Решение № 119 от 15.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. София, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камен И.

Членове:

Владимир Астарджиев

Величка Цанова при участието на секретаря Таня Ж. П.а В.а в присъствието на прокурора Ю. М. Х. като разгледа докладваното от Камен И. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000600310 по описа за 2024 година

Настоящото въззивно производство е по реда на чл.327 вр.чл.318 и сл.НПК,като е образувано по въззивна жалба,вх.№3524/18.12.2023 година,допълнена надлежно,подадена от а. В. от АК-Видин,с посочен съдебен адрес,защитник на подсъдимия И. Ц. И.,с установена самоличност,ЕГН **********,против присъда №19/05.12.2023 година,постановена по нохд №253/2023 година по описа на Окръжен съд гр.Видин.

С цитираната присъда №19/05.12.2023 година подсъдимият И. Ц.

И.,роден на ******** година в гр.Видин,живущ в с.***, област ***, българин,български гражданин, със средно образование,неженен,неосъждан,ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това,че на 14.07.2021 година,в района на кръстовище на международен път Е79 /1-1/ с общински път /IV-14002/,с направление гр.Видин-село Рупци,при управление на моторно превозно средство лек автомобил марка „Ауди“,модел„80“,peг.№ ********,лична собственост,с посока на движение от Дунав мост-2 към гр.София нарушил правилата за движение по пътищатачл.21 ал.2 вр.ал.1 „Когато стойността на скоростта,която не трябва да се 1 превишава е различна от посочената в ал.1,това се сигнализира с пътен знак“,като движейки се със скорост от 87 км/час при ограничение на пътния участък,указано с пътен знак „В 26“„Забранено е движението със скорост повисока от 50 км/час“ по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице-на водача на лек автомобил „Мазда“, модел“Демио“,рег.

№******** И. Й. Й.,ЕГН ********** от с. ***, област *** и пътуващата в същия автомобил М. Н. Й.,ЕГН ********** от с.***, обл.***,поради което на основание чл.343 ал.3, предл.3-то,буква „б“ вр. ал.1,буква „в“ вр. чл.342 ал.1 НК вр.чл.21 ал.2 вр.ал.1 ЗДвП му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години.

На основание чл.66 ал.1 НК съдът е отложил изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ години,считано от влизане на присъдата в законна сила,като на основание чл.343г НК е лишил подсъдимия И. Ц. И. от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ години.

Съдът е осъдил подсъдимия И. Ц. И.,с установена самоличност да заплати по сметка на ОД-МВР-Видин сумата 1471,65 лева,представляваща сторени разноски на досъдебното производство за извършени експертизи и е осъдил подсъдимия И. Ц. И. да заплати по сметка на Окръжен съд-Видин сумата 1182,60 лева,сторени разноски за експертизи и вещи лица в съдебното производство.

Съдът е осъдил подсъдимия И. Ц. И.,с установена самоличност,да заплати на адвокат А. С. А. от САК,със съдебен адрес гр.София,ул.„Шандор Петьофи“№9,ет.2,ап.3,личен

№**********,повереник на частните обвинители Б. И. Й. и Н. И. Й. адвокатско възнаграждение в размер на 9000 лева,от които 4500 лв. за безплатно процесуално представителство и защита за двамата по ДП№154/2021 година на ОД-МВР-Видин и 4500 лв. за осъществено безплатно процесуално представителство и защита за двамата по нохд №253/2023 година на Окръжен съд-Видин.

С въззивната жалба,допълнена надлежно,се твърди,че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен и необоснован.Сторено е оплакване,че атакувания съдебен акт е постановен при безкритично кредитиране на изготвените по делото две автотехнически експертизи,изготвени практически от едно и също лице и при необоснованост на изводите за скоростта на движение на автомобила,управляван от подсъдимото лице.

2

Оспорва се размера на присъдени по делото разноски.

В допълнението към въззивната жалба след изготвяне на мотивите към атакуваната присъда по същество се твърдят допуснати съществени процесуални нарушения,довели до ограничаване правото на защита на подсъдимото лице.Твърди се,че не са събрани и проверени възможни доказателства по надлежен ред,свързани със скоростта на движение на автомобила,управляван от подсъдимия,анализира се липсата на получени от него травматични увреждания,вида и състоянието на МПС,управлявано от подсъдимия.

