и което иска с правно основание чл. 439 от ГПК е допустим.

Не е спорно между страните, и съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване на следните обстоятелства: че за вземането предмет на исковата претенция, в полза на /ФИРМА/ е издаден изпълнителен лист от 15.01.2019г. по ч.гр.д. № 71484/2014г. по описа на СРС, 64-ти състав срещу длъжниците О.Н.Д. и ищцата В. В.

Д., при солидарна отговорност, че въз основа на изпълнителния лист е било образувано изпълнително дело № 2019***0400191 по описа на ЧСИ У.Д., с рег. № *** в КЧСИ. Изпълнителният лист е издаден на основание Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 71484/2014г. по описа на СРС, 64-ти състав, за сумата от 1634,03 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия, за периода от м.12.2011г. до м.04.2014г., ведно със законната лихва, за периода от 22.12.2014г. до окончателното плащане и за сумата в размер на 288,16 лева, представляваща мораторна лихва, за периода от 31.01.2012г. до 27.11.2014г.

Изпълнително дело № 191/2019г. е образувано по молба на взискателя/ответник с № 5066/20.02.2019г. На 15.04.2019г. е наложен запор върху пенсията на ищцата и върху всички нейни вземания в /ФИРМА/ и /ФИРМА/. На 26.01.2021г. взискателят е подал до ЧСИ молба за извършване на 4 същински изпълнителни действия с цел удовлетворяване на вземането. ЧСИ със съобщение № 6464/10.03.2021г., е постановил да се вдигнат запорите върху наложените банкови сметки на Д.. На 01.12.2021г. е подадена от взискателя поредната молба за извършване на справки и предприемане на същински действия по изпълнението. На 08.12.2022г. е наложен опис, оценка и изземване на движими вещи, собственост на ищцата, като на същата дата е наложен запор върху банковите сметки на Д. в /ФИРМА/.

Със съобщение от 06.02.2023г. е вдигнат запора върху пенсията на ищцата. По изпълнителното дело е налична и молба на взискателя с вх. № 52883/24.11.2023г. с която е сезирал ЧСИ да извърши нови същински изпълнителни действия.

С отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК се цели установяване несъществуването на изпълняемо право, като при уважаването му по правило изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Ищецът, предявил отрицателния установителен иск, е този, в чиято тежест е да докаже своите възражения срещу вземането под формата на основания за недължимост на твърдяното от ответника вземане, а ответникът следва да докаже факта, от който вземането му произтича. За ищеца е налице правен интерес от предявяване на иска, независимо, че е солидарен длъжник с трето за спора лице, съгласно издадената заповед за изпълнение, доколкото прекъсването и спирането на давността, с оглед правната рамка на спора, 5 спрямо единия длъжник не произвежда действие спрямо останалите длъжници. Следователно установяването на това обстоятелство има самостоятелен характер, а факта на извършени плащания от солидарен длъжник преди изтичане на давността само от единия длъжник, касае вътрешните взаимоотношения между длъжниците.

При съобразяване на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав намира от правна страна, че давността е изтичане на определен период от време, като според приетото ТР № 2/26.06.2015г. давността се прекъсва само с извършване на такива действия, от категорията да прекъснат давността, като в решението, тези действия са подробно конкретизирани. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение. Приложима в случая е кратката тригодишна погасителна давност по чл. 111 от ЗЗД, в предвид спецификата на периодично вземане – такова за доставена периодично топлинна енергия. В случая вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение, а не с решение, за да е приложима 6 петгодишната погасителна давност по аргумент от чл. 117, ал.2 от ЗЗД.

По отношение на материалноправните последици от образуването на изпълнително производство са постановени ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление е изгубило действие. Поради съществуващата колизия между двете разрешения по отношение на това спира ли изпълнителното производство теченето на погасителна давност на вземането, следва да се отговори на въпроса ползва ли се тълкувателното решение с обратно действие или действа занапред единствено за периода след постановяването му, съответно преди отмяната на постановлението действа именно то. Тази колизия бе разрешена с постановяване на ТР № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, като се прие, че погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Това тълкуване потвърди принципа, че с оглед правна сигурност и предвидимост, следва да се приеме, че на последваща промяна на тълкуването на определена правна норма не може да се придаде обратно действие, доколкото правните субекти са били длъжни и са съобразявали поведението си с едно предходно дадено, също 7 задължително тълкуване, което се ползва с действие ex tunc. Доколкото изпълнителното производство е образувано при действието на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС не е приложимо задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД и подаването на молбата на взискателя на 20.02.2019г. не е прекъснала течението на давността. Давността следва да започне да тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение. В конкретиката на случая това обстоятелство не е безспорно установено в производството, поради което съдът приема, че давността е започнала да тече най-рано на 15.01.2019г., когато а издаден изпълнителният лист. С оглед даденото разрешение в цитираното тълкувателно решение, годно да прекъсне течението на давността е всяко същинско изпълнително действия и това е действието, датиращо от 15.04.2019г., когато е наложен запор върху пенсията на ищеца, както и върху банковите й сметки. Впоследствие ЧСИ със съобщение № 6464/10.03.2021г., е постановил да се вдигнат запорите върху наложените банкови сметки на Д., доколкото запорите са наложени частично и върху несеквестируеми вземания. Впоследствие на 08.12.2022г. е наложен опис, оценка и изземване на движими вещи, собственост на ищцата, като на същата дата е наложен запор върху банковите сметки на Д. в /ФИРМА/. Със съобщение от 06.02.2023г. отново е вдигнат запора върху пенсията на ищцата. Частичното вдигане на запорите, съдът намира, че не рефлектира на тяхното действие, 8 поради което намира, че запорите са прекъснали течението на давностния срок. Обстоятелството дали наложените запори са били резултатни или безрезултатни е без значение за прекъсването на давността, тъй като чл. 116, б. „в“ ЗЗД изисква само предприемане на действие за принудително изпълнение, не и резултатност на предприетото действие. В този смисъл е и практиката на ВКС след приемане на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС /Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., ІV ГО, Решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884 от 2021 г., III ГО и др./. Запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал.

3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие, като законът не свързва това действие със съществуването на вземането. Следователно наложените на 15.04.2019 г. и на 08.12.2022г. запори представляват действия, годни да прекъснат теченето на давността по изпълнителното дело.

В същото време се установи по делото, че взискателят с молби от 20.02.2019г., от 26.01.2021г., от 01.12.2021г. и от 24.11.2023г. е сезирал ЧСИ с искания за извършване на същински изпълнителни действия. В тази връзка съдът констатира, че взискателят е подавал молби преди изтичане на преклузивния срок по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, поради което напълно неоснователно е твърдението на 9 ищеца, че е настъпила преклузия досежно вземанията по изпълнителния лист. Когато обаче взискателят е подал молба от 26.01.2021г., ЧСИ не е извършил същински действия за удовлетворяване на вземането. Такива са предприети едва на 08.12.2022г., когато са наложени съответните запори. В този смисъл съдът следва да разтълкува значението на подадените от взискателя молби.