Определение № 165 от 24.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 165 гр. Пловдив, 24.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно частно гражданско дело № 20245000500201 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. с чл. 248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от ПП „Б.“ - София чрез процесуалния си представител адвокат А. С. против определение № 3019/20.12.2023 г., постановено по гр.д. № 2123/2023 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – VІІ гр.с. Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно по изложените в частната жалба съображения, поради което моли съда да го отмени, заедно със следващите се от това законни последици.

Ответникът по частната жалба И. Н. А. чрез процесуалния си представител адвокат К. Г. счита, че тя е неоснователна, а обжалваното определение е правилно, мотивирано и законосъобразно, поради което моли съда да го остави в сила.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок срещу акт, подлежащ на обжалване, налице са всички други законови изисквания за нейната допустимост и редовност, поради което тя е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

1

С решение № 1187/02.10.2023 г., постановено по гр.д. № 2123/2023 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – VІІ гр.с., е потвърдено решение № 1897/01.05.2023 г., постановено по гр.д. № 10902/2022 г. по описа на Пловдивския районен съд – ХІ гр.с., потвърдено е определение № 6413/06.06.2023 г. по същото гражданско дело и Политическа партия „Б.“ – София е осъдена да заплати на адвокат К. Д. Г. сумата 1 000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

По искане на ищцата чрез адвокат К. Г. с определение № 2520/30.10.2023 г. по реда на чл. 248 от ГПК е изменено решението в частта за разноските, като то е допълнено с осъждане на Политическа партия „Б.“ – София да заплати на адвокат К. Д. Г. допълнително сумата 500 лв., представляваща допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

На 06.11.2023 г. по пощата е подадена молба от ПП „Б.“ - София чрез процесуалния й представител адвокат А. С. за изменение на постановеното решение в частта за разноските, като същите бъдат определени за един адвокат в минимален размер съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно уважената част от предявения иск за парично обезщетение и извършената компенсация на направените от страните разноски.

С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане молбата по чл. 248 от ГПК, като е приел, че вече се е произнесъл по въпроса за разноските на адвокат Г. с определението от 30.10.2023 г., като с подадената молба ответникът се опитва да пререши вече разрешения въпрос с разноските.

Настоящият състав приема, че молбата за допълване на цитираното решение е била подадена в предвидения в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК срок,

Въззивното решение е било постановено в производство по чл. 310 и сл. от ГПК, като в съдебно заседание на 20.09.2023 г. съдът е обявил, че ще се произнесе с решение на 04.10.2023 г., от която дата тече едномесечният срок за обжалване на решението пред Върховния касационен съд, като решението е било постановено на 02.10.2023 г. и обявено в регистъра по чл. 235, ал. 5 от ГПК на 04.10.2023 г., като от последната дата е започнал да тече срокът за 2 касационното му обжалване.

Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

За жалбоподателя срокът по чл. 248, ал. 1 от ГПК е изтекъл на 04.11.2023 г., но доколкото това е неработен ден /събота/, той е изтекъл в първия работен ден – 06.11.2023 г. /чл. 60, ал. 6 от ГПК/, когато е постъпила молбата от ПП „Б.“.

Доколкото законодателят е предоставил самостоятелно право на всяка от страните да иска по този ред изменение на постановеното решение в частта за разноските в определен срок и жалбоподателят е спазил всички необходими условия да подаде молбата си в този срок, тя е била допустима.

Това право на страната не може да бъде ограничавано или отричано в зависимост от това дали противната страна е упражнила същото правомощие, още повече че дори да беше подала отговор по искането на адвокат К. Г., това би било защитно възражение на ПП „Б.“ и не би постигнало ефект за намаляване размера на присъдени разноски, което е можело да бъде направено само чрез упражняване на собственото право на страната да иска изменение на решението в частта за разноските.

Предвид изложените мотиви настоящият състав намира, че молбата на ПП „Б.“ за изменение на постановеното решение в частта за разноските по чл.

248 от ГПК е била допустима и е следвало да бъде разгледана по същество, окръжният съд е трябвало да разгледа двете молби едновременно, изчаквайки изтичане на законоустановения срок за двете страни, чрез което би осигурил равно право на защита на същите, като от неизвършване на необходимите процесуални действия от съда не могат да се възлагат неблагоприятни последици на някоя от страните, която е упражнила добросъвестно предоставените й от закона права.

На база на посоченото съдът приема, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като делото бъде върнато на окръжния съд за произнасяне по молбата по същество.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ определение № 3019/20.12.2023 г., постановено по гр.д. № 2123/2023 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – VІІ гр.с.

ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд за произнасяне по молбата на ПП „Б.“ - София от 06.11.2023 г. по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските по същество, Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4