Решение № 3113 от 05.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3113 гр. Пловдив, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20225330118147 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.

Образувано е по искова молба от С. С. П. срещу „Кредит Инкасо Ивестмънтс Бг“ ЕАД, с която е предявен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 1510.26 лева – главница по договор за кредит, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и С. П. /наследодател на ищеца/, 304.22 лева – възнаградителна лихва за периода от 29.02.2008 г. до 30.10.2008 г., 634.97 лева – законна лихва за забава за периода 28.03.2008 г. до 26.09.2009 г., законна лихва от 26.09.2011 г. до окончателното плащане и 148.99 лева – съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 29.10.2011 г. по ч.гр.д. № 16367/2011 г. по описа на ПРС, вземанията по който са прехвърлени на ответника с договор за цесия.

В исковата молба се твърди, че срещу наследодателя на ищеца С. А. П. е издаден изпълнителен лист в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД за посочените суми.

Въз основа на ИЛ е образувано изп.д. № 257/2012 г. по описа на ЧСИ К. П. Счита, че вземанията е изтекла предвидената в закона давност, поради което не ги дължи.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва исковете Счита, че по отношение на претенцията на ищеца е неприложимо ТР от 26.06.2015 г., доколкото изп.д. е образувано през 2012 г., а ТР няма обратно действие. В случая е действало ППВС от 18.11.1980 г., съгласно което по време на изп.дело давност не тече.

Оспорва такава да е изтекла за процесните вземания. Наред с това се твърди, че по изпълнителните производства са извършвани множество изпълнителни действия, които са довели до прекъсване на давностния срок на процесното вземане Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по 1 свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.

В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист за посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за процесните вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч. правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за остатъка от дължимата главница. В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения в закона давностен срок, както и че е сключен договор за цесия за процесните вземания, цесията е надлежно съобщена на ищеца от цедента или при надлежно упълномощаване за това – от цесионера, преди завеждане на иска, което да легитимира цесионера като кредитор, а не цедента.

С Определение от 22.02.2023 г. като безспорно между страните е отделено, че срещу С. А. П. – наследодател на ищеца е издаден изпълнителен лист за сумите 1510.26 лева – главница по договор за кредит, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и С. П.

/наследодател на ищеца/, 304.22 лева – възнаградителна лихва за периода от 29.02.2008 г. до 30.10.2008 г., 634.97 лева – законна лихва за забава за периода 28.03.2008 г. до 26.09.2009 г., законна лихва от 26.09.2011 г. до окончателното плащане и 148.99 лева – съдебни разноски, по ч.гр.д. № 16367/2011 г. по описа на ПРС, въз основа на който ИЛ е образувано изп.д. № ....Безспорно е, че процесните вземания са прехвърлени на ответника с договор за цесия, за което ищецът е уведомен. Безспорно е, че Заповедта за изпълнение е влязла в законна сила още през 2011 г.

Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесните вземания и от кога същата тече.

Още повече в случая е приложима и разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, съгласно която когато вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години.

В хипотезата на неподаване на възражение давността се прекъсва от датата на влизане в сила на заповедта, което има характера на фингирано признание на вземането.

Влязлата в сила заповед за изпълнение поражда сходни правни последици на влязлото в сила съдебно решение, т.е. тя се ползва с аналогично на силата на пресъдено нещо материално - и процесуалноправно действие и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение, поради което и приложение намира разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

В исковата молба не са изложени твърдения давността за вземането да е изтекла преди образуване на изпълнителното производство, поради което съдът следва да обсъди спирането и прекъсването на давността от момента на образуване на изпълнителното производство.

Съгласно Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС в изпълнителното производство давност не тече.

В тази част Постановлението е отменено с ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, в което в т.10 е посочено, че в изпълнителното производство давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Тълкувателното решение е постановено на 26.06.2015 г. Същото е приложимо от момента на постановяването си и по висящи изпълнителни производства.

С оглед изложеното от образуване на изп.д. № .......с молба на „БНП Париба 2

Пърсънъл Файненс“ ЕАД от 01.02.2012 г. /л.1 в Приложение/ до постановяване на посоченото по-горе ТР – на 26.06.2015 г. давност по изпълнителното дело не е текла.

В този период, обаче следва да се проследи дали са предприети изпълнителни действия, които да възпрепятстват настъпването на перемпцията по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, доколкото при настъпила перемпция, давността за вземането започва отново да тече.

Първото такова изпълнително действие, което е извършено е подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело от 01.02.2012 г. /л.1 в Приложение/, доколкото в нея кредиторът е възложил на ЧСИ К. П. по реда на чл.18 ЗЧСИ, извършване на всички изпълнителни действия, който е длъжен да ги извърши.

На 19.06.2013 г. е наложен запор на банкова сметка на длъжника в „Райфайзен банк“ АД, с което последното е уведомено на 20.06.2023 г. На същата дата е поискано вписване на възбрана на собствен на длъжника имот и възбраната е вписана на 20.06.2013 г. С предприемането на посочените изпълнителни действия е прекъсната перемпцията.

