Решение № 578 от 08.05.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 578 гр. София, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20241000502919 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № ***г, постановено по гр.д.№ 475/2023г. по описа на Софийски окръжен съд, е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“ с БУЛСТАТ 000695089, да заплати на М. А. А. с ЕГН ********** сумата 7500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 06.06.2023 г. до окончателното й изплащане; сумата 2 329,47 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 05.06.2020г. до 05.06.2023 г. върху обезщетението за неимуществени вреди, претърпени в резултат от ПТП, настъпило на 06.07.2018г. на второстепенен път II-81, в района на 16-ти километър, в участъка между гр. Костинброд и с. „Беледие хан“, като е отхвърлен иска за главница за разликата над 7500 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева, както и иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 15222,23 лв. Осъдено е „Пътстрой - 92“ АД с ЕИК 175102326 да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ с БУЛСТАТ 000695089 сумата 7500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, което агенцията е осъдена да заплати на М. А. А. с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху тази сума от 06.06.2023 г. до окончателното й изплащане, при условие, че Агенция „Пътна инфраструктура“ с БУЛСТАТ 000695089 изпълни постановеното срещу нея осъдително решение по главния иск на М. А. А.. Осъдено е „Пътстрой - 92“ АД с ЕИК 175102326 да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ с БУЛСТАТ 000695089 сумата 2 329,47 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 05.06.2020 г. до 05.06.2023 г. върху обезщетението за неимуществени вреди, което агенцията е била осъдена да заплати на М. А. А., при условие, че Агенция „Пътна инфраструктура“ с БУЛСТАТ 000695089 изпълни постановеното срещу нея осъдително решение по акцесорния иск на М. А. А.. Осъдена е Агенция „Пътна инфраструктура“ с БУЛСТАТ 000695089, да заплати на адв. А. Т. с адрес гр. ***, ул. „***“ № **, адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. ал. 2 от ЗА, пропорционално на уважената част от исковете, в размер на 700 лв.

Осъдена е М. А. А. с ЕГН ********** да заплати на Агенция „Пътна 1 инфраструктура“ с БУЛСТАТ 000695089, сумата 450 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 и 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, пропорционално на отхвърлената част от исковете.

Осъдена е Агенция „Пътна инфраструктура“ с БУЛСТАТ 000695089, да заплати на Софийски окръжен съд с БУЛСТАТ 000776541 сумата 541 лв., представляваща част от изразходваните от бюджета на съда средства, пропорционално на уважената част от исковете. Осъдено е „Пътстрой - 92“ АД с ЕИК 175102326 да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ с БУЛСТАТ 000695089, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 и 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. Посочено е, че решението е постановено при участието на „Пътстрой - 92“ АД с ЕИК 175102326, в качеството му на трето лице - помагач на страната на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ с БУЛСТАТ 000695089 по предявените срещу агенцията искове от М. А. А. с правна квалификация чл.

49, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Решението е обжалвано от М. А. А., чрез адв.А. Т. от САК, в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция за сумата над 7500лв. до 50 000лв. Възразява, че съдът е определил занижен размер на обезщетението, което противоречи на установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливост, че е налице съпричиняване в размер на 50%. Поддържа, че от САЕ се установява, че причина за ПТП е неправилната временна организация на движението на ремонтирания участък. Позовава се ангажираните по делото свидетелски показания на св.Н. А. и СМЕ, от които се установява тежкото здравословно състояние на пострадалата, продължителният оздравителен процес-4 месеца, нуждата от чужда помощ, отключване на диабет, страх от пътуване с кола. Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се уважи изцяло исковата претенция.

По жалбата е подаден отговор от „Пътна инфраструктура”–областно пътно управление, чрез гл. юрисконсулт Г.Н., с който е ангажирано становище, че е неоснователна.

Сочи, че представеният по делото Констативен протокол не е бил съставен на датата на настъпване на ПТП, а на 30.07.2018г, че същият не отразява механизма на ПТП, че противоречи на гласните доказателства, че неправилно е посочено, че препятствието не е било обезопасено. Претендира да се остави без уважение въззивната жалба.

Решението е обжалвано и от „Пътстрой-92” АД, представлявано от изп. директор А.Л., в частта му, с която е уважена исковата претенция за сумата от 7500лв. за обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от 6.06.2023г до окончателното й изплащане и за сумата от 2329.47лв. за мораторна лихва за периода 5.06.2020г до 5.06.2023г. Възразява срещу приетото, че причина за ПТП е неправилна организация на движението на пътния участък с доводи, че всички знаци по временната организация са били поставени правилно и съгласно действащата Наредба №3/ 16.08.2010г и от представители на съответните институции. Възразява срещу кредитирането на показанията на шофьора, че движейки се по пътя е бил заблуден от втория знак, а не от първия, който е сочил за движение на ляво, тъй като и следващите два знака са за същата посока. Поддържа, че единствено виновен за настъпване на ПТП е водачът на автомобил с рег. № ********, който е карал с превишена скорост, извън въведените ограничения.

Претендира да се отмени решението в обжалваната му част.

Ответната страна по жалбата-М. А. А. е оспорила въззивната жалба, с доводи, че изводите на съда за ангажиране отговорността на ответното дружество са правилни.

