Определение № 2157 от 12.07.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2157 гр. София, 12.07.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Емилия Ат. Колева

Слави Г. Славов като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно частно наказателно дело № 20241100604095 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.243, ал. 8 НПК.

В Софийски Градски съд е депозирана жалба от „Ф.“ООД/в ликвидация/ срещу определение на Софийски Районен съд - Наказателно отделение, 3-ти състав, от 29.05.2024г., с което било потвърдено постановление на прокурор при СГП ,от 23.04.2024г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 338/2023г. по описа на СО-СГП; пр.пр.№ 18297/23г. по описа на СГП, водено срещу Д.Л.П. за престъпление по чл.202,ал.2,т.1;вр.201; вр.чл.26,ал.1 НК.

С жалбата се претендира отмяна на атакуваното определение с изложени аргументи, касаещи твърдяна липса на проведено пълно и всестранно разследване по делото, довело до необоснованост и неправилно приложение на материалния закон от решаващия съд.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подаден в срока, визиран в разпоредбата на чл.243, ал.7 НПК и от легитимирано лице, доколкото „Ф.“ООД/в ликвидация/ има качеството на ощетено юридическо лице, съгласно обвинителната теза на СГП.

При разглеждане по същество на депозираната жалба въззивният съд приема, че същата е неоснователна по следните съображения:

1

Досъдебното производство е образувано с постановление на СГП, от 02.08.2023г.,с което наказателното производство по ДП № 590/17г. на СОСГП; пр.пр.№ 18139/15г. на СГП е било разделено, и новосъздаденото ДП № 338/23г. на СО-СГП; пр.пр.№ 18297/23г. на СГП, било водено срещу Д.Л.П. за това, че за времето от 20.04.2010г. до 23.07.2012г. в гр.София,гр.Етрополе и гр.Русе, в условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице – ликвидатор на „Ф.“ООД/в ликвидация/, присвоил чужди пари,собственост на „Ф.“ООД/в ликвидация/, в размер на 82621,16лева, представляващи големи размери, които му били връчени в това му качество и да ги пази и управлява.

В постановлението, с което прокурорът приема, че наказателното производство следва да приключи по реда на чл.243 НПК се коментира, че в хода на разследването са били събрани доказателства,които обосновават фактическа обстановка, при чийто правен анализ бил аргументиран извод за липса на изпълнително деяние, годно да изпълни елементите от състава на престъпление по чл.201 и сл. НК, тъй като липсвали доказателства за осъществени от Д.П. „присвоителни“ действия.

Прокурорът в своето постановление е приел,че обоснованите с конкретни доказателства/гласни и писмени/ и експертни заключения действия на обвиняемия П. не аргументират извод, същите да са били обективно насочени и с тях да са били извършени разпоредителни действия с парични средства на представляваното и управлявано от него дружество, в негови или на други лица интереси, които не съвпадат с тези на „Ф.“ООД/в ликвидация/.

Районният съд, осъществявайки съдебен контрол върху този акт на прокурора при СГП, се е съгласил с изразеното от него становище, като е изтъкнал,че извършената по делото КССчФЕ, установява единствено липса на разходно-оправдателни документи за инкриминираната парична сума , която била изтеглена от обвиняемия, в качеството му на ликвидатор от банковите сметки на „Ф.“ООД/в ликвидация/, но не сочи на конкретни действия по тяхното разходване по неправомерен начин. Правилно първоинстанционния съд е съобразил и това, че доказателства за подобно поведение на обвиняемия/разходване на средствата в разрез с интересите на дружеството или неправомерното им задържане от негова страна/ не се откриват в показанията на разпитаните по делото свидетели и в приложените писмени и 2 веществени доказателства по делото. В показанията на свидетелите Ц.Н., Н.Н., М.М., М.П. и М.Т., не се съдържа информация относно претендирани действия на обвиняемия по извършване на конкретни действия с и по повод конкретните парични суми. Свидетелите Н.Н., М.М., М.П. и М.Т. депозират твърдения за обстоятелствата, касаещи предадени от св.Ненов,който бил назначен за ликвидатор преди обвиняемия, през 2010г., счетоводни документи и парични средства на дружеството на назначения след него Д.П., и за получените от свидетелите М., П. и Т., назначавани за ликвидатори на дружеството, след обвиняемия, документи и имущество на конкретното юридическо лице, за вида и състоянието на тази документация, за нейното неколкократно преместване при осъществяваната промяна в седалището на дружеството/Етрополе, Русе, София/. Свидетелката Ц.Н., която била счетоводител на дружеството, до м.07.2010г., описва реда, начина и установената практика за оформяне на счетоводната документация на дружеството и за нейното/на документацията/ предаване от нейна страна на обвиняемия при прекратяване на трудовото правоотношение с „Ф.“ООД/в ликвидация/ , а така също и за изплатеното й в тази връзка възнаграждение.

Коментираните показания на посочените свидетели намират потвърждение и в приложените по делото писмени доказателства /договори, заповеди, длъжностни характеристики, платежни нареждания, приходно-разходни документи, справки от банки/, които обосновават обстоятелството,че през инкриминирания период обвиняемия П., изпълнявайки длъжността на ликвидатор на „Ф.“ООД/в ликвидация/ е извършвал фактически и правни разпоредителни действия с имуществото на дружеството, включително с паричните му средства,нареждайки банкови преводи и получавайки такива в брой, и за извършените от него разплащания с тези средства, съобразно действителни задължения на юридическото лице, за които били представени съответни документи /фактури, разписки, фискални бонове,квитанции/ за част от тях, а за друга такива оправдателни документи липсвали. Както бе посочено и по-горе, липсата на такива документи, за конкретно посочена сума, е била установена и от вещите лица, извършили комплексната счетоводна и финансова експертиза по делото.

