Решение № 168 от 22.07.2025, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. ЛЕВСКИ, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Палмира Д. Атанасова при участието на секретаря Янка Д. И. като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело № 20244410100838 по описа за 2024 година

Предявен е иск за делба - втора фаза след допускане на делбата.

С решение с рег. № 43/21.02.2025 г. по настоящото дело е допусната делба между Н. Е. Л. и Д. Н. Б. при равни права върху следните недвижими имоти:

1.Дворно място в с.О. с площ от 900 кв.м. с неуредени регулационни сметки за придаваемите по регулация 10 кв.м., заедно с построените в него двуетажна полумасивна стопанска постройка и друга полумасивна стопанска постройка, съставляващо парцел I, с планоснимачен номер 1202, в квартал 5 по плана на селото, при съседи: от две страни улици, Г.В.Н. и наследници на Х.Ц.П.

2.Дворно място в с.О. с площ от 840 кв.м., заедно с построените в него двуетажна полумасивна жилищна сграда и лятна кухня, съставляващо парцел XIV, с планоснимачен № 1202, в квартал 5 по плана на селото, при съседи: от две страни улици, Г.В.Н. и наследници на Х.Ц.П..

В първото по делото съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата ищецът чрез своя пълномощник адв. А. А. е направил искане за възлагане на имота с жилищната сграда, като е изложено твърдение, че там е настоящия и постоянен адрес на ищеца и той не притежава друг недвижим имот. Още с исковата молба ищеца е заявил, че живее в имота още от закупуването и грижи за имота полага единствено той, както и че е извършил множество подобрения.

Съдът приема, че искането за възлагане на един от имотите на ищеца е направено своевременно, но ищеца не отговаря на изискванията на закона, за да му бъде възложен процесния жилищен имот.

Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка А.К.

/доведена от ищцовата страна/, с която ищеца живее на съпружески начала е, 1 че двамата с ищеца живеят от 13 години заедно в неин наследствен имот, че къщата била паднала през 2022 г., като през 2023 г. до лятото на 2024 г. са я възстановили и посочва, че на ищеца му било неудобно от хората, че живее в нейния дом, а неговата къща била паднала. Свидетелката е категорична, че в имота 22 години не е живял никой.

По делото е приложено решението, с което е прекратен брака между страните, но от същото не се установява след прекратяване на брака кой от двамата съпрузи ще ползва семейното жилище, както и кой конкретен имот е ползван от съпрузите като семейно жилище. От мотивите на същото решение е видно, че страните нямат непълнолетни деца и с диспозитива на решението не е предоставяно упражняването на родителски права.

Съгласно разпоредбата на чл. 349 ал.1 от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, което е било СИО, прекратена с развод и бившия съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да му го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари.

Въпреки, че процесуалния представител на ищца е заявил, че доверителя му не притежава друго жилище, това изявление не е подкрепено нито с декларация, нито с каквито и да било доказателства по делото.

От изложеното е видно, че ищецът не отговаря на условията на чл. 349 от ГПК и искането му за поставяне в дял на недвижими имот с построената в него жилищна сграда, следва да бъде оставено без уважение.

Съдът приема, че приложимия способ за ликвидиране на съсобствеността в настоящото производство е тегленето на жребий по реда на чл. 347, чл. 350 и чл. 352 от ГПК.

В делбата участват двама съделители при равни права и са допуснати до делба два недвижими имота. Вещото лице е предложило оптимален и реален вариант за реалното разделяне и разпределяне на имотите. В съдебно заседание заявява, че варианта за делба, който предлага е най-добрия възможен вариант, тъй като всеки един от съделителите ще получи самостоятелен цял имот. Заявява, че принципно всеки един от имотите, също е реално поделяем, но не е предложен такъв вариант, тъй като сградите са неподеляеми, а и обособяването на всеки един от имотите в други два имота допълнително ще усложни и оскъпи процедурата, поради това, че се изисква направата на ПУП ПРЗ в Общината на имота, който да бъде одобрен от главния архитект.

Предвид изложеното и при съобразяване заключението на вещото лице, което е предложило вариант за разпределянето на имотите в два самостоятелни дяла /според броя на съделителите и броя на имотите/, съдът приема, че следва да пристъпи към съставяне на проект за разделителен протокол в съответствие с предложеното от вещото лице в депозираното заключение, след което същия да бъде предявен на страните за изслушване на възраженията им.

В първото съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата, ищеца чрез адв. А. А. е предявил и иск по сметките на 2 основание чл. 346 от ГПК, като с надлежна допълнителна молба е уточнил кога и какви подобрения са извършени в допуснатите до делба имоти и какви суми се претендират. Заявено е, че общият размер на подобренията е 12500 лв. и е заявил, че претендира тази сума от ответницата.

Ответницата, чрез процесуалния си представител адв. Я. А. е изразила становище, че иска е неоснователен и недоказан. Заявява се, че всички изброени подобрения са правени без знанието и съгласието на ответницата, както и че се претендира от нея цялата стойност на подобренията, а същата притежава ½ идеална част от имотите. Направено е искане да се отхвърли иска по сметки.

Видно от показанията на св. А.К. е, че живее на съпружески начала с ищеца, че не познава ответницата и че не я е виждала да посещава имотите.

