Решение № 267 от 12.09.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Д., 12.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д., III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Ив. Митева при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно наказателно дело № 20233230200359 по описа за 2023 година И за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Добруджанска трибуна“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Д., ул. „...” № .., представлявано от И. Д.

К., депозирана чрез адв. Д. К. - ВТАК, против Наказателно постановление /НП/ № 08-2300023/24 от 02.03.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Д., с което на жалбоподателя за нарушение на чл.

78, ал. 2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работното място и при използване на работното оборудване, вр. чл. 381, т. 1 и т. 2 от Наредба № 16-116 от 08.02.2008 г. за техническата експлоатация на енергообзавеждането, на основание чл. 416, ал.

5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.

В съдебно заседание процесуалният представител на нарушителя изцяло поддържа жалбата.

Процесуалният представител на въззиваемата страна пледира НП като законосъобразно и обосновано да се потвърди.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите на нарушителя, Д.кият районен съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от 1 санкционираното лице в законоустановения 14-дневен срок от връчването му на оспорваното НП.

Независимо от основанията, посочени от въззивника съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице в присъствието на представляващия дружествотонарушител и на двама свидетели, като е редовно връчен. НП е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, връчено е на нарушителя и съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно във формално-правен аспект.

След анализ на събраните доказателства в настоящото производство съдът установи следното от фактическа страна:

На 04.01.2023 г. във връзка с започнала проверка на обект: редакция на вестник, находящ се в град Д., ул. „...“ № .... и стопанисван от „Добруджанска трибуна“ ООД с ЕИК ..., св. А. И. - старши инспектор в ДИТ изпратила призовка с изх. 23000394/04.01.2023 г. на адреса на седалище на дружеството.

На 10.01.2023 г. по електронната поща на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Д. са били представени изисканите документи. При прегледа на представения Протокол № 346/02.09.2021 г. /л. 15/ за измерване на осветеност - изкуствено осветление било установено, че не са извършени измервания в установения едногодишен срок.

Резултатите от извършената проверка били обективирани в Протокол № ПР2301533/31.01.2023 г. /л. 11/.

За така констатираното нарушение св. И., в присъствието на представляващия дружеството нарушител и свидетелите С. и К., съставила против жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 08-2300023/06.02.2023 г. /л. 9/. В него били отразени всички обстоятелства по твърдяното нарушения, като е прието, че в случая е налице нарушение п о чл. 78, ал. 2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване във връзка с чл. 381, т. 1 и т. 2 от Наредба № 16-116 от 08.02.2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането. Нарушението е извършено на 03.09.2022 г. и установено на 10.01.2023 г.

Съставеният АУАН бил връчен на представляващия дружеството на датата на съставянето му – 06.02.2023 г.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения от страна на санкционираното дружество.

Въз основа на акта за санкциониране на извършителя и предвид 2 констатираното нарушение, на 02.03.2023 г. било издадено и обжалваното Наказателно постановление № 08-2300023/24 от Директора на Дирекция „ИТ” Д., в обстоятелствената част на което административно-наказващият орган възприел описаната в акта фактическа обстановка. В диспозитива на атакуваното наказателно постановление, за нарушението п о чл. 78, ал. 2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване във връзка с чл. 381, т. 1 и т. 2 от Наредба № 16-116 от 08.02.2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането на „Добруджанска трибуна” ООД на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.

Описаната фактическа обстановка безспорно се доказа от показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели, чиито показания съдът кредитира като обективни е непротиворечиви, както и от приложените по делото писмени доказателства - Жалба от „Добруджанска трибуна“ ООД с вх.

№ 23029297/28.03.2023 г. ведно с известие за доставяне; Заверено копие на НП № 08-2300023/24 от 02.03.2023 г., ведно с обратна разписка; Заверено копие на Акт № 08-2300023/06.02.2023 г., ведно с разписка за връчване;

Заверено копие на Протокол за извършена проверка № ПР2301533/31.01.2023 г.; Заверено копие на Призовка с изх. № 23000394/04.01.2023 г., ведно с известие за доставяне; Заверено копие на Протокол за контрол на осветление № 346/02.09.2021 г., ведно с плик за доставяне; Заверено копие на Заповед № ЧР – 345/18.04.2023 г., приобщени по надлежния ред към доказателствената съвкупност по делото.