Агенция „Пътна инфраструктура”-областно управление София, е ангажирала становище, че въззивната жалба на „Пътстрой-92” АД е основателна. Сочи, че следва да се изключи от доказателствата по делото представеният констативен протокол за ПТП № 6186/30.08.2018г, тъй като е в противоречие с чл.179, ал.2 ГПК, вр. с чл.183 ГПК, с доводи, че не съдържа необходимите реквизити, съставен е на 30.08.2018г, а ПТП евентуално е настъпило на 6.07.2018г и местопроизшествието не е било посетено от служител на РУПКостинброд, не е подписан от представител на ответника. Описаното в протокола 2 противоречи на свидетелските показания на св.Е., подал сигнал на тел.112 за процесното ПТП, и на свидетелите-служители на РУП-Костинброд, посетили ПТП. Възразява, че неправилно е отразено в протокола, че препятствието не е било обезопасено. Поддържа, че водачът не е спазил ограниченията на скоростта. Излага доводи, че не са налице условията на чл.49 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника. Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се отхвърлят исковите претенции.

Софийският апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл.269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР №1/9.12.2013г по т.д.

№1/2013г на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваната част, а по същество правилно.

Фактическата обстановка е възприета и възпроизведена правилно от първоинстаницонният съд и тя е следната:

Ищцата-М. А. А. е посочила в исковата молба, че на 06.07.2018г. е пътувала в лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ********, управляван от М. Д., когато на второстепенен път II-81, в района на 16-ти километър, в участъка между гр. Костинброд и с. „Беледие хан“, автомобилът попаднал в необезопасен изкоп на пътя и е получила телесни уврежданиятравматична екстирпация /изтръгване/ на нокът на палеца на лявата ръка и счупване на дистална фаланга на същия пръст, счупване на основата на втора предикиткова кост на дясната ръка, счупване на дистална фаланга на първи пръст на лявата ръка, малък абриз /костен откършек/ от основата на втората предикиткова кост вдясно и контузия на гръдния кош, причинили й трайно затруднение в движението на левия горен крайник и десния горен крайник, съставляващи средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК. На мястото на ПТП се извършвал ремонт на пътното платно, като работният участък бил сигнализиран и обезопасен с поставяне на 8 броя ограничителни табели С4, като 4 от тях се намирали преди изкопа спрямо посоката на движение на лекия автомобил „Опел Зафира“, рег. № ********.

Първата от ограничителните табели била тип С4.4 и била разположена на 1,9 метра от дясната граница на платното за движение и указвала преминаване на леките автомобили вдясно от нея. Втората ограничителна табела била тип С4.3 и реално заблуждавала водачите на автомобили, че следва да преминат в дясно от нея. Водачът на лекия автомобил „Опел Зафира“, рег. № ********, следвал указанията на тези табели, в резултат от което, попаднал в изкопа за изграждане на тръбен водосток и така реализирал процесното ПТП. Според ищцата, тъй като дълготрайните СМР се извършвали на двулентов двупосочен път върху една от пътните ленти и работният участък бил с дължина не по-голяма от 50 метра, временната организация и безопасност на движението и обезопасяване на строителството следвало да се изпълнят в съответствие с Приложение № 42 към чл. 67, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците. Изпълнената схема за временна организация и безопасност на движението и обезопасяване на строителството не била в съответствие с това приложение, тъй като, според изискванията му, върху всеки знак трябва да има поставена светлинна сигнализация с мигаща жълта светлина, каквато в случая липсвала. Първата ограничителна табела С4.4 е трябвало да бъде поставена на ръба на дясната граница на платното за движение по посока на движението, а не както в случая на 1.9 м от дясната граница на платното за движение. Върху нея е трябвало да има поставен знак Г10, какъвто липсвал. Втората ограничителна табела тип С4.3 била така поставена, че заблуждавала водачите на автомобилите в каква посока е безопасно да преминат. Съгласно цитираното Приложение № 42, работният участък преди изкопа е следвало да бъде обезопасен с най- малко 4 ограничителни табели тип С4.4, а не с една, както е в процесния случай. Независимо от горните несъответствия, ответникът АПИ бил одобрил и утвърдил проекта за временна организация и безопасност на движението, поради което ищцата е изложила доводи, че същият следва да понесе отговорност за вредите, претърпени от нея вследствие от произшествието, настъпило на републикански път, поддържането и ремонтът 3 на който били задължение именно на АПИ, която осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 от ЗП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението им.

Бездействието на последните по обезопасяване на пътното движение в процесния участък съставлявало неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 от ЗП, и е причина за настъпване на процесното ПТП, от което претърпяла увреждания. Изложила е твърдения, че е търпяла силни и продължителни болки, а и движенията й дълго време били ограничени.

Претендирала е да се осъди ответника да й заплати сумата от 50000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от ПТП на 06.07.2018 г. на второстепенен път 81, в района на 16 километър, в участъка между гр. Костинброд и „Беледие хан“, настъпило поради неизпълнение от страна на ответника на задължението му да обезопаси движението, да обозначи надлежно извършващата се фактически на пътя ремонтна дейност към датата на извършването й, да сигнализира за препятствията и опасностите на пътя, вкл. като постави изискуемите пътни знаци и маркировка за обезпечаване на безопасността на движението към същия момент в съответствие с Наредба № 3/16.08.2010 г за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, в качеството си на лице, което е собственик на пътя, и на което е възложено управлението на пътя по Закона за пътищата, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска 06.06.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, както и да й заплати на основание чл.