Решение № 198 от 25.04.2025, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Русе, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Ирена Иванова като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело № 20244500100583 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.1 24 ал.1 ГПК във вр. с чл.108 ЗС.

Ищцата М. Х. твърди, че е единствен наследник по закон на Л.Д.Г., б.ж. на гр.Русе, починал на 25.03.2023 г., който към датата на смъртта си притежавал апартамент, гараж и идеални части от дворно място, находящи се в гр.Русе, пл.“*******, подробно описани в исковата молба.

Сочи, че на 10.12.1998 г., по време на брака му с ответницата, сключен на 27.12.1995 г., наследодателят закупил отстъпено право на строеж върху първите два имота.Разрешението за ползването им било издадено на 10.10.2000 г., а с оглед придобиването на собствеността върху тях, бил прехвърлен и терена. Брачното правоотношение между наследодателя и ответницата било прекратено с развод с влязло в сила решение на 21.01.2001 г., като до фактическата им раздяла през 2000 г., съпрузите обитавали друг имот. Ищцата твърди, че макар и придобити по време на брака, имотите са еднолична собственост на баща й, тъй като били закупени изцяло с негови лични средства, без какъвто й да е принос от страна на жената.Само наследодателят осъществявал фактическата власт върху недвижимостите- от датата на закупуването им и до неговата смърт. Владението му било продължено от ищцата. То било осъществявано несъмнено, спокойно и явно, без противопоставяне от страна на бившата съпруга. В тази връзка ищцата счита, че е придобила имотите и по давност. На ответницата било изпратено нотариално уведомление да заяви по надлежния ред, че не притежава собственост върху процесните недвижимости, но насрещната страна не се отзовала.Това обуславя правния интерес на ищцата да предяви положителни установителни искове да бъде признато за установено по отношение на 1 ответницата, че М. Х. е собственик по наследство и давност на описаните по исковата молба недвижими имоти.Търсят се разноски по делото.

Ответницата Т. Б. В. не се явява в съдебно заседание. Назначеният й особен представител първоначално е оспорил исковете, а впоследствие е предоставил на съда да се произнесе по тях съобразно събраните по делото доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

По делото няма спор и са ангажирани доказателства, че ищцата е единствен наследник по закон, а ответницата-бивша съпруга на Л.Г., като бракът им, сключен на 27.12.1995 г., бил прекратен с развод с Решение № 1 от 24.01.2001 г., постановено по гр.дело № Б-406/2000 г. по описа на РРС, влязло в законна сила на 04.07.2001 г.В мотивите на акта е посочено, че фактическата раздяла между страните в него производство, е настъпила в началото на 2000 г.

Видно от Нот.акт № 159, том X1V, дело № 10581/1998 г. на СВ-Русе, поправен на 26.10.2000 г. с Акт № 81, том XV11, дело № 5489/2000 г. на СВРусе, на 10.12.1998 г. Л.Г. закупил отстъпено право на строеж върху първите два процесни имота.Разрешението за ползването им било издадено на 10.10.2000 г., а с оглед придобиването на собствеността върху тях, били прехвърлени и съответните идеални части от терена, върху който били изградени обектите-Акт № 80, том XV11, дело № 5488/2000 г. на СВ-Русе.

Представени са схеми от 28.07.2023 г. , издадени от СГКК-Русе.

Приложена е декларация от името на Т. Б. Г., чийто текст е изготвен на пишеща машина, а датата /10.09.2000 г./ и положеният подпис-ръкописно.В документа е посочено, че съпрузите Г. са били разделени от м.февруари 2000 г., като по време на брака жената е била безработна и издръжката на семейството се е осигурявала единствено от мъжа, който през 1999 г. закупил изцяло със свои средства, спестени преди брака, и строил през 2000 г. жилище в гр.Русе на ул.“Боянци“ № 12 / сега пл."********“/. Декларирано е, че Т. Г. няма претенции за това имущество.

Ответната страна е изразила несъгласие с отразеното в документа относно липсата на принос на съпругата за придобиването на недвижимостите. Пълномощникът на ищцата е пояснил, че не могат да удостоверят по безспорен начин, че подписът под текста на декларацията принадлежи на Т. В.. На 21.02.2024 г. М. Х. изпратила до бившата съпруга нот.покана, с която я приканила да потвърди по надлежния ред изявленията в декларацията от 10.09.2000 г. Връчването на документа е извършено по реда на чл.47 ал.1 от ГПК.

