Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 199 от 14.11.2022, Административен съд - Ямбол

Съд
Административен съд - Ямбол
Дело
Административно дело 157/2022
Вид
Решение № 199
Подписан
14.11.2022
В сила
25.04.2023
Състав
ВАНЯ СТОЯНОВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

Р

Е Ш Е

Н И Е № 199/14.11.2022 г. гр. Ямбол

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, трети административен състав, в публично заседание на четвърти ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА при Секретаря Велина Митева, разгледа докладваното от Съдия Ваня Стоянова адм. д.

№ 157 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, вр. чл. чл. 18 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на Мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.

Образувано е по жалба на „С.“ ЕООД, с. *, област Ямбол с управител Я.Х.И. против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/1749#9 от 17.03.2022 г. на Заместник–изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, гр. София, с който на основание чл. 27, ал. 3, 5 и 7 от ЗПЗП, вр. чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, чл. 5, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г., вр. чл. 18, ал. 3, т.

1 и ал. 4, б. „б“ от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., и във връзка с влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по Мярка 214 АЕП от ПРСР 2007-2013 г. с изх. № 01-2600/1749 от 30.03.2017 г., по отношение на оспорващия е установено публично държавно вземане в размер на 34 074,10 лева, съставляващо изплатена субсидия по Мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР за периода 2007 - 2013 г., Направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи“ за кампании 2013 и 2014 във връзка с подадените от дружеството-жалбоподател общи заявления за подпомагане с УИН 28/280513/66332 и с УИН 28/060614/70782. С процесния акт на основание чл. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 973/2012 на Комисията от 12 ноември 2012 г. е определена и лихва за периода, изминал от посочения в акта срок за доброволно плащане и датата или на плащане от страна на бенефициента, или на прихващане от бъдещи вземания от страна на РА.

С доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт се иска отмяната му като постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и в разрез с неговата цел. Конкретно се сочи, че производството по прекратяване на многогодишния ангажимент, въз основа на влезлия в сила краен акт от което е издаден спорния АУПДВ, е протекло без участието на жалбоподателя поради липсата на надлежно уведомяване за откриването му по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК, вследствие на което е било нарушено правото на защита. В подкрепа на това твърдение се излага довод, че ДФЗ не е предприел необходимите усилия да уведоми бенефициента на посочения от него адрес по седалище, а незаконосъобразно е приложил чл. 61, ал. 3 от АПК чрез поставяне на уведомление на таблото на ДФЗ. Излагат се доводи, че не може да се направи и преценка в коя от хипотезите по чл. 18, ал. 1-3 от Наредбата попада конкретният случай.

В съдебно заседание оспорващият „С.“

ЕООД, с. *, област Ямбол се представлява от редовно упълномощен представител - адвокат Д.Д. ***, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и иска съдът да отмени процесния административен акт като незаконосъобразно произнесен. Счита, че липсват ясно изразени мотиви за формиране на сумите, с които се намалява получената от дружеството-жалбоподател субсидия, като сочи, че посочването от административния орган на чл.18, ал. 4, буква „б“ от Наредба 11 от 2009 г. представлява бланкетно възпроизвеждане на законови разпоредби и от същото не става ясно коя година е възприел той за прекратяване на агроекологичния ангажимент, за да обоснове каква сума следва да възстанови бенефициента. Заявява се претенция за присъждане на разноски по списък.

Ответната страна -

Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“–София, се представлява в процеса от Главен юрисконсулт Д.Б., редовно упълномощена, която оспорва жалбата като неоснователна и иска съдът да я отхвърли. Намира, че оспореният в настоящото производство АУПДВ отговаря на всички изисквания за законосъобразност и в него в достатъчна степен ясно и недвусмислено са изложени фактическите констатации, които са мотивирали административния орган да приеме, че са налице изрично посочените в акта и нормативно регламентирани материалноправни предпоставки за установяване на публичното държавно вземане, което подлежи на връщане от страна на жалбоподателя. Сочи, че цитираната в АУПДВ разпоредба на чл. 18, ал. 4 за прекратяване е императивна и задължава земеделския стопанин при прекратен многогодишен ангажимент да възстанови получената до момента финансова помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначалното одобрение по мярката. В случая това е кампания 2013 г. до момента, в който е прекратен агроекологичния ангажимент, поради което е приложима буква „б“ от нормата, а именно - до края на четвъртата година. От акта за прекратяване на агроекологичния ангажимент е видно, че прекратяването се извършва именно през четвъртата година - кампания 2016 г., както се посочва в съдържанието на уведомителното писмо. Акцентира се върху обстоятелството, че изписаният в АУПДВ друг номер на акта за прекратяване на ангажимента е поради допусната техническа грешка – същият е коректно записан в уведомителното писмо за откриване на производството по издаването му. В този смисъл намира, че публичното държавно вземане е правилно определено в акта както по основание, така и по размер. По изложените съображения иска съдът да отхвърли жалбата като неоснователна с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност по смисъла на чл.

78, ал. 5 от ГПК.

По делото са събрани писмени доказателства, приобщена е в цялост административната преписка по издаване на процесния акт.

ЯАС, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

„С.“ ЕООД е регистрирано с УРН 512305 в

ИСАК. През 2013 г. е подадено Заявление за подпомагане с УИН 28/280513/66332, като е заявено участие по Мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 г., Направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи“. Видно от Писмо изх. № 01-2600/4760 от 01.08.2014 г. бенефициентът „С.“ ЕООД е одобрен за участие по заявената мярка, като е поел петгодишен ангажимент за извършване на агроекологични дейности по съответното направление. От съдържащите се в административната преписка документи, както и от приложената на л. 178-183 Справка от ИСАК - Регистър „Директни плащания“ е видно, че заявления по мярката и направлението са подадени и за кампании 2014 и 2015 г.

