Определение № 17291 от 08.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17291 гр. София, 08.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110130850 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Предявени е от М. С. М. срещу „С. К.“ ООД установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 1257258 от 28.02.2025 г., сключен между страните, на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Ответникът по главния иск „С. К.“ ООД е предявил насрещни осъдителни искове, предявени в условията на евентуалност - с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.

1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, евентуално чл. 23 ЗПК.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за потребителски кредит № 1257258 от 28.02.2025 г., по силата на който му е предоставена в заем сумата от 2400 лв. при уговорени ГЛП в размер на 49 % и ГПР в размер на 63,96 %, като се е задължил да върне заема ведно с възнаградителна лихва, на 14 двуседмични погасителни вноски в размер на 248 лв. всяка, включващи главница, лихва, неустойка за непредоставяне на обезпечение.

Сочи, че клаузата за ГЛП в размер на 49 % е нищожна като накърняваща добрите нрави и неравноправна, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва; счита, че е нищожна и клаузата за ГПР в размер на 63,96 %, тъй като в ГПР не е включена неустойката за непредоставяне на обезпечение, с което се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че съгласно чл. 6 от договора бил задължен да осигури обезпечение – банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на определени условия, като поради непредставянето на обезпечение му била начислена неустойка в размер на 875,06 лв. Релевира възражение за нищожност на целия договор поради противоречие на закона – с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Изтъква, че в случая липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР, поради което потребителят е поставен в невъзможност да разбере какво е реалното оскъпяване на кредита. Счита, че уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение в действителност представлява разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, но това в случая не е сторено, поради което посоченият в договора ГПР е неправилен. Сочи, че клаузата за неустойка е нищожна поради заобикаляне на чл. 32, ал. 4 ЗПК, както и поради накърняване на добрите нрави, защото неустойката излиза извън присъщите й функции, неясно е какви точно вреди на кредитора би покрила и цели единствено неоснователно обогатяване на кредитора. Моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че между страните са налице и други дела и предявяването на идентични искове във връзка с различни договори за заем в отделни производства е злоупотреба с право, като прави искане за съединяване на делата. Излага 1 съображения, че договорът за потребителски кредит не е недействителен по смисъла на ЗПК, като са спазени всички изисквания на чл. 11 ЗПК. Твърди, че процесната неустойка е начислена въз основа на действителна неустоечна клауза, както и че същата не следва да се включва при изчисляването на ГПР. Сочи, че клаузите от договора не са неравноправни, а клаузата, с която е определена лихвата по кредита е индивидуално уговорена и съставена на ясен и разбираем език, като размерът й не накърнява добрите нрави. Сочи, че потребителят е разполагал и с право да се откаже от договора. Сочи, че в периода 2024 г. – 2025 г. ищецът е сключил с ответника общо пет договора, които съдържат идентични клаузи, което опровергава твърденията му за липса на достатъчно информация относно крайния размер на задължението. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. В случай на уважаване на исковете моли на ищеца да не бъдат присъждани разноски за повече от едно производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е предявил и насрещни искове, в условията на евентуалност, за осъждане на М. С. М. да заплати на „С. К.“ ООД сумата от 480 лв. – представляваща част от неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № 1257258 от 28.02.2025 г. в общ размер на 1581,72 лв., като дължима на договорно основание и поради неизпълнение на договорното задължение на кредитополучателя по договора за кредит, евентуално сумата от 480 лв. - като дължима главница по недействителен договор за кредит. Излага съображения, че по сключения между страните договор за потребителски кредит на ответника по насрещния иск е предоставена сума в размер на 2400 лв., от която са заплатени 1920 лв., като задължението по процесния договор е изцяло падежирало след изтичане на срока за плащане на последната вноска по кредита, а именно 06.06.2025 г. След извършеното плащане, общото задължение по договора е в размер на 2266,50 лв., от които 1581,72 лв. – главница и 684,78 лв. - такси. Моли за уважаване на насрещния иск, ведно със законната лихва от датата на подаването му 19.11.2025 г. до окончателното плащане.

Претендира разноски.

От ответника по насрещния иск е постъпил писмен отговор, в който признава евентуалния насрещен иск за основателен. Твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен и по същия се дължи връщане само на чистата главница. Моли при уважаване на иска в полза на ищеца по насрещния иск да не бъдат присъждани разноски.

Съдът приема възраженията на ответника за недопустимост на производството за неоснователни. От обстоятелството, че между същите страни има висящи и други дела с подобен предмет, не следва извод за недопустимост на настоящите искове поради злоупотреба с правото на иск, доколкото за ищеца не съществува задължение да предяви в рамките на едно и също производство всички свои претенции срещу ответника, произтичащи от различни договори между тях.

Липсва основание за съединяване на дела по реда на чл. 213 ГПК, защото след служебна справка в ЕИСС съдът констатира, че предметът на посочените в отговора дела не налага издаване на общо решение по тях, като същите са и на различен етап от разглеждането си, като те ще бъдат съобразени при постановяване на крайния съдебен акт по съществото на настоящия спор и разпределение на отговорността за съдебните разноски.

Разпределение на доказателствената тежест:

В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е да докаже следните обстоятелства: сключването между страните на Договор за потребителски кредит № 1257258 от 28.02.2025 г. и неговото съдържание; че договорът противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което е недействителен на основание чл. 22 ЗПК – поради неправилно посочен размер на ГПР.

В тежест на ответника е да докаже, че клаузите от договора са индивидуално уговорени, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора с оспорената клауза.

По предявените насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, евентуално чл. 23 ЗПК в тежест на ищеца по насрещния иск 2 е да докаже сключването на Договор за потребителски кредит № 1257258 от 28.02.2025 г. със соченото съдържание, реалното предаване на заемната сума в размер на 2400 лв. от заемодателя на заемателя съгласно условията на договора, срока за погасяване на задължението и настъпването на изискуемостта на вземането.

При доказване на тези обстоятелства ответникът по насрещните искове следва да установи погасяването на дълга.

Съдът обявява на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК служебно следи за неравноправност на клаузи в договора за потребителски кредит, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото обстоятелствата, че между тях е сключен Договор за потребителски кредит № 1257258 от 28.02.2025 г., по силата на който М. С. М. е получил сумата от 2400 лв. – главница; че в договора е уговорена неустойка за непредоставяне на обезпечение, размерът на която не е включен в посочения в договора ГПР; че М. С. М. е погасил сума в размер на 1920 лв.

По доказателствата:

Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи цялата преписка по Договор за потребителски кредит № 1257258 от 28.02.2025 г. следва да бъде оставено без уважение, тъй като с отговора на исковата молба са представени документите по преписката.

Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде оставено без уважение, тъй като касае безспорни между страните обстоятелства.

Искането да се изискат и приложат по делото останалите искови молби на ищеца срещу ответника следва да се остави без уважение, тъй като същите не са необходими за изясняване на настоящия спор.

Не са налице предпоставки за задължаване на страните да участват в производство по медиация, тъй като в чл. 140а, ал. 1 ГПК не е предвидена задължителна медиация по искове за установяване недействителност на договори, а ответникът по насрещния иск е признал същия (чл. 140а, ал. 3, т. 3 и т. 7 ГПК).

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „С. К.“ ООД с правно основание чл. 213 ГПК.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 10.06.2026 г. от 09,30 часа, за когато да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА на основание чл. 211, ал. 1 ГПК за съвместно разглеждане предявените в условията на евентуалност от „С. К.“ ООД срещу М. С. М. насрещни искове.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните документи.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на страните.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат 3 съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

НАПЪТВА страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4