Решение № 893 от 24.10.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 893 гр. Стара Загора, 24.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Антония Тонева при участието на секретаря Мариян Ил. Кръстев като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело № 20225530101584 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК.

Ищецът „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД София твърди в исковата си молба, че на основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК предявява установителни искове относно вземания в общ размер на 15404.93лева, от които: изискуема главница в размер на 14563.29 лева, от която 1430.08 лева - редовно падежирали главници, за периода от 20.01.2020г. до 20.10.2020г. вкл. и 13133.21 лева - предсрочно изискуема главница, с дата на настъпване 05.11.2020г. по Договор за потребителски кредит №1907152581736940 от 18.07.2019г.; изискуема редовна възнаградителна лихва в размер на 613.62 лева, начислена за периода от 20.01,2020г. до 04.11.2020г. вкл.; изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежирали главници от 20.01.2020г. до 20.10.2020г., в размер на 100.33 лева, начислено за периода от 20.01.2020г. до 04.11.2020г. вкл.; изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуема главница, в размер на 127.69лева, начислено за периода от 05.11.2020г. до 09.12.2020г.вкл. и законна лихва за забава за периода от 11.12.2020г. до изплащане на вземането.

Заявява, че правният интерес за предявяване на иска се обуславя от обстоятелството, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било уважено от районния съд, но заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Със съобщение от 11.03.2022г. по ч.гр.д. №194/2021г. на основание чл.415 ГПК, ал.1, т.2 от ГПК Районен съд Стара Загора указва на заявителя, че може да предяви иск за установяването на вземането в едномесечен срок.

1

Твърди, че с Договор за потребителски кредит №1907152581736940 от 18.07.2019г., сключен между „Райфайзенбанк (България)" ЕАД и кредитополучателя С. О. А., Банката отпуска на Кредитополучателя кредит в размер на 15472.50 лева, който ще бъде използван за рефинансиране на кредит и потребителски нужди и е с краен срок за погасяване 20.07.2026г. съгласно чл. 1 от Договора. В чл. 4 от Договора страните са уговорили възнаграждение за кредитора за отпуснатия кредит - редовна лихва. Съгласно чл.4.1 от Договора за първите 12 месеца, считано от първата падежна дата на Кредита, Кредитополучателят заплаща на Банката фиксирана годишна лихва в размер на 5.60%. След изтичане на срока по чл.4.1 от договора, кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва формирана от сбора на две компоненти: променлив референтен лихвен процент и надбавка в размер на 5.470 („сборът общо „Лихва"). Лихвата се начислява от датата на усвояване на сумата по кредита на база З60 дни годишно за ползване на всяка сума по кредита при 30 дни в месеца и З60 дни в годината(вкл.първия и без последния ден от този период). - чл.4.2.2 от Договора. При забава в плащането на дължими суми по Кредита, Кредитополучателят дължи на Банката обезщетение за забава - Наказателна надбавка към Лихвата в размер на 10 (десет) пункта годишно върху забавената главница за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения. Към датата на сключване на договора, лихвеният процент при просрочени плащания, съгласно предходното изречение, изчислен съгласно чл.4.1 е в размер на 15.60 - чл.4.5 от Договора.

Съгласно чл. 5.2. от Договора, кредитът следва да бъде погасен на 84 анюитетни месечни вноски, дължими на 20-то число на съответния месец, считано от 20.08.2019г. до 20.07.2026г., с включващи приложимата годишна лихва съгласно чл.4.1, съответно чл.4.2 от договора. Размерът на анюитетната погасителна вноска, дължима за първите 12 месеца от действието на договора, с включена годишна лихва по чл.4.1 е 223.08лева, съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора. При промяна на лихвата по реда на чл.4.2.1 от договора се променя и размерът на дължимата месечна анюитетна вноска по кредита, като актуалният размер на месечната вноска ще бъде определен в нов погасителен план , изготвен по реда на чл.4.3 от договора.

