Определение № 242 от 08.11.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 242 гр. Бургас, 07.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Петя Ив. Петрова Дакова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно частно наказателно дело № 20232000600232 по описа за 2023 година С определение № 8 6 9 о т 23.08.2023 г. , постановено по ЧНД № 1158/2023г., Окръжен съд -Бургас , е признал акт за обезпечаване на имущество – постановление от 30.06.2023 г. на прокурор в Районна прокуратура, командирован в Окръжна прокуратура Варшава-Прага в гр.

Варшава, Република Полша, по дело РО ІІ Ds. 130/2020, за налагане на възбрана върху недвижими имоти - апартамент с площ 40,22 кв.м., с № А 401 в комплекс „А..., с идентификатор ...; апартамент с площ 101,14 кв. м. с № Д 601 в комплекс „А..., с идентификатор ...; апартамент с площ 45,04 кв. м. с № Д 103 в комплекс „А... с идентификатор ....., собственост на А. Ю., полски гражданин, роден на .. г., в гр. Варшава, Република Полша, като е изпратил акта за изпълнение.

Срещу постановения от първата инстанция съдебен акт е подадена частна жалба от А. Ю., гражданин на Република Полша, чрез упълномощен от него процесуален представител – адвокат И. Ц. от АК-Бургас, с искане за отмяната му поради незаконосъобразност. Поддържа се, че атакуваното определение е постановено от съдебен състав – съдия от наказателно отделение, който не е компетентен, тъй като признаването на чуждите актове за обезпечение следва да се извършва от съдия от гражданско отделение.

Твърди се, че по делото липсват акт и удостоверение по чл.6 от Регламент (ЕС) 2018/1805, посочени в чл.24, ал.2 от ЗПИПИАОИ. Представените такива от издаващата държава в превод на български език се сочи, че са без подпис и 1 заверка на издаващия ги орган, поради което и същите не могат да послужат като основание за запориране на имущество по реда на ЗПИПИАОИ. Изтъква се също, че приложеното по делото удостоверение по чл. 6 от Регламента в превод на български език не съответства по съдържание на изискуемото такова съгласно Приложение I от Регламент (ЕС) 2018/1805. Сред основанията за отмяна на атакувания акт се сочи и обстоятелството, че лицето, спрямо което се води наказателно производство - А. Ю. не е собственик на самостоятелните обекти с идентификатори ...; ... и ..... по КККР на гр.Несебър, върху които е признато обезпечението. В подкрепа на горното към жалбата се представени нотариален акт за покупко-продажба, вписан в службата по вписвания с вх. № 4241/17.07.2017г. и справка за собственост на самостоятелен обект Д601 от Комплекс Афродита. Като приложения към жалбата във връзка с удостоверяване на датата на узнаване за постановения от съд акт са представени също самолетни билети; удостоверение за сключен граждански брак между А. Ю. и Й.К.П., както и пълномощно;

В депозирано по делото писмено становище от прокурор от Апелативна прокуратура-Бургас се изразява аргументирано становище за неоснователност на подадената жалба. Обосновано е наличие на изискуемите предпоставки по ЗПИПИАОИ за признаване на акта за обезпечаване на имущество, както и отсъствие на основания за отказ от признаване, във връзка с което се моли определението на ОС-Бургас да бъде потвърдено.

Бургаският апелативен съд, след запознаване с материалите по делото, като обсъди наведените в жалбата доводи, и съобрази закона, прие следното :

Частната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в законоустановения 14 –дневен срок, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което същата е допустима.

Изпълнение са изискванията на чл. 17, ал.3 от ЗПИПИАОИ за уведомяване на компетентния орган на издаващата държава относно подадената жалба и основанията за обжалване. Отговор не е получен.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред ОС-Бургас е образувано по реда на Глава трета от ЗПИПИАОИ, на основание постъпило /изпратено по компетентност от СГП/ заверено с печат копие на Удостоверение по чл.6 от Регламент (ЕС) 2018/1805 в превод на български език, с което е представено за признаване и изпълнение 2 постановление за имуществено обезпечаване от 30 юни 2023г., издадено от прокурор при Окръжна прокуратура Варшава-Прага, за налагане на възбрана върху недвижими имоти: апартамент с площ 40,22 кв.м., с № А 401 в комплекс „А..., с идентификатор ...; апартамент с площ 101,14 кв. м. с № Д 601 в комплекс „А..., с идентификатор ...; апартамент с площ 45,04 кв. м. с № Д 103 в комплекс „А... с идентификатор ...., собственост на полския гражданин А. Ю., заподозрян в извършване на престъпление по чл. 299, § 1 от Наказателния кодекс на Полската република /изпиране на имущество, придобито чрез престъпна дейност/, за доказване на което се води разследване с № РО ІІ Ds. 130/2020, по описа на Окръжна прокуратура Варшава-Прага във Варшава.