Видно от приложената на л. 186 от кориците на делото Справка за плащания по заявленията на „С.“ ЕООД по Мярка 214 „Агроекологични плащания“, Направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи“ са били изплатени суми, както следва: за кампания 2013 – 42 540,20 лева; за кампания 2014 – 42 645,04 лева.

Общата изплатена сума, представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по направлението през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, е в размер на 85 185,24 лева.

На 31.10.2016 г. е издадено Уведомително писмо изх. № 01-2600/6748 за откриване на производство по издаване на административен акт по прекратяване на многогодишен ангажимент по Мярка 214 АЕП, изпращано до бенефициента с обратна разписка до адреса по седалището му в с. *, община ** три последователни пъти на датите 11.11.2016 г.,

16.11.2016 г. и 24.11.2016 г. (л. 5). Видно от приложеното но л. 6 ИД PS 8606 000QSP 8 на 28.11.2016 г. пратката е върната с отбелязване, че не е потърсена от получатяеля. На

02.12.2016 г. на основание чл. 61, ал. 3 от АПК на таблото за обявления на ДФЗ е поставено уведомителното писмо за откритото производство по издаване на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по Мярка 214 ПРСР 2007-2013 г., свалено на 23.12.2016 г. след изтичане на посочения срок – 14 работни дни от поставянето на таблото (Констативен протокол и Уведомление, приложени на л. 7-8 от кориците на делото).

С Уведомително писмо изх. № 01-2600/1749 от 30.03.2017 г. на Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ (л. 36) жалбоподателят „С.“ ЕООД е уведомен, че в резултат на извършени на основание чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. административни проверки за спазване на поет петгодишен агроекологичен ангажимент

ДФЗ е установило, че не е подадено Заявление за плащане по Мярка 214 АЕП с Направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи“ за кампания 2016 г., поради което и на основание чл. 67, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 3, т. 4 от Наредбата ДФЗ-РА отказва финансова помощ и прекратява агроекологичния ангажимент на „С.“ ЕООД. Писмото съдържа указание за възможността му за обжалване по административен и съдебен ред.

Видно от приложеното на л. 34 Известие за доставяне PS 8600 000T7E F УП писмото е връчено лично на управителя на дружеството на 24.04.2017 г.

Жалба рег. № 10-566 от 06.06.2017 г. по описа на МЗХГ против Уведомително писмо изх.

№ 01-2600/1749 от 30.03.2017 г. е депозирана пред компетентния горестоящ орган - Министъра на земеделието, храните и горите, който я отхвърлил като неоснователна със своя Заповед № РД 20-67 от 28.08.2017 г. (л. 184, гръб-л. 185). Видно от изложените в акта мотиви, с които е отхвърлена жалбата, въз основа на събраните в хода на производството доказателства (Становище на ДФЗ с рег. № 10-566 от 06.06.2017 г. по описа на МЗХГ и Становище изх. № 10-566 от 27.06.2017 г. на Дирекция „Развитие на селските райони“ към МЗХГ) след извършени административни проверки е установено, че за кампания 2016 г. от бенефициента „С.“ ЕООД не е подадено заявление за плащане по Мярка „Агроекологични плащания“ с Направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи“ съобразно правилата на Наредба № 11/2009 г., поради което и на основание чл. 67 от посочения подзаконов нормативен акт земеделският стопанин следва да бъде изключен от подпомагане по мярката и да възстанови получената финансова помощ съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредбата. В мотивите на заповедта е посочено още, че с оглед тези констатации е открито производство по издаване на административен акт по прекратяване на многогодишния ангажимент с бенефициента, като допълнителна информация от него не е получавана. В заповедта се съдържа указание, че на основание чл. 98, ал. 2 от АПК на обжалване по съдебен ред подлежи първоначално издаденият административен акт, т.е. отказът на ДФЗ-РА, но по делото липсват данни този отказ да е оспорен по съдебен ред, поради което Уведомително писмо изх. № 01-2600/1749 от 30.03.2017 г. на Заместник-изпълнителният директор на ДФЗ е влязло в сила.

Съобразно изискването на чл. 26, ал. 1 от АПК с Уведомително писмо изх. № 01-2600/1749#5 от

15.09.2021 г. ДФЗ-РА е уведомил кандидата за откриване на административно производство по издаване на АУПДВ, като видно от съдържанието на писмото, в него са изложени фактическите обстоятелства, въз основа на които е прието, че е налице основание за издаване на АУПДВ. Дадена е възможност на бенефициента да предостави допълнителна информация в съответствие с чл. 34, ал. 3 от АПК, съответно - да възстанови доброволно сумата, за която е извършено недължимо плащане, в случай че приеме фактическите констатации за основателни. С Възражение вх. № 70-4802 от 06.10.2021 г. по описа на МЗХГ, надлежно препратено с Писмо изх. № 70-4802 от 06.10.2021 г. (л. 18-19) кандидатът „С.“ ЕООД възразил срещу откритото производство по издаване на АУПДВ, като посочил, че са налице форсмажорни обстоятелства по смисъла на чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11/2009 г. с оглед образуваното срещу бенефициента по искане на ДФЗ досъдебно производство, приключило с Постановление изх. № 3267/2016 от 17.07.2016 г., с което същото е прекратено.

С Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/1749#9 от 17.03.2022 г., издаден от Заместник–изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, гр. София на основание чл.