С молба от 07.09.2015 г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е поискало да бъде конституирано като кредитор по делото въз основа на сключен договор за цесия /л.65/, която молба е уважена от ЧСИ с разпореждане от същата дата.

Действително в периода 19.03.2013 г. до 19.03.2015 г. не са поискани и не са извършени изпълнителни действия, предвид което е настъпила перемпция, по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Настъпилата перемпция не се отразява върху давността на вземането, тя е без правно значение за давността. Това е така, доколкото при направено искане за прилагане на изпълнителен способ по изпълнителното дело след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да го изпълни, а следва да образува ново изпълнително производство. Искането прекъсва давността независимо дали е било образувано ново ипълнително дело. В този смисъл са Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, Решение № 93/17.05.2021 г. по гр.д. № 2766/2020 г. на ВКС, Решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1722/2021 г. на ВКС, Решение № 237 от 25.02.202г. по в.гр.д. № 35/2022 г. на ПОС, решение № 205 от 21.02.2022 г. по в.гр.д. № 3034/2021 г. на ПОС, Решение № 182 от 08.07.2021 г. по в.гр.д. № 1233/2021 г. на ПОС и много др..

Предвид изложеното с молбата от 07.09.2015 г. на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е прекъсната давността, доколкото като присъединен взискател е възложил на ЧСИ, по реда на чл.18 ЗЧСИ, извършване на изпълнителни действия по делото.

Наред с това по силата на цитираното по-горе ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС присъединяването на взискател за същото вземане води до прекъсване на давността. В този смисъл е и решение № 42/26.02.2016 г. по гр.д. № 1812/2015 г., I V ТО на ВКС, с което е прието, че конституирането на цесионера като взискател прекъсва давността.

Давността е прекъсната с молба на взискателя от 06.07.2017 г. /л.120/, с която е поискан конкретен изпълнителен способ – запор на банкови сметки на длъжника, като с разпореждане на ЧСИ е наложен запор на банковите сметки на длъжника в Банка „ДСК“ АД. /л.122/, връчено на последната на 24.07.2017 г. /л.125/.

С молба от 27.04.2018 г. /л.131/ взискателят е поискал извършването на изпълнителен способ, а именно опис на движими вещи на длъжника, с което отново се прекъсва давността.

С Разпореждане от 26.09.2018 г. на ЧСИ е насрочен опис /л.132/, за което е връчено и съобщение на длъжника /л.133/.

С молба от 12.04.2019 г. взискателят отново е поискал извършването на конкретен изпълнителен способ, с което отново е прекъсната давността на вземанията по изпълнителния лист./л.134/

3

Молба със същото съдържание е подадена от взискателя на 20.08.2019 г., /л.136/, като с Разпореждане на ЧСИ от 12.09.2019 г. е насрочен опис /л.136/, за което длъжникът е уведомен.

С Разпореждане от 19.07.2021 г. на ЧСИ /л.137/ е насрочен опис на движими вещи на длъжника, като е предприето изпълнението на способа, чрез изпращане на съобщение до длъжника, с което също е прекъсната давността за вземанията по процесния изпълнителен лист.

С оглед изложеното съдът приема, че не е изтекла, предвидената в закона 5-годишна погасителна давност за вземанията, предмет на делото, доколкото по изпълнителното дело са извършвани регулярно изпълнителни действия, достатъчни да прекъснат давността, преди изтичането й, поради което искът като неоснователен ще се отхвърли.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски се пораждат за ответника. Същият е направил своевременно искане за присъждане на разноски претендира такива за юрисконсултско възнаграждение.

По делото ответникът се е представлявал от юрисконсулт, изготвил и подал отговора на исковата молба и молбите, депозирани за откритите съдебни заседания. Съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП юрисконсултското възнаграждение на ответника н а 100 лева, която сума ще се присъди изцяло, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. Делото е решено единствено на база писмени доказателства, изискани от съда, поради което исканото от ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева съдът възприема като прекомерно.

Така мотивира, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. С. П., ЕГН **********, чрез законния си представител

Н.

Т.

В.,

ЕГН

**********, с адрес:

********************************************* срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, с адрес: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет.2 отрицателен установителен иск за признаване за установено, че С. С. П., ЕГН ********** не дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225 сумата в размер на 1510.26 лева – главница по договор за кредит, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и С. П. /наследодател на ищеца/, 304.22 лева – възнаградителна лихва за периода от 29.02.2008 г. до 30.10.2008 г., 634.97 лева – законна лихва за забава за периода 28.03.2008 г. до 26.09.2009 г., законна лихва от 26.09.2011 г. до окончателното плащане и 148.99 лева – съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 29.10.2011 г. по ч.гр.д. № 16367/2011 г. по описа на ПРС, въз основа на който е образувано ...... вземанията по който са прехвърлени на ответника с договор за цесия , поради погасяване на вземанията по давност, като неоснователен.