Банката е изпълнила всички свои задължения, съгласно подписания Договор за потребителски кредит и закона. На кредитополучателя е отпусната парична сума за възмездно ползване. От страна на кредитора не са нарушени императивни законови изисквания и подзаконови нормативни задължения при сключването, изпълнението и промяната на договорните отношения между страните.

Основно задължение на заемателя, съгласно чл. 430 от ТЗ е да върне заетата сума в уговорения срок. Кредитополучателят С. О. А. е изпаднал в забава по отношение на плащането на месечните погасителни вноски - не са платени вноски (включващи главница и лихва) с падежи: 20.01.2020; 20.02.2020; 20.03.2020; 20.04.2020; 20.05.2020; 20.06.2020;

20.07.2020; 20.08.2020; 20.09.2020; 20.10.2020. Неплащането представлява неизпълнение, дължи се на виновно поведение на длъжника и поради това последният отговаря.

Предсрочната изискуемост на всички вземания на Банката по Договор за потребителски 2 кредит № 1907152581736940 от 18.07.2019г., е настъпила с достигането до настоящия адрес на кредитополучателя на писмо с изх.№ ИЗХ-001- 59802/02.11.2020г. за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, съгласно чл.9.2 от Договора, поради настъпил случай на неизпълнение - неплащане на основание чл.8.1 от Договора. Видно от приложената обратна разписка, писмото е достигнало до адреса на получателя и е получено лично.

Банката е изпратила писмо и до постоянния адрес на кредитополучателя с изх.№ ИЗХ-00159801/02.11,2020г. Предсрочната изискуемост на всички вземания на Банката по Договора за кредит е осчетоводена на 05.11.2020г. Към момента на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист С. О. А. не е погасил дължимите от него суми по цитирания по - горе Договор за кредит.

Поради липса на изпълнение счита, че в негова полза са възникнали вземанията, посочени в петитума на исковата молба. Съгласно чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забава в случай, че длъжникът не изпълни точно задължението си. Банката е предприела действия за принудителното събиране на вземанията си. Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417 от ГПК. Впоследствие, по образуваното ч.гр.д.

№194 по описа за 2021г. на PC Стара Загора, са издадени Заповед за изпълнение №260112 от 13.01.2021г. по чл.417 и изпълнителен лист, по силата на които длъжникът С. О. А. е осъден да заплати на Банката сумите, както следва: изискуема главница в размер на 14563.29 лева, от която 1430.08 лева - редовно падежирали главници, за периода от 20.01.2020г. до 20.10.2020г. вкл. и 13133.21 лева - предсрочно изискуема главница, с дата на настъпване 05.11.2020г. по Договор за потребителски кредит №1907152581736940 от 18.07.2019г.; изискуема редовна възнаградителна лихва в размер на 613.62 лева, начислена за периода от 20.01.2020г. до 04.11.2020г. вкл.; изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежирали главници от 20.01.2020г. до 20.10.2020г., в размер на 100.33 лева, начислено за периода от 20.01.2020г. до 04.11.2020г. вкл.; изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуема главница, в размер на 127.69лева, начислено за периода от 05.11.2020г. до 09.12.2020г.вкл. и законна лихва за забава за периода от 11.12.2020г. до изплащане на вземането и разноски. След получаването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, е образувано изпълнително дело № 224/2021г. по описа на ЧСИ Гергана Грозева, с peг. № 915 на КЧСИ и район на действие - Окръжен съд Сливен прехвърлено при ЧСИ Кръстьо Ангелов за продължаване на изпълнителните действия и образувано под № 770/2021г.

