Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 101 от 29.12.2025, Районен съд - Троян

Съд
Районен съд - Троян
Дело
Административно наказателно дело 243/2025
Вид
Решение № 101
Подписан
29.12.2025
В сила
24.01.2026
Състав
Светла Иванова Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл.3, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.2 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.7, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.7, т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.182, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.182, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.187а, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 33 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Троян, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Ив. Иванова при участието на секретаря Кремена Н. Раева в присъствието на прокурора Н. Цв. Б. като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Административно наказателно дело № 20254340200243 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба, подадена от Ц. К. Д. от ***, срещу Електронен фиш серия К № 11180837/02.08.2025г., на ОД МВР – Ловеч с който на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.4 вр.ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателката е наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на издадения електронен фиш, като се навеждат доводи за нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила, при установяване и санкциониране на административното нарушение, подробно изложени в жалбата. Моли да бъде отменено НП изцяло, като неоснователно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Б. Д. от АК-Ловеч. Въззиваемата страна – ОД на МВР – Ловеч, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

За Районна прокуратура - Ловеч, Териториално отделение – Троян, представител не се явява в съдебно заседание.

Анализът на събраните по делото доказателства налага извод за установеност на следната фактическа обстановка:

На жалбоподателя Ц. К. Д. е издаден електронен фиш за нарушение, извършено на 02.08.2025 год. в 15.07 часа в с. Горно Трапе, общ.Троян, обл.Ловеч, ул. „Стара планина“ №21, за това, че при ограничение на скоростта 1

50 км/ч., като водач на лек автомобил Мерцедес А 200 ЦДИ, с рег. №***, управлява с наказуема скорост от 63 км/час. Скоростта била отчетена с автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта СELERITAS MVD 2020, с отчетен толеранс от 3%.

Като взел предвид изготвената снимка с №006259, както и справката за нарушител л. /8 от делото/, административнонаказващия орган счел, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че е управлявал със скорост над допустимата от 50 км/ч. в населено място и на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 вр.ал.1, т.2 от ЗДвП на Д. е наложена глоба в размер на 100 лева. Взел в предвид също така, че нарушението е извършено в условията на повторност с влезлия в сила електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с техническо средство или система серия К, №5863328/12.05.2022г., влязъл в сила на 09.01.2025г., издаден от ОДМВР – Ловеч. Това обстоятелство дало основание на административнонаказващия орган на осн.чл.182, ал.4 вр.ал.1, т.2 от ЗДвП да наложи на жалбоподателя в обжалвания фиш наказание в размер на 100.00 лева, което е глоба в двоен размер.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, от лице, което има правен интерес да обжалва, предвид което е допустима. Разгледана по същество, е основателна, по следните съображения:

Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП , собственикът или лицето, на което е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение. Изрично законодателят е приел, че собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

Изискани са доказателства за собствеността на лекия автомобил, управляван от Д., както и справка, подавана ли е декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП във връзка с Електронен фиш серия К № 11180837/02.08.2025г., на ОД МВР – Ловеч. По този повод е предоставена справка от РУ – Троян, от която е видно, че няма депозирана декларация по чл.187а, ал.4 от ЗДвП, относима по преписка с ел. фиш серия К, № 11180837/02.08.2025г. на ОД МВР - Ловеч.

Предвид горното, правилно обжалваният електронен фиш е издаден на Ц. К. Д., в качеството на собственик на процесният автомобил към момента на нарушението, по смисъла на чл.188, ал.1 от ЗДвП и което обстоятелство не се оспорва от същата.

Издаденият електронен фиш съответства на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, чийто образец е утвърден от министъра на вътрешните работи и в същият са посочени: данни за териториалната структура на министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното и 2 заплащане.

Скоростта е установена от одобрено от БИМ мобилно техническо средство СELERITAS MVD 2020. АТСС е било преминало задължителната последваща техническа проверка съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Към датата на нарушението – 02.08.2025 г., срокът на валидност на удостоверението за одобрен тип средство за измерване на АТСС СELERITAS MVD 2020 не е изтекъл. Следователно нарушението е установено от автоматизирана система, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя.

В приложения по делото Протокол по чл.10 ал.1 от Наредба №8121з532 от 12.05.2015 година за условията и реда на използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата е отразено, че е направена дигитална снимка на АТСС, която е представена по делото. На следващо място местоположението на уреда се установява и от GSP и географските координати на снимка с идентификатор 006259, приложена по делото /л.7/. Те са автоматично генерирани и позволяват с точност и без субективизъм да се разкрие локацията на АТСС.

Изложеното дотук води до извод, че действително жалбоподателят е превишил разрешената скорост за движение и това нарушение е установено по предвидения в закона ред.

В електронния фиш обаче, е посочено, че нарушението е извършено при условията на повторност, а именно в едногодишния срок от влизане в сила на електронен фиш серия К №5863328, каквото е и единственото възражение на жалбоподателят.