Оспорват се изводите на съда,касателно въведения режим за скорост в инкриминирания пътен участък.

Претендира отмяна на присъдата и постановяване на съдебен акт,с който подсъдимият И. И. бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение.

Във връзка с възраженията си защитата е направила искане за назначаване на комплексна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза,като въззивният съдебен състав,съобразявайки изложеното във въззивната жалба и материалите по делото,с оглед разпоредбата на чл.327 НПК,е намерил,че за изясняване обстоятелства по делото във връзка с подадената въззивна жалба и релевираните в нея оплаквания,и за разкриване на обективната истина по делото не се налага събиране на доказателства,включително назначаване на ново експертно заключение.

На тази основа въззивният съд не е допуснал провеждане на въззивно съдебно следствие.

Пред въззивния съд защитата на подсъдимия И. поддържа оплакванията и възраженията ,обективирани във въззивната жалба.Намира,че постановения съдебен акт е незаконосъобразен и неправилен,като първият съд не е съобразил показанията на св.С. Н.,полицейски служител,пристигнал пръв на местопроизшествието,който е свидетелствал за режима на ограничаване на скоростта на движение в този пътен участък /60 км./час,а не 50 км./час/,които показания съотнася към установеното чрез писмени доказателства,събрани от първия съд в хода на съдебно следствие/данни от съответното ОПУ/.Оспорва експертните заключения,касателно приетата скорост на движение на автомобила,управляван от подсъдимото лице,като я обсъжда на основата на липса на травматични увреждания по подсъдимия.Оспорва доводите и 3 заключението на експертите,касателно приетата скорост на движение на автомобила,управляван от подсъдимото лице и сочи,че зоната на действие на знак,ограничаващ скоростта на движение на 50 км./час не се съотнася за описаното кръстовище,където е възникнало пътнотранспортното произшествие към инкриминирания момент.Оспорва изводите,касателно приетата скорост от 87 км./час,като твърди, че не е убедително установена по делото.

Акцентира се противоправното поведение на пострадалия И. Й. като водач на МПС ,участвало в ПТП.

На тази основа е поискано произнасяне по реда на чл.304 НПК,като подсъдимият И. бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.Алтернативно поддържа искане за изменяне на постановената присъда с намаляване на наложените наказания на подсъдимото лице по размер и намаляване на присъдените разноски на частните обвинители и повереника им.

Подсъдимият И. поддържа заявеното от защитата си.Твърди,че е управлявал автомобила с разрешена скорост от 50 км./час.Моли да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.Сочи,че не е виновен и претендира справедливо решение,включително по реда на чл.333 ал.2 НПК.

Пред въззивния съд представителят на държавното обвинение е изразил становище за неоснователност на подадената въззивна жалба.Намерил е,че събраните и надлежно проверени по реда на НПК доказателствени източници категорично установяват условията на време,място и обстановка на ПТП и виновното поведение на подсъдимото лице.Изразява съображения,свързани със съпричинителското поведение от страна на пострадалия Й. при ПТП.Поддържа липса на допуснати съществени процесуални нарушение,твърди,че материалния закон е приложен правилно,а на подс.И. са наложени законосъобразни и справедливи наказания.

Иска се потвърждаване на постановената първоинстанционна присъда.

Пред въззивния съд повереникът на частните обвинители и самите частни обвинители не се явяват.По делото е постъпило възражение против подадената въззивна жалба,като се сочи,че не е основателна.Твърди се,че фактите и релевантните обстоятелства по делото са правилно изяснени, установена е причинно-следствената връзка между виновното и 4 противоправно поведение на подс.

И.,и причинения престъпен резултат,а първият съд е сторил обосновани и законосъобразни правни изводи.

Претендира се постановения съдебен акт да бъде потвърден.

Съдът взе предвид направените оплаквания във въззивната жалба,изложението на защитата и подсъдимия И. пред въззивния съд,заявеното от частните обвинители в представеното по делото възражение,становището на представителя на САП,и след като провери изцяло атакувания пред него съдебен акт при усл.на чл.313 НПК и чл.314 НПК,приема,че въззивната жалба е процесуално допустима,доколкото е подадена по предвиден в Закона ред и срок.

