Решение № 1576 от 20.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1576 гр. София, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Надежда Махмудиева

Снежана Бакалова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело № 20221000501959 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Настоящото въззивно производство е образувано, след като с Решение № 52/17.06.2022г. по гр.д.№ 3960/21 по описа на ВКС, ГК, IV-то гр. отделение е отменено въззивно Решение № 10360/11.05.2021г. по в.гр.д.№ 1835/19 по описа на АС –София в обжалваната му част, с която е обезсилено като недопустимо Решение №7168/16.11.2018г. , постановено по гр.д. № 1312/17 по описа на СГС, в частта, с която е признато за установено на основание чл.

422 ал. 1 от ГПК, че Х. Ж. П., като кредитополучател по договор за кредитовърдрафт на физическо лице дължи на „Инвестбанк“ АД сумата от 22 476073 евро неустойка за забава върху просрочени лихви за периода от 27.08.2012г. до 14.01.2015г. и делото е върнато за разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Висящността на спора е само в частта по иска за признаване за установено на основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, че Х. Ж. П., като кредитополучател по договор за кредит-овърдрафт на физическо лице, дължи на „Инвестбанк“ АД сумата от 22 476073 евро неустойка за забава върху просрочени лихви за периода от 27.08.2012г. до 14.01.2015г. В станалата част решението на СГС и решението на САС са влезли в сила.

Във въззивната си жалба от 12.02.2019г. жалбоподателят Х. Ж. П. твърди, че Решение №7168/16.11.2018г. , постановено по гр.д. № 1312/17 по описа на СГС, в частта, с която е признато за установено на основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, че Х. Ж. П., като кредитополучател по договор за кредит1 овърдрафт на физическо лице дължи на „Инвестбанк“ АД сумата от 22 476073 евро неустойка за забава върху просрочени лихви за периода от 27.08.2012г. до 14.01.2015г. е недопустима, тъй като на основание частна жалба, подадена от него е образувано производство по ч.гр.д. № 3974/17 на СГС за обжалване на издадената заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.

№ 1733/15 по описа на СРС и в частта за присъдената неустойка, заповедта е отменена и изпълнителния листи са обезсилени същите. Счита, че по тази причина постановеното от СГС решение в тази част е недопустимо и следва да бъде отменено, тъй като влиза в противоречие с друг акт, с който вземането за неустойка за забава върху просрочена лихва е отхвърлено.

В срок е постъпил отговор от „Инвестбанк“ АД , в който се твърди, че решението в тази си част е допустимо, тъй като е отменено единствено незабавното изпълнение по отношение на вземането за неустойка за сумата 22 476,73 евро, а това от своя страна само препятства кредитора да събере незабавно вземането си, а не отрича неговото съществуване със сила на присъдено нещо. Счита, че заповедта продължава да е валидна и искът за съществуване на процесното вземане да е допустим, доколкото ответникът е подал възражение, че не дължи сумата.

Счита за неправилен довода на въззивника, че решението следва да бъде обезсилено в тази част. По същество, намира, че решението в тази си част е правилно и законосъобразно, а доводите на ответника за нищожност на неустоечната клауза за неоснователни. Счита също така, че уговорената неустойка не е прекомерна, тъй като тя е функция на непратената лихва, която е в голям размер. Счита, че ответната страна не може да прави за първи път пред въззивната инстанция възражение за прекомерност на неустойката или за нищожност на същата, тъй като е пропуснала срока за това и това не са обстоятелства, за които съдът следи служебно.

В откритото с.з. жалбоподателят, редовно призован не изпраща представител.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира разноски по представен списък както за настоящата инстанция, така и за производството пред ВКС.

Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира , че решението е допустимо в обжалваната част.

От събраните писмени доказателства се установява следното от фактическа страна в обжалваната част:

На 08.08.2008 г. е сключен Договор за кредит-овърдрафт на физическо лице срещу ипотека № 033-08/08.08.2008 г., между „Инвестбанк“ АД, като кредитодател, и Х. Ж. П., като кредитополучател, по силата на който Банката 2

– кредитодател е предоставила на ответника – кредитополучател сумата 300 000 евро, с краен срок на погасяване, съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора 26.08.2013 г. В чл. 3 ал.3 от Договора между страните при допуснато просрочие по лихвите се начислява неустойка в размер на 0,005% на ден върху просрочената сума до пълното й издължаване.

„Инвестбанк“ АД е подала заявление по чл. 417 ГПК, като е било образувано ч.гр.д.№ 1733/2015 г. на СРС, 60-ти с-в, по което в нейна полза са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като ответникът е бил осъден да заплати на ищеца следните суми: 300 000 евро – главница; просрочена договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата – 36 745,48 евро за периода от 27.07.2012 г. до 25.08.2013 г.; лихва за забава върху просрочената главница – 92 949,99 евро за периода от 27.08.2013 г. до 14.01.2015 г.; неустойка за забава върху просрочени лихви – 22 476,73 евро за периода от 27.08.2012 г. до 14.01.2015 г.; такса за обслужване на разплащателна сметка в евро – 10,09 евро; законна лихва върху главницата от 15.01.2015 г. до окончателното изплащане на вземането; присъдена държавна такса – 17 687,83 лв. и присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 13 795,86 лв.

