Решение № 41 от 12.02.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. София, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20241800500012 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.436 и сл. от ГПК.

Софийският окръжен съд е сезиран с жалба от М. Х. Д. чрез адв. С. от САК срещу Постановление от 26.04.2019 год. на ДСИ към РС-Сливница по изп. дело № 10/2014 год., с което е прекратено изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК не е постъпило възражение от ответниците.

Със съпроводително писмо ДСИ е изпратил жалбата и препис от изпълнителното дело на СОС, като е изложил на осн. чл.436, ал.3 от ГПК мотиви по обжалваното действие.

Софийски окръжен съд, като обсъди данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства във връзка с изложените в жалбата доводи, намери за установено от фактическа страна следното:

Изпълнителното дело е образувано пред ДСИ при РС-Сливница на основание изпълнителен лист от 04.02.2014 год. по гр.д. № 507/2012 год. на РС-Сливница, съгласно който И. В. Г. и Л. С.а Г.а от гр. Б. са осъдени да заплатят на взискателите М. Х. Д. и Л. М.

Д.а сумата 1520,40 лева, представляваща разноски в исковото и въззивното производство.

Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена на 20.02.2014 год., като в нея взискателите не са поискали прилагане на конкретен изпълнителен способ. С молба от 15.08.2014 год. М. Д. е поискал от ДСИ при РС-Сливница да направи пълно проучване на цялостното имотно състояние на длъжниците, в т.ч. наличието на банкови сметки в ДСК-Б.

1 и „У.Б.“ – клон Б., както и притежаваното недвижимо имущество.

След изискани справки от съдебния изпълнител е установено, че на името на И. В. Г. е открита банкова сметка в „Б.Д.С.К.“, клон Б. – спестовен влог, открит през 2009 год. във филиал Б.. С молба от 07.10.2014 год. взискателят Д. е поискал от съдебния изпълнител за прилагане на конкретен изпълнителен способ – запор върху пенсиите на длъжниците, получавани по банкова сметка в ДСК – клон Б.. Изпратено е запорно съобщение от ДСИ на 17.10.2014 год. до НОИ с уведомление за налагане на запор върху пенсиите на длъжниците.

Съгласно уведомления от НОИ от 30.10.2014 год. на основание чл. 446, ал. 1 от ГПК от пенсиите на И. Г. и Л. Г.а не могат да се правят удръжки по наложения запор по изпълнителното дело, тъй като същите са под размера на МРЗ за страната. С молба от 18.05.2016 год. М. Д. отново е поискал ДСИ да наложи запор върху пенсиите на длъжниците. Длъжникът Л. Г.а е починала на 27.10.2016 год., като получаваната пенсия е прекратена, считано от 31.10.2016 год. Изпратени са покани за доброволно изпълнение до наследниците на починалия длъжник на 13.04.2017 год., като видно от представените по делото удостоверения на РС-Сливница, наследниците са се отказали от наследството, останало след смъртта на Л. Г.а, като отказите са вписани в особената книга при съда на 05.05.2017 год. С молба от 08.03.2019 год. взискателят е поискал да бъдат конституирани като длъжници наследниците на починалия длъжник, като бъдат наложени запори върху получаваните от тях пенсии, както и върху пенсията на първоначалния длъжник И. Г.. Не са подавани други молби от страна на взискателя с искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ и не са извършвани изпълнителни действия. С постановление от 26.04.2019 год. ДСИ при РС-Сливница е констатирал, че е настъпила перемпция по силата на закона, която следва да бъде прогласена от изпълнителния орган, като на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК е прекратил производството по изп. дело № 10/2014 год. .

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Жалба т а срещу постановлението, с коет о ДСИ е прекратил производството по изпълнителното дело, е допустима, съгласно чл. 435, ал. 2, т. 3 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 433 от ГПК.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Молбата на взискателя М. Д., с която е поискал от съдебния изпълнител да приложи конкретен изпълнителен способ – запор върху пенсиите на длъжниците, е подадена на 07.10.2014 год. Запорът не е изпълняван поради обстоятелството, че размерът на получаваната пенсия от длъжниците е под минималната работна заплата за страната. Последващата молба, с която взискателят е поискал предприемане на коркретни изпълнителни действия, е подадена на 18.05.2016 год., като с нея е прекъснат двугодишния 2 срок, независимо че не е приложен поискания изпълнителен способ поради несеквестируемост на вземанията на длъжниците. С оглед това и двугодишният срок съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е изтекъл на 18.05.2018 год., когато производството по изпълнителното дело е прекратено по право по силата на закона, тъй като през този период не са поискани и предприети изпълнителни действия. Постановлението на съдебния изпълнител от 26.04.2019 год. има само декларативно, а не конститутивно действие.

Следващата молба на взискателя с искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ е подадена на 18.03.2019 год., т.е. след прекратяване на изпълнителното производство по право поради изтичане на двугодишния преклузивен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК предвижда санкция за онзи кръг от кредитори, които за един сравнително дълъг период от време /2 години/ бездействат, като не полагат необходимите усилия за успешната реализация на съдебно признатите им и допуснати до принудително изпълнение права. В изпълнителния процес взискателят има задължение да поддържа висящността му със своите действия и искания, тъй като изцяло в негов интерес е да бъде събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена само от подаването на молба за образуване на изпълнително производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива. С оглед на това и законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство - да отправя искания до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава през период от две години, има за правна последица прекратяване на изпълнителното производство по право.

С оглед това жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на М. Х. Д. чрез адв. С. от САК срещу Постановление от 26.04.2019 год. на ДСИ към РС-Сливница по изп. дело № 10/2014 год., с което е прекратено изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4