При преценката и по същество приема,че е неоснователна.

Съображенията са следни:

Окръжна прокуратура гр.Видин е внесла за разглеждане в Окръжен съд гр.Видин обвинителен акт против И. Ц. И.,с установена самоличност,за извършено от него престъпление по чл.343 ал.3,пр.3,б.“б“ вр.ал.1,б.“в“ вр.чл.342 ал.1 НК.

По делото са конституирани частни обвинители Б. И. Й. и Н. И. Й..

Първоинстанционният съд се е произнесъл по посочения по-горе начин.

В хода на проведеното съдебно следствие от първоинстанционния съд фактическата обстановка е изяснена в пълнота,като при изпълнение на задълженията си по чл.12 и чл.13 НПК, първият съдът е осигурил възможност на страните да докажат твърденията си в наказателния процес.Изградил е вътрешното си убеждение при спазване изискването на чл.14 НПК,въз основа на надлежно събрани и проверени доказателства и доказателствени средства.Фактическата обстановка по делото е еднозначно и категорично изяснена,като следва да се подчертае,че ясно и изключително подробно е изложена в мотивите на първия съд,на основа на събрани,надлежно проверени и вярно оценени в хода на съдебното следствие факти.Възприетите от първия съд факти и изяснената чрез оценката им в съвкупност фактическа обстановка,се споделя изцяло от настоящия съдебен състав.Обобщително следва да се посочи,че първият съд не е нарушил правилата на Закона,регламентиращи дейността му по събиране,проверка и оценка на доказателствата.Изрично преповтаряне не се налага,доколкото въззивния съд 5 безкритично се съгласява с възприетите за установени факти и доказателствения им анализ,сторен от първия съд, вж.Р№372/01.10.2012 година по н.д.№1158/2012 година на ВКС.В такава насока е и разписаното в Р№43/16.12.2021 година по н.д.№1032/2020 година на 1-во н.о.на ВКС,сочещо,че когато въззивната инстанция се съгласява с аргументацията в мотивите на първия съд,не е задължена да я преповтаря.Доколко,обаче приетите за установени факти са поставени в основата на изведените решаващи изводи на І-инст.съд за вината на подсъдимия И.,правната квалификация на деянието и наказателната отговорност на подсъдимия,те следва да се подчертаят отново от въззивния съд.

В мотивите си проверявания съд е описал изключително подробно и последователно фактите ,релевантни за установяване предмета на доказване по делото по см.на чл.102 НПК,и ги е подложил на анализ.Въззивният съд,при сторена собствена въззивна проверка и оценка на фактите,приема фактическа обстановка,която кореспондира с приетото по фактите от първия съд.

Подсъдимият И. Ц. И. е роден на ******** година в гр.Видин,живее в село

***, област

***,българин,български гражданин,със средно образование,не е женен,не е осъждан,вж.справка за съдимост на л.141 ДП,ЕГН **********.

Правоспособен водач на МПС,като притежава свидетелство за правоуправление,издадено на 15.12.2011 година за категории В,М,АМ със срок на валидност 15.12.2021 година,т.е към инкриминирания момент е бил правоспособен водач на МПС.Наказван е няколкократно за извършени от него нарушения на правила по ЗДвП,включително за управление на МПС със скорост над разрешената от Закона,като към инкриминирания период е с 6 отнети точки /от общо 33 точки/,вж.справка за нарушител,л.л.53-54 ДП.

На 14.07.2021 година потеглил към работното си място и се насочил към село Слана бара,обл.Видин,където строителната фирма,към която работел имала склад.Работното му време започвало в 08,00 часа.Около 07.55 часа подс.И. управлявал лек автомобил „Ауди“,модел „80“,peг.№******** по път I-1 /Е-79/ с посока на движение от Дунав Мост-2 към гр.София. Движението се извършвало в светлата част на денонощието при добра видимост,сухо,топло и ясно време.Платното за движение било без 6 наклони,хоризонтално,с двупосочна организация на движението и с по две пътни ленти за движение във всяка посока,с обща ширина 14 метра.