Първостепенният съд правилно е констатирал, че приложеното по делото Удостоверение е издадено по образец съгласно Приложение № 1 към Регламент (ЕС) 2018/1805, в писмена форма, от компетентен орган – прокурор при Окръжна прокуратура Варшава-Прага в гр. Варшава, в преводна български език съгласно параграф 2 на чл.6 от същия Регламент. Актът за обезпечаване на имущество - постановление за имуществено обезпечаване, издадено на 30.06.2023 г. от прокурор при Окръжна прокуратура ВаршаваПрага по дело с № РО ІІ Ds. 130/2020 по описа на същата прокуратура, водено срещу полския гражданин А. Ю. за престъпление по чл. 299, § 1 от Наказателния кодекс на Полската република /изпиране на имущество, придобито чрез престъпна дейност/, е представен в превод на български език заверено копие /с кръгъл гербов печат с текст - Окръжна прокуратура Варшава-Прага в гр.Варшава/. Касае се за акт за обезпечаване на имущество на компетентен орган на държава-членка на ЕС – Окръжна прокуратура Варшава – Прага в гр.Варшава, постановен в наказателно производство и предназначен да осигури предотвратяване на унищожаването, трансформирането или прехвърлянето на недвижимо имущество, което може да бъде предмет на отнемане, т.е акт по смисъла на чл.2 от ЗПИПИАОИ /чл.2, т.1 от Регламент (ЕС) 2018/1805/.

В Удостоверението и постановлението за имуществено обезпечаване изрично е посочен предметът на водено разследване срещу А. Ю., описани са фактите, характеризиращи престъпната деятелност и наказуемостта й по Наказателния кодекс на издаващата държава – Република Полша. Установява се по данни от сезиращите съда документи, че спрямо засегнатото лице А. Ю.

3 е образувано дело с № РО ІІ Ds. 130/2020 за престъпление по чл. 299, § 1 от НК на Република Полша, отнасящо се до пране на пари, произхождащи от престъпление, наказуемо съгласно законодателството на издаващата държава с лишаване от свобода за срок от шест месеца до осем години, и с предвидена по силата на чл. 299, § 7 от НК конфискация на предметите, произхождащи пряко или косвено от престъплението, както и на облагите от това престъпление или на тяхната равностойност, дори когато не са били собственост на извършителя. В случая засегнатото лице Ю. е обвинен в това, че е закупил три имота : апартамент с площ 40,22 кв.м., с № А 401 в комплекс „А..., с идентификатор ...; апартамент с площ 101,14 кв. м. с № Д 601 в комплекс „А..., с идентификатор ...; апартамент с площ 45,04 кв. м. с № Д 103 в комплекс „А... с идентификатор ...., средствата за които е придобил от престъпление.

Коректно на основата на така описаните в Удостоверението и постановлението за имуществено обезпечаване фактическите обстоятелства, характеризиращи разследваното деяние, ОС-Бургас е приел, че същите съставляват престъпления и по НК на Република България, като покриват обективните и субективни измерения на престъпния състав по чл.253 от НК.

Горната констатация обуславя извод за наличие на условието по чл.5, ал.1 от ЗПИПИАОИ за признаване и изпълнение на акта за обезпечаване на имущество.

Данните, съдържащи се в удостоверението установяват също, че престъплението, за което срещу А. Ю. се води разследване, квалифицирано по чл. 299, § 1 от НК на издаващата държава – Република Полша, попада и в каталога на престъпленията, за които не се изисква проверка за двойна наказуемост – чл.5, ал.2, т.9 от ЗПИПИАОИ.

