Решение № 7383 от 25.04.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7383 гр. София, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20211110161643 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявен иск за делба на съсобствен недвижим имот с правно основание чл.34 от ЗС и чл.69 от ЗН, движи се по реда на чл.341 и сл. от ГПК и се намира във фазата по допускане на делбата.

Ищцата П. Ц. К. твърди, че с ответника К. А. са съсобственици на следния недвижим имот: ап. 48, находящ се в гр. София, ж.к. „Връбница – I“, бл. 538, вх. В, ет. 2, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ***, със застроена площ от 109,31 кв.м., при съседи: изток – фасада; запад – фасада; север – апартамент №49; юг – апартамент № 50, отдолу – ап. № 46, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 3, с полезна площ от 3,01 кв.м., при съседи: от изток – коридор; от запад – избени помещения на вх. Г, от север – мазе №2, от юг – мазе № 4, заедно с 6,354 % ид.ч. от общите части на вх. В и съответните идеални части от правото на строеж върху държавна земя. Излага, че процесният имот е придобит от майката на ищцата Х. Ц. С.а и Г. Й. С. по време на брака им, поради което същият е бил в режим на съпружеска имуществена общност. Твърди, че Х. С.а е починала през 1999 г., като оставила за свои законни наследници съпруга си Г. С. и двете си дъщери – ищцата П. Ц. К. и И. Г.ова А.а. На 17.10.2001 г. починала и едноутробната сестра на ищцата - И. Г.ова А.а, която оставила за свои законни наследници сина си К. А. и съпруга си В. А.. На 12.04.2021 г. починал Г. С., който е оставил за свой законен наследник своя внук К. А.. Твърди, че 1/6 ид.ч. от процесния имот е придобила по силата на наследствено правоприемство от своя наследодател Х. С.а, 2/6 ид.ч. е придобила по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 26, том III, рег. № 25870, дело № 345/2003 г., с който Г. С. й прехвърлил посочените 2/6 ид.ч. от имота, а 1/6 ид.ч. е придобила по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 100, том II, рег. № 16268, дело № 256/2004 г., с който В. А., действащ лично и като законен представител на К.

А. продават на ищцата притежаваната от тях общо 1/6 ид.ч. от процесния имот. Поради което се иска делба на процесния имот, при квоти от 4/6 ид.ч. за ищцата П. Ц. К. и 2/6 ид.ч. за К. А..

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от К. А. и В. Д. А., в който оспорват твърденията в исковата молба, досежно квотите в съсобствеността. Твърдят, че като 1 съделител следва да участва и наследника на И. А.а – нейния съпруг В. А.. Излагат, че ищцата е придобила 1/12 ид.ч. от процесния имот от наследството на майка си Х., а И. е придобила ¼ ид.ч., като след смъртта на последната ответниците К. и В. са придобили като наследници на И. всеки по 1/8 ид.ч. от имота. Не се оспорва обстоятелството, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 100, том II, рег. № 16268, дело № 256/2004 г., К. и В. са продали 1/6 ид.ч. от имота на ищцата, като след продажбата всеки от тях притежавал 1/24 ид.ч. С оглед на изложеното се иска допускане до делба на процесния имот при следните квоти: за К. А. – 3/8 ид.ч.; за В. А. – 1/24 ид.ч. и за П.

К. – 7/12 ид.ч. В срока за отговор на исковата молба ответниците предявяват насрещни искове за възстановяване на запазените части на наследниците К. А. и В. А. от наследството на наследодателя Г. Й. С.. Ищците по насрещните искове считат, че с договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 26, том III, рег. № 25870, дело № 345/2003 г., с който Г. С. е прехвърлил на П. К. 2/6 ид.ч. от имота, са накърнени запазените части на наследниците К. А. и В. А. от наследството на наследодателя Г. Й. С., поради което предявяват възражения за възстановяване на запазените им части.

В открито съдебно заседание ищцата П. Ц. К. лично и чрез адв. В., поддържа исковата молба и моли да бъде допусната делбата при законните квоти между страните, с изключение на В. А., който нямал качеството на наследник.