В административната преписка, по която е издаден оспореният електронен фиш, чието обжалване е предмет на настоящото дело, не се съдържа каквато и да било информация, от която да е видно, че действително спрямо жалбоподателя е бил издаден и е влязъл в сила предходен електронен фиш за подобно нарушение. Това обстоятелство е видно, единствено от приложената по делото справка за нарушител, от която се установява несъответствие между обжалвания ЕФ и ЕФ серия К № 5863328 издаден от ОД МВР-Ловеч (съставен на 12.05.2022г. и влязъл в сила на 09.01.2025 г.), относно факта за извършване на нарушението в условията на повторност, което настоящият състав приема за незаконосъобразно, тъй като ограничава правото на защита на нарушителя. Това е така, тъй като в атакувания ЕФ извършването на нарушението в условията на повторност е било установено, без наличието на обективни причини за това. Нарушението в обжалвания ЕФ е по чл.21, ал.1 от ЗДвП, а в цитирания в него ЕФ серия К и № 5863328 е по чл.21, ал.2 от ЗДвП, обстоятелство, което изключва наличието на повторност.

Този извод следва от дефиницията за "повторност" в § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, където на нарушителя следва да му бъде наложено наказание за същото по вид нарушение. Очевидно, че нарушенията по чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП са различни от обективна страна, следователно не могат да бъдат еднакви по вид.

И в двете нарушения се санкционира превишаването на допустимата скорост, 3 но докато в ал.1 на чл.21 от ЗДвП това важи само за населеното място, то в ал.2 на същия член е задължително това да е въведено с пътен знак В-26 и то не само за населеното място.

Настоящият състав счита, че не е налице повторност, тъй като с двата електронни фиша са наложени наказания на жалбоподателя, но не за еднакви по вид нарушения, съответно чл.21, ал.1 и чл.21, ал.2 от ЗДвП. Нарушението е едно и също като вид, когато е без значение дали е нарушена максимално предвидената скорост на движение в населено място или извън населено място. Нарушението е по чл.21, ал.1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба при избиране на скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/час, като същите са посочени в съответната таблица. Наличието на повторност съставлява елемент от обективната страна на нарушението. Нарушителят се защитава по фактите и ако не е налице факта на повторност на нарушението, то това представлява съществено процесуално нарушение.

На следващо място, настоящата инстанция приема за основателно възражението на жалбоподателя, че във връзка с настъпила законодателна промяна, чрез изменение в ДВ бр.64 от 05.08.2025г., в сила от 07.09.2025г. на чл.182, ал.4 от ЗДвП, съгласно която не е предвидено удвояване на наказанието „глоба“, като повторно, следва да се приложи по благоприятната за жалбоподателя разпоредба. Съгласно посочената разпоредба, при повторно нарушение по ал.1, т.5 и 6, ал.2, т.6 и ал.3, т.6 е предвидено наказание в двоен размер и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. На практика към настоящия момент за доказаното по несъмнен начин нарушение по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП не е предвидено удвояване на наказанието глоба, като "повторно".

Предвид настъпилата законодателна промяна, и спазвайки принципа по чл.3, ал.2 от ЗАНН за прилагане на по-благоприятната за нарушителя разпоредба, районният съд разполага с правомощието да измени издадения електронен фиш на основание чл.63, ал.2, т.4, във връзка с чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, респ. при еднородност на обстоятелствата по нарушението да извърши преквалификация на нарушението като се изключи от обвинението квалифициращия му признак „повторност“ и да приложи закона за по-леко наказуемо административно нарушение, а именно чл.182, ал.1 т.2 от ЗДвП, относима в настоящия случай, с оглед установения размер на превишението на скоростта, в който смисъл е и постановеното по т.1 на Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г на ВАС по т. д. №1/2020 г.

Според нормата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН съдът изменя акта по чл. 58д, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

Това означава, че ако наказващият орган погрешно е приложил закон за потежко наказуемо нарушение, районният съд разполага с възможността, ако не се констатира съществено изменение на фактическата обстановка, да приложи закон за по-леко наказуемото нарушение. В текста на чл.63, ал.7, т.2 от ЗАНН е разписано, че съдът може да намали размера на наложеното административно наказание или да го замени с по-леко по вид от предвидените за същото нарушение.

4

Тъй като в настоящия случай правилната правна квалификация е установена от съда въз основа на същите обстоятелства, които наказващият орган е взел предвид при издаване на оспорения електронен фиш /тоест, не се наблюдава съществено изменение на обстоятелствата, довели до ангажиране на административно-наказателната отговорност/, съдът приема, че наложеното наказание глоба подлежи на намаляване до предвидения в чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП размер от 50.00 лева.

Поради горното, съдебният състав приема, че макар жалбоподателят да е превишил разрешената скорост, то това превишаване не е извършено при условия на повторност. Това означава, че извършеното нарушение следва да се квалифицира като такова по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП във вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, а не като такова по 182, ал.4, във вр. ал.1, т.2 от ЗДвП, във във вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.