Решение № 3637 от 07.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3637 гр. София, 06.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Ем. Владимирова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно частно гражданско дело № 20221100512578 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.278 ГПК, вр. чл.538 ГПК, вр. чл.130, ал.3 СК.

С решение от 11.10.2022 г. по гр.дело № 49005/22 г., СРС, ГО, 37 с-в е оставил без уважение молба вх. № 186812/08.09.2022г. от П.И. С.а, ЕГН **********, действаща като майка и законен представител на малолетното дете К. Х. С., ЕГН **********, двамата с адрес гр. София, ж.к. „******* с правно основание с чл. 130, ал. 3 СК като неоснователна.

Решението е обжалвано с частна въззивна жалба от П.И. С.а, ЕГН **********, действаща като майка и законен представител на малолетното дете К. Х. С., ЕГН **********, двамата с адрес гр. София, ж.к. „******* като на практика липсват мотиви в какво се състои порочността на акта. Твърди се само, че е подадена молба за приемане на наследство по опис /заявление до СРС от 05.10.2022 г. от П.И. С.а, ЕГН **********, действаща като майка и законен представител на малолетното дете К. Х. С., ЕГН **********/, в което заявление малолетният К. С. заявява, че приема оставеното наследство от С.

С., а именно апартамент в гр.София, ж.к.“******* Заявлението е входирано в СРС с вх. № 208108 от 05.10.2022 г. Моли съда да „преразгледа“ подадената молба за продажба на наследствен дял от апартамент № 16 в гр.София, 1 ж.к.“*******

Софиски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване отказ съгласно чл.538, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.130, ал.3 СК извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи, чрез формална сделка, и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на Районния съд по настоящия адрес на детето, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето.

В случая молителката обосновава искането си с правно основание чл.130, ал.3 от СК за продажба на наследствен дял на малолетното дете от апартамент № 16, находящ се в гр.София, ж.к.“******* с цел запазване материален интерес и евентуално закупуване на имот на името на детето К.

С..

СРС, 37 състав е оставил без уважение молбата с мотива, че молителят е малолетен, т.е недееспособен, като съгласно чл.61, ал.2 от ЗН тези лица приемат наследството само по опис, а по делото липсват доказателства, че е изпълнена процедурата по чл.61 ЗН за приемане по опис на наследството на неговия дядо по бащина линия, поради което същият не може да се разпорежда с вещните права, останали в наследствената маса.

СТС намира този извод за правилен.

Защитата на законните интереси на недееспособните лица, каквито са и малолетните, в хипотеза, при която биха получили по наследство повече задължения, отколкото права, се гарантира от чл. 61, ал. 2 от ЗН , съгласно която тези лица приемат наследството само по опис. В такъв смисъл е съдебната практика (Решение № 187 от 20.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1780/2009 г. „ I г. о., ГК, Решение № 62 от 26.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1632/2016 г. . II т. о., ТК, Решение № 165 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1057/2011 г., II т. о., ТК), която подчертава защитния характер на тази разпоредба. А с Определение № 116 от 14.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2018 г. , I г. о., ГК не е допуснато касационно обжалване на Решение № 50 от 5.02.2018 г. на Окръжен съд - София по в. гр. д. № 657/2017 г., в което е прието, че нормата 2 н а чл. 61, ал. 2 от ЗН е в полза на недееспособните, а за тях срокът не е преклузивен и те могат да приемат наследството след навършване на пълнолетие по всеки от начините, предвидени в чл. 49 от ЗН .

В разглеждания случай молителят е малолетно лице и към настоящия момент може да приеме наследството от своя дядо само и единствено по опис, съгласно посоченото по-горе императивно правило, което има защитен характер и ограничава отговорността му за задълженията на неговия наследодател до размера на активите на полученото наследство (арг. от чл. 60. ал. 2 от ЗН).

Действително, по делото е представено заявление от малолетния К. С., че приема оставеното наследство от С. Х. С., представляващо апартамент в гр.София, ж.к.“******* но процедурата не е завършена. Както бе посочено, на основание чл. 61, ал. 2 от ЗН недееспособните, държавата и обществените организации приемат наследство само по опис. На основание чл. 61, ал. 2 от ЗН се посочва процедурата, по която се извърша приемането на наследството по опис-следва да се заяви писмено пред районния съдия в тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че наследството е открито. Този срок може да бъде продължен от районния съдия до три месеца. Приемането се вписва по реда на чл. 49, ал. 1 от ЗН .

Отделно от това трябва да се има предвид и следното:

По делото е представено становище от Директора към Агенция за социално подпомагане, според което не се възразява СРС да разреши да бъде извършена продажба на наследствената идеална част, собственост на малолетния Калон С. на недвижим имот, апартамент № 16. Същевременно изрично се отбелязва, че при сравняване на пазарните цени на имотите се установява, че средната цена на квадратен метър в ж.к. „Гео Милев“ възлиза на 2082 евро, а договорената сума в размер на 25 000 лв. за закупуване на идеалната част на детето е доста по-ниска от пазарните стойности.

С оглед така постъпилото становище на АСП, както и липсата на представени доказателства, че продажбата е с цел запазване на материалния интерес на малолетното дете, при сума, която е очевидно доста по-ниска от пазарната цена на недвижимия имот, водещи до обратния извод, настоящият състав намира, че искането на молителката да й бъде разрешена продажбата, за неоснователно.

3

Законовото изискване за даване на съдебно разрешение е обусловено от необходимостта да се охрани правната сфера на детето като се създадат гаранции при разпореждане с негово имущество. За да се обезпечи така целената защита на решаващия съд е вменено задължение да проверява във всеки отделен случай дали заявеният акт на разпореждане съответства на интересите на детето като констатацията в този смисъл е абсолютна предпоставка да се разреши извършването му.

В случая, от съвкупния анализ на събрания доказателствен материал не се установява да е налице визираното в чл.130, ал.3 СК условие за издаване на искания охранителен акт. Преди всичко, по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на изложените в молбата твърдения, че продажбата е с цел запазване на материален интерес и евентуално закупуване на имот на името на детето К. С.. С оглед на това и при липсата на каквито и да е данни и доказателства по делото за запазване на материален интерес на детето, дори обратното, същият би бил увреден при продажба на идеалната част от апартамента на цена, много по-ниска от пазарната, съдът намира за неоправдано даването на разрешение за продажба на идеалната част от апартамента, собственост на малолетното дете.

По изложените съображения, първоинстанционното решение, с което е оставена молбата без уважение, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.10.2022 г. по гр.дело № 49005/22г. на СРС, ГО, 37 с-в.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4