Решение № 650 от 16.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 650 гр. София, 16.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА

АНГЕЛОВА при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА

Гражданско дело № 20211110132144 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 637, 56 лева, представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и сумата от 1088, 75 лева, представляваща неизплатени лизингови вноски. Претендират се разноски.

Ищецът-„Т.Б.“ ЕАД твърди, че между страните е бил сключен Договор от 14.02.2018 г. за предоставяне на електронни съобщителни услуги, а на същата дата сключили и Договор за лизинг за мобилно устройство. Твърди, че ответникът, в качеството си на лоялен клиент, взел още три мобилни номера, а именно: //// – по силата на сключен договор от 19.07.2018 г., като към него сключил и Договор за лизинг за мобилно устройство от същата дата; //// – по силата на сключен договор от 21.07.2018 г., като към него сключил и Договор за лизинг за мобилно устройство от същата дата и ///// – по силата на сключен договор от 21.07.2018 г., като към него сключил и Договор за лизинг за мобилно устройство от същата дата. Твърди, че за потребените далекосъобщителни услуги и за лизинговите вноски, ищецът е издал на ответника, следните фактури: № //// г., за сумата от 224,36 лева и № ///// г. за сумата от 201,92 лева, № //// г. за сумата от 201, 60 лева, но ответникът не изпълнил задължението си да заплати цената им в установените с договора срокове. Поддържа, че с кредитно известие № ///// г., е била извършена корекция на дълга, като била сторнирана сума в размер на 47,98 лева. Поради неизпълнение на задълженията на ответника по договорите ищецът, обявил лизинговите вноски за предоставените мобилни устройства за предсрочно изискуеми и депозирал заявление по реда на чл.

410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочената сума, по което било образувано ч. гр. дело № 20714/2020 г. по описа на СРС, ІI ГО, 75 състав и е издадена заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда 1 н а чл. 47, ал. 6 от ГПК, поради което на кредитора било указано да предяви иск за установяване на вземането си. Моли съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 637, 56 лева, представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от м.07.2018 год. до м.09.2018 год. вкл. и сумата от 1088,75 лева, представляваща неизплатени лизингови вноски за периода от м.11.2018 год. до м.06.2020 год.

Претедира сторените разноски.

Ответникът-Д. Н. В. не е депозирал отговор на исковата молба. Назначеният му особен представител е депозирал молба-становище от 29.09.2022 год., в която излага, че оспорва исковете по основание, но не и по размер.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 22.06.2020 год. по ч.гр.д. № 20714/2020 г. по описа на СРС, 75 с-в е издадена заповед за изпълнение срещу ответника, съгласно която Д. Н. В. следва да заплати „Т.Б.“ ЕАД сумата от 637,56 лева, представляваща неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от м.07.2018 год. до м.09.2018 год. вкл., ведно със законната лихва считано от 29.05.2020 год. до изплащане на вземането, сумата от 1088,75 лева, представляваща неплатени лизингови вноски за периода от м.11.2018 год. до м.06.2020 год., ведно със законната лихва считано от 29.05.2020 год. и сумата от 245,04 лева, представляваща разноски.

По иска с правно основание с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД .

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че по силата на валидно сключен договор с ответника, за последния е възникнало изискуемо задължение за заплащане на месечна абонаментна такса по договор за далекосъобщителни услуги, както и че ищецът е изправна страна по договора, т.е. че е предоставил твърдените в исковата молба далекосъобщителни услуги.

При установяване на тези факти в тежест на ответника е да установи, че е погасил задължението си.

Между страните не е спорно и се установява от събраните по делото доказателства, че същите са били обвързани от валидно възникнали облигационни правоотношения по договори за далекосъобщителни услуги от 14.02.2018 год. за мобилен номер ////2, от 19.07.2018 год. за мобилен номер ////, от 21.07.2018 год. за мобилен номер //// и от 21.07.2018 год. за мобилен номер /////. Тези обстоятелства не се оспорват от ответника, поради което съдът намира, че по делото е установено при условията на пълно и главно доказване, че през заявените в исковата молба периоди, между страните в производството са съществували валидни договор за далекосъобщителни услуги, като същевременно ответната страна не е оспорила начислената стойност на предоставените услуги, нито е навела възражения, че услугите не са ползвани през процесния период. Ето защо, доколкото съдът е ограничен от наведените от страните твърдения и възражения (чл. 6, ал. 2 ГПК, чл. 8, ал. 2 ГПК), следва да се приеме, че предявеният иск за главница за сумата от 637,56 лева, представляваща главница за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по договори за далекосъобщителни услуги от 14.02.2018 год., от 19.07.2018 год. и два 2 договора от 21.07.2018 год. за периода м.07,08,09.2018 год., се явява основателен и като такъв следва да се уважи в цялост.