В открито съдебно заседание ответниците К. В. А. и В. Д. А. чрез адв. В., поддържат отговорите на исковата молба и исковете по чл.30 ЗН и молят за допускане на делба при посочените от тях квоти, а именно за К. А. – 3/8 ид.ч.; за В. А. – 1/24 ид.ч. и за П. К. – 7/12 ид.ч.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

С доклада на делото по реда на чл.146, т.3 и т.4 от ГПК съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства, че недвижим имот ап. 48, находящ се в гр. София, ж.к. „Връбница – I“, бл. 538, вх. В, ет. 2, е придобит по време на брака между Х. Ц. С.а и Г. Й. С.; както и че с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 26, том III, рег. № 25870, дело № 345/2003 г., Г. С. е прехвърлил на П. К. 2/6 ид.ч. от собствените си 4/6 идеални части от имота; че с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 100, том II, рег. № 16268, дело № 256/2004 г., В. А., действащ лично и като законен представител на К. А. продават на ищцата притежаваната от тях общо 1/6 ид.ч. от процесния имот. По делото не е спорно между страните, че П. Ц. К. е едноутробна сестра на И. Г.ова А.а.

С определение № 3220/28.11.2022 г. по настоящото дело, служебно като страна в производството е конституиран и Г. А. К. – съпруг на П. Ц. К., предвид задължението на съда да конституира, като страни в производството всички лиза притежаващи право на собственост върху имота.

По делото не е спорно, а и от представения договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти се установява, че недвижим имот ап. 48, находящ се в гр. София, ж.к. „Връбница – I“, бл. 538, вх. В, ет. 2, е придобит по време на брака между Х. Ц. С.а и Г. Й. С..

От представеното по делото Удостоверение за наследници № 000750/14.09.1999 г., на Столична община, район „Връбница“ се установява, че Х. Ц. С.а е починала на 04.07.1999 г., като е оставила за свои наследници – Г. Й. С. – съпруг, П. Ц. К. – дъщеря и И. Г.ова А.а дъщеря.

От представеното по делото Удостоверение за наследници № 11375/03.02.2022 г., на 2

Столична община, район „Надежда“ се установява, че И. Г.ова А.а е починала на 17.10.2001 г., като е оставила за наследници – В. Д. А. – съпруг и К. В. А. - син.

От представеното по делото Удостоверение за наследници № 731/22.04.2021 г., на Столична община, район „Връбница“ се установява, че Г. Й. С. е починал на 12.04.2021 г., като е оставил за наследници К. В. А. – син на починалата (преди него дъщеря И. Г.ова А.а.

От представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак № 176348/12.06.1999 г. се установява, че П. Ц. К. е сключила граждански брак с Г. А. К. на 12.06.1999 г.

От представения заверен препис на Решение № 20393/11.11.2024 г. по гр.д. № 65966/22 г. на СРС, 150 състав се установява, че с влязло в сила решение е отхвърлен иска с правно основание чл. 87, ал. 3 във връзка с ал. 1 от Закона за задълженията и договорите на ищеца К. В. А., срещу ответниците П. Ц. К., ЕГН ********** и Г. А. К., ЕГН **********, за развалянето на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 01.12.2003 г., обективиран в нотариален акт № 26, том III, рег. № 25 870, дело № 345/2003 г., по описа нотариус Румяна Радева с ареал на действие Софийския районен съд и вписана под номер 104 в регистъра на Нотариалната камара за 2019 г., по силата на който Г.

Й. С. е прехвърлил в полза на ответницата П. Ц. К. 2/6 идеални части от правото на собственост върху апартамент № 48, находящ се в град София, ж. к. „Връбница – 1“, бл. № 538, вх. „В“, ет. II.

От представената по делото Схема № 15-1060024-29.09.2021 г. на АГКК се установява, че процесният имот с идентификатор с идентификатор № *** е самостоятелен обект в сграда с адрес на имота: гр. София, ж.к. „Връбница 1“, бл.538, ет.2, вх.В, ап.48 с площ 109.31 кв.м. и с избено помещение № 3 с площ 3.01 кв.м.

Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена след преценка на събраните по делото писмени доказателства, които като еднозначни, безпротиворечиви и неоспорени от страните, кредитира изцяло.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

В тежест на ищеца по исковете за делба е да докаже твърденията си относно основанията, на които се позовава за възникването на съсобственост с ответницата.

Предявеният иск за делба е допустим. Разгледан по същество, е основателен и доказан и следва да се уважи.

Съгласно разпоредбата на чл.34 от ЗС всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. По силата на чл.30, ал.2 ЗС частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното.

Страните в настоящото производство нямат спор, относно наличието на съсобственост между тях по отношение на процесния недвижим имот ап. 48, находящ се в гр. София, ж.к. „Връбница – I“, бл. 538, вх. В, ет. 2, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ***, със застроена площ от 109,31 кв.м.

Спорните по делото въпроси са относно притежаваните от страните квоти от съсобствеността и основателни ли са исковете за възстановяване на запазени части от наследството на Г. Й. С..

По делото не е спорно, а и от представения договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти се установява, че недвижим имот ап. 48, находящ се в гр. София, ж.к. „Връбница – I“, бл. 538, вх. В, ет. 2, е придобит по време на брака между Х. Ц. С.а и Г. Й. С. . Не се спори между страните, че по време на придобиване на имота наследодателите на страните са били в граждански брак, прекратен със смъртта на Х. Ц. С.а 3 през 1999 г. По силата на нормата на чл. 13, ал. 1 от Семейния кодекс /обн. ДВ, бр. 23 от 22.03.1968 г., в сила от 22.05.1968 г., отм. ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г./, жилището, придобито от Х. Ц. С.а и Г. Й. С., е принадлежало общо на двамата съпрузи. По силата на нормата на чл. 44 от Семейния кодекс, имуществената общност се е прекратила със смъртта на Х. Ц. С.а. Установява се от удостоверение за наследници, че последната е оставила за свои законни наследници Г. Й. С. – съпруг, П. Ц. К. – дъщеря и И. Г.ова А.а дъщеря, които я наследяват при равни дялове /арг. от разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал.

1 от ЗН/. При прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни /арг. от чл. 27 от Кодекса/. Така Г. Й. С. се е легитимирал като съсобственик с 1/2 идеална част от правото на собственост върху жилището, която му е принадлежало след прекратяване на имуществената общност по силата на договора по реда на Наредбата за държавните имоти.

По наследство от съпругата му към него е преминало право на собственост върху 1/6 идеална част, или общо е притежавал 4/6 идеални части от правото на собственост върху апартамента. Всяко от децата на починалата е придобило по наследство от своята майка Х.

Ц. С.а по 1/6 идеална част от правото на собственост върху жилището.

Неоснователни са доводите на ответниците, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗН в случаите на предходните алинеи еднокръвни и едноутробни братя и сестри получават половината от това, което получават родните братя и сестри. Разпоредбата на чл.8, ал.3 ЗН урежда различни от настоящия случай хипотези на наследствено правоприемство. По приложението на чл. 8, ал. 3 ЗН е налице практика на ВКС /решение № 33 от 9.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2902/2019 г., II г. о.; решение № 53 от 20.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3352/2021 г., I г. о.; решение № 352 от 12.12.2011 г. по гр. д.

№ 568/2010 г. на II г. о. ВКС/, в които е разяснено, че чл.8, ал.3 ЗН намира приложение при наследяване по ал.1 и ал.2 от същия текст, а именно когато починалият е оставил само братя и сестри или когато починалият е оставил само братя и сестри, заедно с възходящи във втора или по-горна степен. В настоящия случай е налице хипотеза на наследствено правоприемство по чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН и децата на Х. Ц. С.а - П. Ц. К. – дъщеря и И. Г.ова А.а получават равни дялове.