Ищецът сочи, че съгласно указаното от ОСГТК на ВКС в т. 9 от ТР №4/2013 г. „В производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.З ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на 3 разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес." Счита, че доказателствата, които сочи ищецът, обуславят несъмнения извод, че по силата на сключения Договор за банков кредит, между страните по делото са възникнали валидни облигационни отношения, както и че е налице неизпълнение. Съгласно Решение №175 от 06.06.2011 г. по гр. дело №1242/2010 г., Ill г.о. на ВКС, ако основанието на вземането е доказано, съдът не може да отхвърли иска като недоказан, а е длъжен сам да определи размера (така и ТР №129/30.06.1986 г. на ОСГК на ВС, Решение №1 19/24.03.2009г. по гр.дело №1210/2006 г., II г.о. на ВКС). В този смисъл е и разпоредбата на чл. 162 от ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да установи спрямо ответника С. О. А., съществуването на вземанията на Банката, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 1907152581736940 от 18.07.2019г., съгласно издадената Заповед за изпълнение №260112 от 13.01.2021г. по чл.417 и изпълнителен лист по ч.гр.д. №194 по описа за 2021г. на PC Стара Загора, а именно: изискуема главница в размер на 14563.29 лева, от която 1430.08 лева - редовно падежирали главници, за периода от 20.01.2020г. до 20.10.2020г. вкл. и 13133.21 лева - предсрочно изискуема главница, с дата на настъпване 05.11.2020г. по Договор за потребителски кредит №1907152581736940 от 18.07.2019г.; изискуема редовна възнаградителна лихва в размер на 613.62 лева, начислена за периода от 20.01,2020г. до 04.11.2020г. вкл.; изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежирали главници от 20.01.2020г. до 20.10.2020г., в размер на 100.33 лева, начислено за периода от 20.01.2020г. до 04.11.2020г. вкл.; изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуема главница, в размер на 127.69лева, начислено за периода от 05.11.2020г. до 09.12.2020г.вкл. и законна лихва за забава за периода от 11.12.2020г. до изплащане на вземането.

При условията на евентуалност, в случай, че главните установителни искове по чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК бъдат отхвърлени изцяло или частично като неоснователни, поради липса на предсрочна изискуемост, на основание чл. 79, във връзка с чл. 86 от ЗЗД и във връзка с указаното от ОСГТК на ВКС в ТР №4/2013 г. (т. 116), моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника С. О. А., да заплати на Банката следните суми: изискуема главница в размер на 14563.29 лева, от която редовно падежирали главници за периода от 20.01.2020г. до 20.03.2022г. включително в размер 4289.96 лева и предсрочно изискуема главница в размер на 10273.33 лева на 20.04.2022г.; просрочена редовна лихва в размер на 1508.25 лева за периода от 20.01.2020г. до 20.03.2022г. включително; начислена редовна лихва в размер на 48.92 лева върху усвоена и непогасена главница към 20.04.2022г., за периода от 20.03.2022г. до 19.04.2022г. включително; обезщетение за забава в размер на 736.99 лева върху редовно падежирали главници от 20.01.2020г. до 19.04.2022г. включително и начислена за периода от възникване на просрочие до 19.04.2022г. включително и законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането.

Твърди, че длъжникът изпада в забава, считано от датата на получаване на настоящата искова молба (в този смисъл и Решение №706/30.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4

1769/2009 г., Ill-то г. о., ГК). Съгласно Решение №285/1977 на II г. о. на ВС, макар и да е предявен евентуално, искът се смята за висящ и по него съдът дължи да извърши всички процесуални действия, насочени към разглеждането му по същество. Относно падежиралите суми - главница, посочени в петитума на исковата молба, е приложим чл.84 от ЗЗЛ, а именно, че срокът кани вместо кредитора (dies interpellat pro homine). Съгласно Решение № 139 от 05.11.2014 г. на ВКС по търг. д.№57/2012г., 1-во т. о., ТК, когато вземането произтича от договор за кредит с определени срокове за плащане на отделните вноски, които са намерили отражение в счетоводните книги на банката. Размерът и падежите на всяка вноска са определени в договора и за настъпването на изискуемостта им не е необходимо удостоверяването на обстоятелства по чл. 418, ал. 3 от ГПК.