Определение № 275 от 02.02.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 275 гр. София, 02.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20231000501535 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 92, ал.3 от ГПК.

Настоящият съдебен състав е сезиран с две частни жалби, подадени от адвокат С. Т. И., както следва: 1. срещу определение от 09.03.2023г., постановено по гр.д. №3328/2022г. от СГС, I ГО, 22 състав, с което е оставено без уважение искането на адвокат С. Т. И. за отмяна на наложената на 07.03.2023г. /с решение, имащо в тази част характер на определeние/ ГЛОБА в размер на 300 (триста) лева; 2. срещу определение от 13.03.2023г., постановено по гр.д. №3328/2022г. от СГС, I ГО, 22 състав, с което е оставено без уважение искането на адвокат С. Т. И. за отмяна на наложената на 09.03.2023г. ГЛОБА в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева.

В частните жалби се излагат подробни съображения за неоснователност на обжалваните съдебни актове. Прави се искане въззивният съд да постанови определение, с което да ги отмени.

Софийски апелативен съд, в настоящия си състав, след като взе предвид изложените доводи, както и данните по делото приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Двете частни жалби са подадени в срок, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, от легитимирано да обжалва лице, поради което същите са допустими.

По частна жалба, подадена срещу определение от 09.03.2023г., постановено по гр.д. №3328/2022г. от СГС, I ГО, 22 състав, въззивният съд приема следното:

С обжалваното определение съставът на СГС е оставил без уважение искането на адвокат И. да отмени наложената му глоба за проявеното в о.с.з., проведено на 28.02.2023г., от същия неуважение към съда – чл. 89, т.3, предл.

1

1 ГПК.

Видно от протокола от о.с.з., проведено на 28.02.2023г., адвокат И. е поискал отвод на съдията-докладчик, като е посочил, че „Настоящият съдия е назначен пряко, т.е. делото се оказва, че е поръчано на конкретен съдия, което създава съмнение за поръчково правосъдие“. С цитираното изказване се създава внушение, че делата в СГС се разпределят в противоречие на принципа за случайното разпределение, както и че ръководството разпределя определени дела на определени съдии. С тези изрази по недопустим начин, още повече - за юрист и за адвокат (предвид и чл. 9, ал. 1, чл. 40, ал. 1 и, ал. 4 от ЗАдв), чрез заявяване на внушения за намеса на ръководството на съда и поръчкови дела се изразява подчертано неуважително отношение и се подронват авторитета и доверието не само към СГС и към съдиите в него, но и към всички съдилища и съдии в България. Това поведение не би могло да бъде толерирано.

Съгласно разпоредбата на чл. 89, т. 3, предл.1 ГПК, съдът налага глоба за обида на съда. Тази санкция е установена от законодателя в процесуалния закон, несъмнено с оглед защита авторитета на съда и правосъдието, както и с оглед дисциплинирането на участниците в гражданския процес. Последните трябва да реализират правата си по начин и в езикова форма, изключващи каквито и да било прояви, чрез употреба /устно или писмено/ на изрази или чрез всяко друго поведение, на неуважително и обидно отношение не само към конкретен съдия или членове на съдебен състав, представляващи съдебната институция, но и въобще към съда, като правораздавателен орган.

Във всяко едно цивилизовано, толерантно и демократично общество уронване престижа на държавна институция, вкл. и на съдебен орган, представлява противоправно деяние, което следва да бъде санкционирано по уредения в закона ред (чл. 91, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 89, т. 3, предл. 1 ГПК). Налагането на глоба за извършване на такова противоправно деяние не е в нарушение на правото на справедлив процес и на правилата, уреждащи независимостта и безпристрастността на съда, нормативното съдържание, вложено в разпоредбата на чл. 47 от Хартата за основните права в ЕС. В този смисъл, с оглед поддържане авторитета и безпристрастността на правосъдието, е установена от законодателя санкционната разпоредба на чл. 89, т. 3, предл. 1 от ГПК за налагане на глоба за обида на съда, която в случая е приложена правилно. Предвид обстоятелството, че налагането на глоба има за цел да дисциплинира участниците в съдебното производство, то налагането на санкция в минималния размер, посочен в чл. 91, ал.1 от ГПК, от 50 лв. би осъществило напълно тази цел.

Ето защо, въззивният съд следва да намали глобата от 300 лв. на 50 лв.

По отношение на частната жалба срещу определение от 13.03.2023г., постановено по гр.д. №3328/2022г. от СГС, I ГО, 22 състав.

Употребените от адвокат И. реплики са: „Тези номера само в районен съд…“, „Кажете на съдията да си…“, „Абсурдно е решението…“ и 2

„Ищцовата страна вярва, че съдия С. Ш. няма място в съдебната система“.

Първите две реплики са изречени от адв. И. при уведомяването му от деловодителя на състава, че е постановено решение, като тези реплики са обективирани в депозирания от деловодителя пред съдията доклад.

Същите не съдържат обидни изрази. Репликите не могат да бъдат допълвани с хипотетични предположения от цинично естество.

Следващите две реплики са изречени от адв. И. в молба от 08.03.2023г., с която иска отмяна на наложената санкция. В същите не се съдържат обидни изрази. На следващо място, чрез тях е изразено мнение на адвокат И..

В случая, настоящият съдебен състав приема, че не е осъществен съставът на посоченото нарушение. Тази глоба следва да бъде отменена.

Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване. Това е така, тъй като въззивните определения, с които на основание чл. 92, ал. 3 ГПК се потвърждава първоинстанционно определение за отказ да се отмени наложена глоба, не са нито преграждащи (чл. 274, ал. 2, т. 1 ГПК), тъй като нямат отношение към развитието на производството, нито дават разрешение по същество на друго производство (чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК), тъй като частното производство по отмяна и обжалване на наложена глоба не се води по молба за защита или съдействие на лично или имуществено право. В този смисъл е разяснението, дадено с ТР № 5/15, ВКС-ОСГТК.

Мотивиран от горното, САС, ГО

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 09.03.2023г., постановено по гр.д.

№3328/2022г. от СГС, I ГО, 22 състав, в частта, в която е оставено без уважение искането на адвокат С. Т. И. за отмяна на наложена /с решение от 07.03.2023г., имащо в тази част характер на определeние/ глоба за разликата над 50 /петдесет/ лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА наложената на адвокат С. Т. И. глоба от 300 /триста/ лв. на 50 /петдесет /лв., на основание чл. 92, ал. 2 от ГПК.

ОТМЕНЯ изцяло определение от 13.03.2023г., постановено по гр.д.

№3328/2022г. от СГС, I ГО, 22 състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наложената с определение от 09.03.2023г. на адвокат С. Т. И. глоба в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от определението да се връчи на адвокат С. Т. И..

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4