При гореописаната фактическа обстановка след направения анализ на доказателствата по делото съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 78, ал. 2 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, „Качествените показатели на осветителните уредби и устройства се установяват с периодични измервания.“

Разпоредбата на чл. 381, т. 1 и т. 2 от Наредба № 16-116 от 08.02.2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането гласи: „В процеса на експлоатацията осветителните уредби се подлагат на следните периодични проверки: 1. най-малко един път в годината се измерват степента на осветеност в контролните точки и нивото на общата осветеност;

2. състоянието на осветителната уредба, наличие на стъкла, решетки и мрежи в осветителите, изправността на уплътненията на осветителите със специално изпълнение се проверяват с периодичност, определена от енергетика, но не по-малко от веднъж годишно.“

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 416, ал. 1 от Кодекса на труда /изм. ДВ, бр. 108 от 2008 г./ с доказателствена сила 3 за отразеното в него до доказване на противното.

В хода на производството събраните доказателства не опровергаха обстоятелствата, отразени в АУАН. Напротив, в процесния случай по безспорен начин се установи от кредитираните показания на свидетели, а и от писмените доказателства, че жалбоподателят в качеството си на работодател не е спазил задължението да измери осветеността в едногодишния срок от предходната проверка. Видно от Протокол № 346/02.09.2021 г. и Сертификат, контрол на осветлението в обекта на жалбоподателя е бил извършен на 02.09.2021 г. и съгласно нормативната уредба следващата проверка е трябвало да бъде извършена най-късно до 02.09.2022 г.

Като не е спазил задължението си в този едногодишен срок, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение на 03.09.2022 г.

С оглед гореизложеното съдът намира за безспорно доказано, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което му е била наложена имуществена санкция. Правилно е било квалифицирано нарушението, като следва да се отбележи и факта, че правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда, като наказанието е определено в законовите норми, а именно в минимален размер от 1500 лева.

Предвид изложеното, съдът намира, че от обективна страна дружеството е извършило вмененото му нарушение, което е основание за реализиране на административнонаказателната му отговорност.

При издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на материалния закон. То е обосновано и не е постановено при непълнота на доказателствата. Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и ЕТ е обективна, безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на задължение към държавата.

Тя е проява на засилена превенция срещу определени противоправни прояви.

Съдът не приема доводите на процесуалния представител на нарушителя, че контролните органи от ДИТ Д. са били некомпетентни да извършат проверката и да установят нарушението.

На практика инспекторите на ДИТ са извършвали проверка на спазването на трудовото законодателство, а именно КТ и ЗЗБУТ, съответно и наредбите, свързани с тях. Контролният орган и съответно наказващият са компетентни и не са излезли от кръга на правомощията си, тъй като са проверявали безопасните условия на труд, в това число документите за проверка на осветеността, така както изисква чл. 78, ал. 2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване/ДВ. бр. 88/99 г.Разпоредбата на чл. 381, т. 1 от Наредба № 16-116 за техническата експлоатация на енергообзавеждането /Обн. ДВ, бр. 26 от 2008 г. / определя границите, в които следва съгласно Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване/ДВ. бр. 88/99 г. /, работодателят да 4 установява качествените показатели на осветителните уредби и устройства, чрез периодични измервания.

Тоест извършван е само контрол на здравословните условия на труд, за което безспорно органите на Дирекция „Инспекция по труда“ имат правомощия. Нещо повече, видно от приложената санкционна норма, то тя е такава по КТ и е приложена именно във връзка с нарушение на Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване/ДВ. бр. 88/99 г. /.

Тоест в случая и актосъставителят и наказващият орган са компетентни и издадените от тях актове не страдат от процесуални нарушения, които да водят до отмяната на НП.

Законосъобразно, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, административнонаказващият орган е ангажирал имуществената отговорност на работодателя.

По отношение на наложеното наказание: Предвидената имуществена санкция по чл. 414, ал. 3 от КТ е в размер от 1500 до 15 000 лв. Наложената от административно-наказващият орган имуществена санкция е в минималния, предвиден в закона размер, а именно – 1500 лева и не подлежи на преразглеждане от съда.

Нарушението, за което е санкционирано дружеството, не може да се приеме за маловажен случай. Съгласно чл. 415в, ал. 1 от КТ, за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произлезли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 50 до 100 лв., но от приложното поле на чл. 415в, ал. 1 от КТ, на основание чл. 415в, ал. 2 от КТ са изключени нарушенията по чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ.

Настоящият състав счита, че наличието на специална правна уредба в КТ изключва прилагането на общата такава по ЗАНН, с оглед на което и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН се явява неприложима, поради което и съдът не дължи произнасяне в тази насока /Виж Решение от 03.07.2014 г. по к.а.н.д.