Решение № 48 от 09.06.2022, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Ловеч, 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

Членове:

ИВАН ИВАНОВ

ЕМИЛ ДАВИДОВ при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА в присъствието на прокурора Д. Т. Д. като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно административно наказателно дело № 20224300600123 по описа за 2022 година

С решение № 1/05.01.2022 г. , постановено по АНД № 354/2021 г.

Луковитският районен съд е признал СТ.П. Х. за невинен да е извършил престъпление по чл. 343в ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК и го е оправдал по същото.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпил протест от АТ.М. – прокурор в Районна прокуратура – Ловеч, ТО Луковит в предвидения от закона срок по реда на въззивното производство. Счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно. В допълнителни съображения посочва, че не споделя изводите на съда, че деянието не е извършено , поради липса на елемент от обективната страна на престъплението. Сочи, че към момента на налагане на принудителната административна мярка по чл. 171 т. 1 б. „д“ от ЗДП- 03.01.2020 г. тази норма е действала и му е било отнето свидетелството за правоуправление на МПС, което към 29.10.2021 г. /датата на установяване на престъплението/ не му е било върнато. Сочи, че същата теза е застъпена от Окръжен съд – гр. Ловеч в мотивите по ВНОХД № 397/2021 г. , както и че състав на Районен съд – гр. Луковит по аналогичен случай е признал обвиняемия по АНД № 369/2021 г. за виновен, освободил го е от наказателна отговорност и му е наложил наказание „глоба“. Счита ,че Х. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 343в, ал.3 във връзка с ал. 1 от НК, поради което моли настоящата инстанция да отмени обжалвания съдебен акт и да го признае за виновен, като му наложи административно наказание по реда на глава 28 от НК.

1

В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура – гр.

Ловеч поддържа протеста по съображенията изложени с него и моли да бъде уважен. Счита, че постановеното от първата инстанция решение е неправилно и с пример за противоречива съдебна практика на местно ниво.

Въззиваемия Х. в съдебно заседание посочва, че причината да няма книжка, когато са го хванали е финансова. Изтъква,че не е имал възможност да заплати глобата, има три деца. Моли настоящата инстанция да потвърди постановеното от районния съд решение.

Настоящата инстанция като съобрази изложеното с протеста, становището на страните в съдебно заседание, приложените към делото писмени доказателства и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, приема за установено следното:

С.Х. живеел в с. Столетово, община Карлово. Бил женен и имал три деца. Притежавал свидетелство за правоуправление на МПС, като се водел на отчет в ОД на МВР – гр. Ловеч. На 03.01.2020 г. с акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № GA/149855, издаден от РУ на МВР – гр. Троян му било отнето свидетелството за правоуправление на превозно средство/СУМПС/ ,като на същия ден била издадена и заповед за принудителна административна мярка/ЗППАМ/.

На 29.10.2021 г. Х. се движел по улица „А.З. в гр. Луковит, област Ловеч, управлявайки лек автомобил марка „Мазда“, модел „Премаци“ с рег.

№ РВ 3256РН. Бил спрян за проверка от служители на РУ Угърчин – свидетелите Г.И. и К.П.. Същите изпълнявали служебните си задължения, съгласно утвърден план. При поискване на свидетелството му за правоуправление заявил,че го е забравил. Полицейските служители извършили справка и установил, че със заповед № 20-0359-000001/2020 г. на РУ на МВР Троян, връчена му на 18.01.2020 г. и съставен АУАН му било отнето СУМПС.

За да бъде осъществен състава на престъплението по чл. 343в ал. 3 от НК деецът следва да е управлявал моторното превозно средство в срока на изтърпяване на принудителната административна мярка за временно отнемане на свидетелството за правоуправление на моторно превозно средство, като е съзнавал обещественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал същите.

В конкретния казус както бе посочено по-горе със заповед № 20-0359000001/03.01.2020 г. издадена по реда на чл. 171 т. 1 б. д от ЗДП/приложена на л. 17 от досъдебното производство/, влязла в законна сила на 02.02.2021 г. на Х. е била наложена принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б.

„д“ от ЗДП временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до заплащане на дължимата глоба. С акта за установяване на административно нарушение №/ № GA/149855/29.10. 2021 г. , издаден от РУ на МВР – гр. Троян е било установено, че същият управлява МПС, без СУМПС, което му е отнето с посочената по-горе заповед - нарушение на чл.

150а ал. 1 от ЗДП.

2

С решение № 3/23.03.2021 г. постановено по к.д. № 11/2020 г.

Конституционният съд на Република България е обвил като противоконституционна разпоредбата на чл. 171 т. 1 б. д“ и чл. 171 т. 2 б.

„к“ от Закона за движението по пътищата /обн. ДВ бр. 20/05.03.1999 г. , последно допълнение бр. 23/19.03.2021 г. /.

Следователно към момента на съставяне на акта за установяване на административно нарушение № GA/149855/29.10. 2021 г. , издаден от РУ на МВР – гр. Троян, с който е било установено, че Х. управлява МПС без СУМПС, отнето му именно на основание чл. 171 т. 1 б. „д“ от ЗДП със заповед № 20-0359-000001/03.01.2020 г., тази норма, както бе посочено погоре е била обявена за противоконституционна. Съгласно разпоредбата на чл.

151 ал. 2 изречение второ от Конституцията на Република България „Актът обявен за противоконституционен се прилага от влизането на решението в сила. Решението е публикувано в ДВ бр. бр. 26/30.03.2021 г. и е влязло в законна сила три дни по-късно.

При горните факти, съобразявайки и разпоредбата на чл. 2 ал. 2 от НК, настоящата инстанция приема, че Х. не е осъществил от обективна страна състава на престъплението за което е привлечен като обвиняем, както правилно е приел и първоинстанционния съд. С оглед на това счита, че постановения съдебен акт от последния е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 334 т. 6 т НПК съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1/05.01.2022 г. , постановено по АНД № 354/2021 г. на Луковитският районен съд, с което е признал СТ.П. Х. за невинен да е извършил престъплението по чл. 343в ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК и го е оправдал по същото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Да се съобщи на страните, че е изготвено с мотивите.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3