На 28.12.2015 г. длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, като е заявил, че не дължи сумата по издадената заповед и в законовия срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземането си.

Ответникът Х. Ж. П. е обжалвал заповедта за незабавно изпълнение изцяло. По жалбата е образувано ч.гр.д. № 3974/17 по описа на СГС. С определение № 1111/24.04.2017г. е отменено разпореждането за незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по гр.д.№ 1733/15 по описа на СРС в частта, за сумата 22 476,73 евро, представляваща неустойка за забава за периода от 27.08.2012г. до 14.01.2015г. е у обезсилен издадения изпълнителен лист в тази част за посочената сума. В останалата част незабавното изпълнение е потвърдено. В мотивите на определението е направен извод, че не са били налице условия за постановяване на незабавно изпълнение на неустойката, тъй като в извлечението от счетоводните книги няма ясно конкретизация на вземането.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изслушана пред СГС се установява, че ответникът в качеството му на кредитополучател, е получил по договора сума в размер 690 031, 22 евро, като за погасяване задълженията по главницата по банковата сметка в евро с номер 1815000570978006 е постъпила сумата 390 013, 22 евро. Издължените суми за договорни лихви са в общ размер 136 476 евро, като дължимата сума за договорна лихва за периода 27.07.2012 г. – 25.08.2013 г., включително, е в 3 размер 36 745, 48 евро.

Според заключението неиздължената сума за санкционни лихви върху просрочена главница за периода 27.08.2013 г. – 14.01.2015 г. включително възлиза на 92 949, 99 евро. Неустойката върху неиздължената договорна лихва в размер на 36 745, 48 евро за същия период - 27.08.2013 г. – 14.01.

2015 г. е 22 476, 73 евро.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна следва да бъде направен извод за допустимост и основателност на иска с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 92 от ЗЗД по иска за сумата 22 476, 73 евро.

Искът е допустим. Обстоятелството, че е отменено незабавното изпълнение по отношение на тази сума и обезсилен издадения изпълнителен лист за нея не означава, че е отменена изобщо заповедта за изпълнение по отношение на тази сума. Заповедта съществува и тъй като срещу нея е подадено в срок възражение от длъжника, че не дължи сумата, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителен иска за признаване дължимостта на процесното вземане.

Разгледан по същество, искът е основателен. В договора между страните е била налице уговорка за заплащане на неустойка върху неизплатената в срок възнаградителна лихва в размер на 0,05% на ден до окончателното изплащане на сумата. Видно от заключението на вещото лице неустойката е дължима в размер на 22 476, 73 евро за периода 27.08.2013 г. – 14.01. 2015 г. и същата не е платена от ответника.

Ответникът е направил възражение в отговор на исковата молба, с което оспорва това вземане, като неоснователно. Твърди, че неустойката е прекомерна и клаузата е нищожна, тъй като представлява начисляване на лихва върху лихва, което противоречи на закона.

Възражението за прекомерност на уговорената неустойка е неоснователно. Неустойката е уговорена като 0,05% на ден или общия годишен размер на неустойката е 18% върху неиздължената сума, което с оглед критерия – размер на мораторната лихва за забава, не може да бъде счетено за прекомерно.

Неоснователно е и възражението за нищожност на клаузата, като противоречаща на закона и по специално на чл. 10 ал.2 от ЗЗД.

Начисляването на неустойка върху изтеклата договорна лихва не представлява анатоцизъм. Уговорената от страните в договора неустойка е мораторна такава за обезщетяване на вредите от забавеното изпълнение на паричното задължение за заплащане на договорната лихва. Доколкото възнаградителната лихва е отделно плащане, представляващо цената на ползвания паричен ресурс, не се касае за мораторна лихва за забавено изпълнение на парично задължение и няма пречка това парично задължение да бъде претендирано, ведно с мораторна неустойка. За неизпълнението на това задължение страната не е претендирала мораторна лихва.

По изложените съображения следва да се приеме, че вземането е 4 дължимо и следва да бъде уважен иска за неговото установяване.

При този изход на производството на въззиваемата страна се дължат разноски за въззивното разглеждане на делото в размер на 200лв. за юрисконсултско възнаграждение и разноски пред ВКС в размер на 1 061,09лв. или общо 1 261,09лв.

Ръководен от изложеното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №7168/16.11.2018г. , постановено по гр.д.

№ 1312/17 по описа на СГС, в частта, с която е признато за установено на основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, че Х. Ж. П., като кредитополучател по договор за кредит-овърдрафт на физическо лице дължи на „Инвестбанк“ АД сумата от 22 476073 евро неустойка за забава върху просрочени лихви за периода от 27.08.2012г. до 14.01.2015г.

ОСЪЖДА Х. Ж. П. ЕГН ********** да заплати на „Инвестбанк“ АД, ЕИК 831663282 направените разноски пред въззивната и касационна инстанция в размер на 1 261,09 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5