По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 342 ТЗ, съдът намира следното:

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 342 ТЗ е да докаже, че по силата на валидно сключен договор за лизинг с ответника, за последния е възникнало изискуемо задължение за заплащане на уговорените между страните лизингови вноски, че ищецът е изправна страна по твърдения договор за лизинг, т.е. че е предал устройства SAMSUNG Galaxy J5 Blak по Договор за лизинг от 14.02.2018 год, SAMSUNG Galaxy J6 2018 Dual Gold по Договор за лизинг от 19.07.2018 год., SAMSUNG Galaxy A8 Black по Договор за лизинг от 21.07.2018 год. и SAMSUNG Galaxy А6 Gold по Договор за лизинг от 21.07.2018 год. за ползване, размера на дължимите лизингови вноски.

При установяване на тези факти в тежест на ответника е да установи, че е погасил задължението си.

От представените като доказателства договори за лизинг от 14.02.2018 год., 19.07.2018 год. и два от 21.07.2018 год. неоспорени от ответника, се установяват сключените между ищеца и ответника договори за лизинг. С договорите лизингополучателят е декларирал, че лизингодателят му е предоставил мобилните устройства във вид, годен за употреба. Не е спорно и че устройствата са предадени за ползване на ответника, което е посочено и в самите договори. От изложеното следва, че Д. Н. В. е възникнало задължение да заплати на "Т.Б." ЕАД договорените лизингови вноски. Доколкото през процесния период м.11.2018 год. до м.06.2020 год. ответникът е ползвал мобилните устройства, в негова тежест е да изпълни и задълженията си за заплащане на дължимите лизингови вноски. До приключване на устните състезания ответникът не е ангажирал доказателства в тази насока, поради което съдът, на основание чл. 162 от ГПК, приема, че дължимите лизингови вноски за процесния период са в размер на 1088,75 лева, поради което иска следва да бъде уважен така както е предявен.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 626,82 лева, представляваща сторените в настоящото производство разноски, сърезмерно с уважената част от претенциите и сумата от 245,04 лева, представляваща сторените по ч.гр.д. №32144/2021 год. по описа на СРС, 75 с-в.

Воден от горното

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по предявените от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК /////3 срещу Д. Н.

В., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД, че Д. Н. В. му дължи сумата от 637,56 лева /шестстотин тридесет и седем лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща главница за потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга по договори за далекосъобщителни услуги от 14.02.2018 год. за мобилен номер ////2, от 3

19.07.2018 год. за мобилен номер ////, от 21.07.2018 год. за мобилен номер //// и от 21.07.2018 год. за мобилен номер ///// за периода м.07.2018 год., м.08.2018 год. и м.09.2018 год. и сумата от 1088,75 лева /хиляда осемедесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща незаплатени лизингови вноски за устройства SAMSUNG Galaxy J5 Blak по Договор за лизинг от 14.02.2018 год, SAMSUNG Galaxy J6 2018 Dual Gold по Договор за лизинг от 19.07.2018 год., SAMSUNG Galaxy A8 Black по Договор за лизинг от 21.07.2018 год. и SAMSUNG Galaxy А6 Gold по Договор за лизинг от 21.07.2018 год. за периода от м.11.2018 год. до м.06.2020 год., ведно със законна лихва от 29.05.2020 год. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №20714/2020 год. по описа на СРС, 75 с-в.

ОСЪЖДА Д. Н. В., ЕГН ********** да заплати на Т.Б.“ ЕАД , ЕИК /////3, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 626,82 лева /шестстотин двадесет и шест лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща разноски в настоящото производство и сумата от 245,04 лева /двеста четиридесет и пет лева и четири стотинки/, представляваща разноските по ч.гр.д. №20714/2020 год. по описа на СРС, 75 с-в..

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4