Въззивният съд също намира, че липсват достатъчно доказателства за това обвиняемият Д.П. да е осъществил обективните,а и субективни признаци на състава на престъпление по чл.202,ал.2,т.1;вр. чл.201;вр.чл.26,ал.1 НК, в 3 което е бил обвинен. За да бъде извършено и довършено престъплението по чл.201 НК е необходимо, а и достатъчно , особения субект- длъжностно лице, да е променил отношението си към връченото му за управление и пазене, в това му качество, чуждо имущество и да е започнал да го държи като свое, което отношение той е демонстрирал, чрез извършване на конкретни фактически или юридически действия по разпореждане с това имущество без да има съответното правно основание за това, при което в резултат на това неправомерно разпореждане се е обогатил самия деец или друго , трето лице, и е настъпила конкретна щета за собственика на това имущество. Така, в конкретния случай от събраните и обсъдени по-горе доказателства, по несъмнен начин се обосновават обстоятелствата, свързани с длъжностното качество на обвиняемия П.- ликвидатор на „Ф.“ООД, през инкриминирания период, както и получените от него в това му качество през същия този период парични суми. Наред с това обосновано с доказателства е и обстоятелството, че със счетоводната, финансова и отчетна дейност на дружеството,освен Д.П.

,за различни периоди са били ангажирани и други лица-свидетелката Ц.Н. и счетоводна къща от гр.Русе. От коментираните доказателствени източници, събрани по делото не се обосновават, дори в минимална степен претендираните от обвинението конкретни разпоредителни действия, извършени от обвиняемия П. с повереното му инкриминирано имущество, чрез които същия е демонстрирал своето присвоително намерение и настъпилата промяна в неговото отношение към това имущество. По делото липсват, каквито и да било доказателства за осъществени такива конкретни действия от страна на П., чрез които същия е осъществил изпълнителното деяние на претендираното престъпление по чл.201 и сл. НК и в този смисъл претендираната щета за „Ф.“ООД остава с неизяснен произход, което обстоятелство, съгласно последователната практика на ВКС/Р.№ 360/09г. по н.д.№362/09г., Р.№ 306/18г. по н.д.№ 966/17г. и др./ изключва възможността за ангажиране наказателната отговорност на обвиняемия, тъй като не позволява да бъде индивидуализирано в достатъчна степен , претендираното за престъпно негово поведение. На следващо място, събраните по делото и обсъдени по-горе доказателства не позволяват и на въззивния съд да изгради обоснован извод и за това,че липсата на инкриминираните парични суми се дължи на неправомерни , макар и неконкретизирани действия на П., тъй като единствено той е осъществявал фактическата и юридическа власт върху тези 4 пари, което обстоятелство се установява по несъмнен начин. Това е така, тъй като от показанията на разпитаните по делото свидетели, от писмените доказателства по делото, както и от заключението на КССчФЕ, несъмнено се установява и това, че през инкриминирания период Д.П. е осъществявал и множество правомерни разпоредителни действия с паричните средства на представляваното от него търговско дружество, като от тях е заплащал направени разноски при дейността на същото, заплащал е престирани в полза на дружеството от различни лица, вкл. и свидетели, труд, съдействие, юридически,банкови и счетоводни услуги. В конкретния случай, въпреки фактическата, а и юридическа власт, която обвиняемия П. е осъществявал върху имуществото на „Ф.“ООД/конкретно върху паричните средства на дружеството/ е налице обективната възможност установената „липса“ да се дължи на некоректно водената счетоводна отчетност или на извършени, но неотчетени разходи, свързани с дейността на самото дружество, а не единствено на разпоредителни действия на обвиняемия, извършени в негов или чужд/на дружеството/ интерес. Наред с това, несъмнените пороци във воденето на отчетността на „Ф.“ООД, в съчетание с липсата на доказателства за конкретни неправомерни разпоредителни действия на П. с поверените му пари, не позволяват да се направи еднозначен и обоснован извод и за конкретния размер на претендираната щета от твърдяното престъпление по чл.201 НК. Това е така, тъй като за да бъде налице престъпление по чл.201 НК е необходимо разходваните суми да са били насочени към обслужване на интереси, които са чужди за собственика на парите и единствено тогава за него настъпва щета, а не при липсата на коректно представени отчетни документи за тяхното разходване. Щета не е налице, когато паричните средства на дружеството се разходват в интерес на самото дружество, като се заплащат разходи по самата му дейност или се заплащат реално получени от други лица насрещни престации,но не са били съставени, предадени и/или запазени съответни документи за така направените разходи. Поради това, в конкретния случай, липсата на доказателства за конкретно неправомерно поведение на обвиняемия, а оттам и за конкретния размер на претендираната от обвинението щета за „Ф.“ООД, аргументира извода, че поддържаното срещу Д.П. обвинение се основава на предположения, а не на обосновани с доказателства конкретни факти.

Правилно и в съответствие с приложимите процесуални и материално 5 правни норми тази липса на достатъчно категорични гласни и писмени доказателства, които да обосновават обективната и субективна съпричастност на Д.П. към тези инкриминирани деяния, включени в състава на продължаваното престъпление по чл.202,ал.2,т.1 ; вр.чл.201;вр.чл.26,ал.1 НК, както и изчерпването на процесуалните възможности за попълване на материалите по делото и с други доказателства и доказателствени средства, са били последователно оценени от прокурор при СГП и от районния съд, като обстоятелства аргументиращи наличието на предпоставките на чл.243,ал.1,т.1 НПК, налагащи воденото наказателно производство да бъде прекратено.

Горните обстоятелства мотивират извод,че атакуваното определение на СРС, с което е било потвърдено постановление на СГП за прекратяване на досъдебно производство № 338/23г. на СО-СГП, се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.