Решение № 138 от 26.02.2024, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Силистра, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жанет Ив. Борова при участието на секретаря М. П. Л. като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело № 20223420101319 по описа за 2022 година

Ищецът К. И. Г., с ЕГН **********, с адрес в гр.В., ж.к. В. В. № , вх. , ет. , ап. , чрез адв.Н., моли съда, да признае за установено, че не дължи на ответника сумата от сумата в размер на 2 310 лв. /две хиляди триста и десет лева/, представляваща такса за банкова гаранция по Договор № 808676 от 17.10.2019 г., тъй като противорачи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, и води до заобикаляне на закона (Закон за потребителския кредит), поради което същата се явява нищожна на основание осн. чл.26,ал. 1, т. 1 от ЗЗД.

Претендира разноски за производството.

Твърди, че клаузата на чл.5 от Договор № 808676 от 17.10.2019 г., за заплащане на такса за банкова гаранция, включена в договора накърнява договореното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави, в разрез е с принципа на добросъвестността при договарянето и води до заобикаляне на закона, поради което е нищожна на основание чл.26,ал.1,т.1 от ЗЗД. Излага подробно съображенията си за това.

Ответникът „Ф. Б.” ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление гр.С. , ж.к. „М.” , бул. „А. М.” №. вх., ет., офис представлявано от И. В. Д. и Д. В., действащ чрез пълномощника юрисконсулт Г. Г. е подал писмен 1 отговор, в който изцяло оспорва исковата претенция. Оспорва твърденията на ищеца, че предоставянето на поръчителство от Фератум Банк (Малта) е условие за сключване на договора за кредит, като твърди, че кредитополучателят има възможност сам да избере или посочи поръчител за обезпечение на кредита и сключването на договор за гаранция не е задължително условие за сключването на договор за кредит. Счита, че предявените искове за прогласяването на нищожността, съответно унищожаването на Договора за гаранция, са недопустими поради непредявяването им срещу надлежната за спора страна - Ф. Б., като евентуално позитивно решение за ищеца в настоящия спор няма да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на Ф. Б., както и няма да доведе до промяна в патримониума на ищеца.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По делото е представено копие от договор за потребителски кредит № 808676 / 17.10.2019 г., от който се установява, че между „Ф. Б.” ЕООД като заемодател и К. И. Г. като заемател е възникнало правоотношение по повод на сключен договор за заем, по силата на който на ищцата е предоставен заем в размер на 3000,00 лева при е годишна възнаградителна лихва в размер на 690,00 лева, договорен лихвен процент в размер на 23 % и ГПР 49,11%, а задължението е следвало да се погаси на 12 месечни вноски. Посочена е и общата дължима сума по кредита в размер на 3690.00 лева. Съгласно клаузата на чл. 5 от Договора между страните e уговорено, по избор на длъжника, заемът да се обезпечи с поръчителство в полза на кредитора предоставено от „Ф. Б.“, за което съгласно чл. 4.3 от Преддоговорна информация длъжникът се задължил да плати възнаграждение в общ размер на очаквани разходи от 2310.00 лева, за които разходи изрично е посочено, че не влизат в общия разход по кредита.

По делото не са представени доказателства между „Ф. Б. (Малта)“ и кредитора да е сключен Договор за поръчителство, с който гарантът да се е задължил солидарно със заемателя при неизпълнение на задължението.

2

По делото липсват доказателства както за наличието на облигационна връзка между кредитополучателя и „Ф. Б.“ ЕООД, така и доказателства, че това дружество, в качеството си на гарант е погасило дълга на ответника към „Ф. Б.“ ЕООД.

Отделно от това следва да се има предвид и факта, че п роцесният договор попада в приложното поле на потребителската защита на ЗЗП, тъй като кредитополучателят е физическо лице, по кредит, който не е предназначен за търговска или професионална дейност. С разпоредбата на чл.143 от ЗЗП законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, в случая съдът приема, че клаузата на чл. 5 от договора за кредит има неравноправен характер, тъй като таксата за услугата „гаранция” следва да се намира във връзка на пропорционалност със сумата по кредита, за чието обслужване и обезпечаване тя се дължи, като се отчита и естеството на действията, в които тази услуга се изразява фактически и не може да е на стойност, доближаваща се по размер до главницата на задължението. Отсъствието на такава връзка на съразмерност, на пропорционалност превръща тази такса в средство за неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, т.е. на практика във втора, скрита възнаградителна лихва, чиито размер се доближава до размера на заетата сума и по този начин изпълнява хипотезата на чл. 143, т. 5 от ЗЗП.

Евентуалните вреди от неизпълнение на задължение по договор за кредит следва да бъдат изведени на база стойността на кредита, поради което определянето им в размер приблизително на реалната му стойност, при положение че за компенсацията им са начислени и други такси и обезщетения противостои на всякакъв критерий за добросъвестност и води до явно неравновесие в правата и задълженията на страните по договора.

Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, като тази нищожност, се явява основание за недължимост на вземането, произтичащото от неравноправната клауза, поради противоречието му със законовия ред в страната.

От приетото по делото заключение по изготвената ССЕ се изяснява, че ищцата е престирала на ответното дружество сума в общ размер от 3345.66 лева, с която е отразено погасяване на главница, лихви и такси по кредита в 3 размер на 2 135.20 лева, а за сумата от 1 210.96 лева липсват данни за какво са ползвани от ответното дружество. Тъй като е престирана именно на ответника, при това по договора за кредит, сключен между страните, сумата от 1 210.96 лева се явява разход по кредита. Не може да се приеме тезата на ответника, че на ищцата е предоставен избор, даващ й възможност да посочи поръчител по избор, тъй като представеният от ищцата екземпляр от договор № 808676 / 17.10.2019 г. не съдържа клауза относно тази възможност, като същевременно в представената преддоговорна информация към него е уговорен точен размер на възнаграждение на гаранта – „Ф. Б.”.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай, в т. 4 от договора е посочено, че ГПР е 49, 11 %, но същият не съответства на действителния процент на разходите. Както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които става изискуемо възграждението за поръчител, то същото е с характер на възнаграждение по договора за кредит и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР.

В допълнение към гореизложеното, съдът счита за нужно да акцентира 4 и върху факта, че липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора съобразно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, което представлява невярна информация относно общите разходи по кредита, следва да се окачестви като нелоялна и по -специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО /директивата адресира нелоялните търговски практики/, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на чл. 3, § 1 и чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече на основание чл. 22 ЗПК недействителност на договора в неговата цялост.

Предвид гореизложеното, то претенцията на ищцата се явява основателна и следва да бъде уважена.

Предвид изхода на спора и н а основание чл. 78, ал.3 ГПК на ищцата следва да се присъдят разноските за настоящото производство, но предвид липсата на доказателства за извършени такива, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Мотивиран от изложеното, СсРС

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че К. И. Г. с ЕГН **********, с адрес гр.В., ж.к. „В. В.” 2, вх. 1, ет. 3, НЕ ДЪЛЖИ на „Ф. Б.” ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр.С. , ж.к. „М.” , бул. „А. М.” № вх., ет., офис представлявано от И. В. Д. и Д. В., сумата от 2 310.00 / две хиляди триста и десет / лева, представляваща такса за банкова гаранция по Договор № 808676 от 17.10.2019 г., тъй като клаузата за заплащане на такса за банкова гаранция противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, и води до заобикаляне на закона (Закон за потребителския кредит), поради което същата се явява нищожна на основание осн. чл.26,ал. 1, т. 1 от ЗЗД.

5

Решението подлежи на обжалване пред Силистренския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________ 6