Определение № 2716 от 09.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2716 гр. Пловдив, 09.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502505 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274,ал.1,т.1 от ГПК чл.130 от ГПК. във връзка с

Образувано по частна жалба подадена от А. М. М., ЕГН **********, чрез пълномощника й по делото адв. Д. Б., срещу определението № 10249 от 19.08.2024г. на Районен съд – Пловдив, постановено по гр. д. № 12833/2024 г., с което е върната исковата молба и прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск от жалбоподателката за признаване на установено, че не дължи на „Форуком и Компания“ ООД, ЕИК 836034051, сумата от 694, 91 лева- главница по скючен между страните Договор за потребителски кредит № 000- КН- 46791807 от 29.06.2017г., сумата от 258, 66 лева – договорна лихва за периода от 25.07.2017 г. до 25.06.2018 г. и сумата от 350, 05 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 26.06.2018 г. до 23.05.2023г.

В жалбата е изложено оплакване за неправилност на постановеното от първостепенния съд преграждащо определение с искане до въззивния съд за неговата отмяна.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:Частната въззивна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен контрол 1 съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК от А. М. М., ЕГН ********** , против „Форуком и Компания“ ООД, ЕИК 836034051, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното търговско дружество поради изтекла в нейна полза погасителна давност и поради недействителност на сключения между страните договор за потребителски кредит № 000- КН- 46791807 от 29.06.2017г., сумата от 694, 91 лева-главница; сумата от 258, 66 лева – договорна лихва за периода от 25.07.2017 г. до 25.06.2018 г. и сумата от350, 05 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 26.06.2018 г. до 23.05.2023г.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е върнал исковата молба на ищцата и прекратил производството по делото на основание чл.130 ГПК, поради недопустимост на предявения иск. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е изложил съображения, че относно дължимостта на процесните суми е налице висящ исков процес по гр.д. № 19343/ 2023г., по описа на Районен съд- Пловдив, образуван по предявен по реда на чл.422 от ГПК иск от „Форуком и Компания“ ООД, ЕИК 836034051 против А. М. М., ЕГН **********. Посочил е ,че макар М. да не е подала отговор на исковата молба, то не съществува преклузия по отношение на възраженията й за недействителност на кредитното правоотношение и в тази връзка правата й са изцяло охранени (нормите уреждащи хипотезите на недействителност на договора за потребителски кредит са императивни).Изтъкнал е , че е недопустимо да се въвеждат в отделен процес възраженията на длъжника А. М. за погасяване по давност на вземанията на търговското дружество, след като във вече образувано исково производство е пропуснато да се релевират своевременно. За А. М. би съществувал интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за недължимост на вземането, но преди да е узнала за издадената срещу нея заповед за изпълнение или в срока за подаване на възражение по заповедното производство, продължение на което се явява гр.д. № 19343/ 2023г. по описа на Районен съд Пловдив.В процесния случай исковата молба, с която е предявен настоящият отрицателен установителен иск е подадена в съда на 23.07.2024г., което не просто е извън 2 срока за възражение по заповедното производство, а е и след като гр.д. № 19343/ 2023г. по описа на Районен съд- Пловдив, е насрочено за първо отрито съдебно заседание.

Изложените от първоинстанционния съд в мотивите му правни аргументи за недопустимост на предявения от ищцата иск, се споделят изцяло и от настоящия състав на съда.

В допълнение и с оглед оплакванията в жалбата следва да се добави:

Способите за защита на длъжника в заповедното производство, когато срещу него е издадена заповед за изпълнение, са регламентирани от закона. Те са изчерпателно уредени в чл. 414, чл. 419, чл. 423 и чл. 424 от ГПК и пропускът на длъжника да ги упражни не може да бъде преодолян, чрез предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК. Съгласно трайно установената практика, длъжникът няма право на друг иск за защита, освен изрично уредените способи от закона, като тази особеност произтича от особеностите на заповедното производство като процесуален способ за реализиране на вземания, при условията на бързина и процесуална икономия.

На длъжника са предоставени достатъчно и надеждни правни способи за защита, срещу нарушаване на материалноправните и процесуалноправните изисквания за законосъобразност. Пропускът те да бъдат упражнени води до неблагоприятни за него последици, а именно невъзможността да търси защита, чрез друг иск извън предвидените.

Както законосъобразно е посочил и първоинстанционният съд за ищцата А. М. би съществувал интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за недължимост на вземането, но преди да е узнала за издадената срещу нея заповед за изпълнение или в срока за подаване на възражение по заповедното производство, продължение на което се явява гр.д. № 19343/ 2023г. по описа на Районен съд-Пловдив,, в който смисъл е и посоченото Решение № 50295/ 23.01.2023г. по гр.д. № 1030/ 2022г., по описа на ВКС, IVто г.о.В процесния случай исковата молба, с която А. М. е предявила настоящият отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 от ГПК е подадена в съда на 23.07.2024г., след изтичане на срока за възражение по чл.414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение и след като търговското дружество е предявило иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането си по гр.д. № 19343/ 2023г. по описа на Районен съд- Пловдив.

3

Предвид гореизложените съображения се налага извод, че предявеният от ищцата установителен иск против „Форуком и Компания“ ООД, ЕИК 836034051, е недопустим, а първоинстанционното определение, с което на основание чл.130 от ГПК е върната подадената от частната жалбоподателка искова молба и прекратено производството по делото , следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от изложените съображения , Пловдивският окръжен съд:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 10249 от 19.08.2024г. , постановено по гр. д. № 12833/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив,ХХІІ гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4