Законосъобразно на следващо място съдът е достигнал до извод за отсъствие на основанията по чл.9 и чл. 10 от ЗПИПИАОИ, обосноваващи отказ от признаване или изпълнение на акта за обезпечаване, съответно отлагане на изпълнението на акта за обезпечаване.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за некомпетентност на съдебния състав, постановил атакуваното определение, подкрепено с довод, че признаването на чуждите актове за обезпечаване на имущество следва да се осъществява от съдия от гражданско отделение на окръжния съд, 4 а не от съдия от наказателно отделение, каквато е принадлежността на съдията докладчик по делото. Така повдигнатият спор е лишен от правно основание. Нито в ЗПИПИАОИ, нито в ЗСВ се съдържат норми, които да въвеждат изискване за специална компетентност на съдиите от окръжните съдилища, на които да бъде възлагано разглеждането на производствата по ЗПИПИАОИ. Отделно от горното е важно да се отбележи, че правилата, уредени в Регламент (ЕС) 2018/1805, намират приложение единствено по отношение на актовете за обезпечаване и актовете за конфискация, издадени в рамките на производства с наказателен характер, като актовете за обезпечаване и конфискация, издадени в рамките на производства по граждански и административни дела, са изключени от обхвата на този регламент - чл.1, §1 и §4 от Регламент (ЕС) 2018/1805. Ето защо и поддържаното в жалбата твърдение за некомпетентност на съдията от наказателно отделение в окръжен съд-Бургас, който се е произнесъл по направеното искане за признаване на акта за обезпечаване на имущество, издаден от прокурор при Окръжна прокуратура Варшава-Прага, не може да бъде споделено.

Несъответно на обективните данни по делото е и наведеното възражение, че представените по делото Удостоверение и акт за обезпечаване на имущество не съответстват на изискванията на чл.6 от Регламент (ЕС) 2018/1805, тъй като документите са без надлежна заверка на издаващия ги орган. Видно е, че както постановлението за имуществено обезпечаване, така и Удостоверението, посредством което по силата на чл.4, §1 от Регламент (ЕС) 2018/1805 е изпратен актът за обезпечаване, са с надлежно поставени на всяка страница печати /кръгъл гербов печат/ на органа, който ги издава – Окръжна прокуратура Варшава – Прага в гр.Варшава, с положен върху него подпис. Удостоверението е оформено по начин, който позволява на изпълняващия орган, в случая Окръжен съд-Бургас да установи автентичността на същото. Липсата в случая на оригинал на акта за обезпечаване, съдът правилно е преценил, че не съставлява пречка за развитие на производството по чл.24 ЗПИПИАОИ, с постановяване на финален акт по признаването му, доколкото не е налице съмнение нито по отношение на неговия издател, нито по отношение на съдържанието му.

Жалбоподателят освен това се установява, че не спори по въпроса за автентичността на акта за обезпечаване на имущество, а изтъквайки, че е 5 нарушен принципът на непосредственост по чл. 11 от ГПК, на формално основание претендира неправилност на действията на съда по признаването му, съответно и счита, че е налице самостоятелно основание за отмяна на акта на първата инстанция. Отчитайки по-нататък, че чл.6 от Регламент (ЕС) 2018/1805 не предвижда изрично задължение за издаващия орган да предостави на изпълняващия оригинала на Удостоверението, с което се изпраща актът за обезпечаване, а единствено указва на това да бъде представен превод на същото на официален език на изпълняващата държава или на друг език, който изпълняващата държава е приела в съответствие с параграф 3 на чл.6 от Регламента, въззивният съд намира, че доводите, развити в жалбата за несъответствие на сезиращото съда Удостоверение с изискванията по чл.6 от Регламент (ЕС) 2018/1805, са неоснователни.

Що се отнася до твърдението в жалбата, че представеното в превод на български език Удостоверението по чл.6 от Регламент (ЕС) 2018/1805 не отговаря по съдържание на регламентираното такова съгласно Приложение I към Регламента, то същото е заявено напълно голословно и в отсъствие на всякаква конкретика относно това в коя част и по отношение на кое дължимо съдържание се констатира несъответствие. Ето защо и предвид че при осъществената въззивна проверка съставът на съда не установи пропуски или отклонение на съдържанието на изпратеното Удостоверение с предвиденото в Приложение I към Регламента, възражението следва да бъде преценено като неоснователно.