Разпитаните по делото свидетели Г.Г. и Ем.М., съседи по имот, установяват, че през 2001 г. бащата на ищцата се нанесъл в процесния апартамент, който ползвал еднолично до смъртта си, с изключение на първите няколко години / за времето 08.07.2005 г.-23.05.2006 г. мъжът е бил в брачно правоотношение с трето за спора лице/. Аналогични данни се изнасят и за построения в терена гараж. Никой от свидетелите не познава ответницата, 2 нито им е известно тя някога да е ползвала някоя от процесните недвижимости. След смъртта на Л.Г., ключовете от апартамента и гаража били предадени на ищцата.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

За ищцата, в качеството й на единствен наследник по закон на Л.Д.Г., е налице правен интерес да установи по отношение на ответницата със сила на присъдено нещо правата си върху процесните имоти с оглед обстоятелството, че към датата на възмездното закупуване на последните, Т. В. е била в брачно правоотношение с наследодателя.Към него момент приложение намира разпоредбата на чл.19 ал.3 от СК /отм/. Според нея, до доказване на противното, съвместният принос на съпрузите за придобитите вещни права, се предполага. Няма спор, че към настоящия момент ответницата не се намира във владение на имотите. Исковете са допустими.

Разгледани по същество претенциите са основателни.

По делото безспорно се установява, че бащата на ищцата е придобил по покупко-продажба на свое име по време на брака си с ответницата правото на строеж върху процесните имоти, изградени през 2000 г. В тежест на М. Х. е било да ангажира доказателства, които да оборят презумцията на чл.19 ал.3 СК от 1983 г. /отм./. Такива не се събраха в хода на производството.

Независимо от това обстоятелство обаче, следва да се приеме, че от датата на прекратяване на брачното правоотношение /04.07.2001 г./ и до смъртта си на 25.03.2023 г., наследодателят на ищцата, а впоследствие и последната, са владели непрекъснато, еднолично, явно и необезпокоявано тези недвижимости, без каквото й противопоставяне от страна на ответницата. В този смисъл са съвпадащите показания на двамата разпитани в производството свидетели, съседи по имот. При това положение, според чл.79 ал.1 от ЗС, се налага извод, че Л.Д.Г. е придобил по давност изцяло правото на собственост върху спорните недвижими вещи. Владението върху тях в цялост е било продължено необезпокоявано от наследницата по закон, поради което исковете по чл.124 ал.1 от ГПК се явяват основателни и доказани и трябва да се уважат така, както са предявени.

В тежест на ответницата са направените от насрещната страна разноски по делото съгласно чл.78 ал.1 ГПК.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. Б. В., ЕГН **********, от гр.Русе, ул.”*********, че М. Х., родена на ********** г. в гр.*****, Република Германия, със съдебен адрес: гр.Русе, ул.******, чрез адв.Р. Б. от АК-Русе, е собственик по наследство и давност на следните недвижими имоти, находящи се в гр.Русе:

1/имот с идентификатор № ***, представляващ апартамент № 2 с площ 118, 38 кв.м, с прилежащите към жилището изба № 2 и 10,3709 % 3 ид.части от общите части на сградата с административен адрес в гр.Русе, пл.“********" № 17, етаж 1, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж-***, под обекта ***, ***,

*** и ***, над обекта-*** и ***.;

2/имот с идентификатор № ***, представляващ гараж № 2 с площ 22,74 кв.м, с прилежащите към гаража 1,9598 % ид.части от общите части на сградата с административен адрес в гр.Русе, пл.“********" № 17, етаж -1, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – нямa, под обекта-няма, над обекта-няма;

3/ 12,3307 % от поземлен имот с идентификатор № *** c площ по нотариален акт от 285 кв.м, a по скица-с площ 303 кв.м, при съседи:

***, ***, *** и ***.

ОСЪЖДА Т. Б. В., ЕГН **********, от гр.Русе, ул.”*********, да заплати на М. Х., родена на ********** г. в гр. *****, Република Германия, със съдебен адрес: гр.Русе, ул.******, чрез адв.Р. Б. от АК-Русе, сумата от 7 199,74 лв.-разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съдВ.Търново в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________ 4