Свидетелката заявява, че къщата е била „паднала“ и през 2023 г. с Н. са започнали ремонт и подобрения, които са продължили до лятото на 2024 г.

Подробно описва какви дейности са извършени и същите съответстват на посочените и търсени подобрения с представената молба от ищеца.

От изложеното от свидетелката, съдът приема, че по делото по един несъмнен и категоричен начин се установява, че ответницата нито е знаела, нито е давала съгласието си за извършване на ремонтните работи. Предвид това, съдът приема, че отношенията между съсобствениците в конкретния случай следва да се уредят по правилата на водене на чужда работа без пълномощие и по конкретно в хипотезата на чл. 61 ал.2 от ЗЗД, доколкото е безспорно, че работата е била предприета от ищеца и в негов собствен интерес. В такъв случай ответницата следва да отговаря до размера на обогатяването й, т.е. ще дължи по-малката сума измежду направените от ищеца разходи и размера на обогатяването на другия собственик и следва да се вземе предвид каква е увеличената стойност на имота.

По делото е допуснато извършването на съдебно-оценителна експертиза, която е извършена от вещото лице инж. С. С., която е посетила имота, извършила и подробен оглед и измервания на място и е установила, че действително в имота са извършени твърдените от ищеца строителноремонтни дейности, като същите са извършени в УПИ XIV-1202. Вещото лице е конкретизирано конкретните дейности и е посочило каква е стойността на вложените материали, каква е стойността на положения труд, приспаднато е съответното овехтяване и е посочило и увеличената стойност на имота в резултат на извършването им. Видно от посочените конкретни стойности в заключението на вещото лице е, че увеличената стойност на имота е по-ниска от стойностите на реално вложените труд и материали, като общото увеличение на стойността на имота в резултат на извършените подобрения е в размер на 7263,16 лв. При това положение следва да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца половината от сумата, с която се е увеличила стойността на имота /1/2 от 7263,16 лв./, която се равнява на 3631,58 лв. За горницата над тази сума до претендираната от 12500 лв. искането по сметки следва да бъде отхвърлено.

В настоящото производство ответницата с отговора на исковата молба на основание чл. 31 ал.2 от ЗС е направила искане, считано от датата на 3 получаване на отговора, ответника да й заплаща по 100 лв. месечно обезщетение за ползването изцяло от Н. Л. на съсобствените недвижими имоти до приключване на делбата.

Видно от данните по делото е, че ответницата не е имала и няма достъп до имотите, предмет на делбата. Ищецът Н. Л. не е изразил становище по направеното искане по чл. 31 ал.2 от ЗС, нито е предложил на ответницата достъп до имотите, като й предостави съответните ключове.

За установяване какъв е размера на евентуално дължимото се обезщетение, по делото е допуснато извършването на експертиза, която да отговори на въпроса каква е пазарната месечна наемна цена за ползването на имотите, предмет на делбата. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните по делото и съдът е приел същото като пълно и компетентно. От заключението на в.л. инж. С. С. се установява, че пазарната месечна наемна цена за ползването на съсобствените имоти е общо 100 лв., от които 67 лв. за УПИ XIV И 33 лв. за УПИ I.

Както бе посочено по-горе от показанията на разпитаната по делото свидетелка, с която ищеца живее на съпружески начала се установява, че ответницата не е ходила в имотите и не ги е ползвала. Не са представени доказателства, от които да се установява, че след отправяне на искането по чл.

31 ал.2 от ЗС на ответницата е осигурен достъп до имотите. Ответницата претендира обезщетение, считано от датата на подаване на отговора на исковата молба в съда и предвид липсата на данни, че на същата е осигурена реална възможност да ползва имотите от датата на получаване на отговора на исковата молба, съдът приема, че на ответницата се дължи обезщетение за времето през което е била лишена от възможността да ползва съсобствените имоти, считано от 22.11.2024 г. – датата на която е постъпил отговора на исковата молба в РС Левски и същото обезщетение й се дължи до приключване на делбата. Ответницата притежава ½ идеална част от имотите, поради което й се дължи обезщетение именно за тази ½ идеална част. От заключението на вещото лице, както бе посочено по-горе е видно, че същото е определило, че пазарната наемна цена на двата имота общо е 100 лв. месечно, поради което съдът приема, че на ответницата се следва ½ идеална част от тази сума, което е съответно на нейната ½ идеална част от собствеността – т.е. ищеца дължи на ответницата по 50 лв. месечно обезщетение за ползването на притежаваната от нея ½ идеална част от имотите на база наем, считано от 22.11.2024 г. до приключване на делбата. Действително видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка е, че ищеца не живее в имотите, но същия е предоставил ползването им на трето лице.

Предвид приетото по-горе, че на ответницата се дължи месечно обезщетение по 50 лв. за ползването на двата имота, следва предявения иск по чл. 31 ал.2 от ЗС за горницата над тази сума до сумата от 100 лв. да бъде отхвърлен.

В настоящото производство страните са направили искане за присъждане на направените деловодни разноски.

С оглед изхода на делото, всяка от страните следва да понесе собствените си разноски, които е заплатила като възнаграждение за адвокат за 4 делбеното производство, както и като съответна част от дължимите суми за възнаграждение на вещо лице. По претенциите по сметки и по чл. 31 ал.2 от ЗС, съдът е уважил и отхвърлил искания и на двете страни и същите имат равни права, поради което и в тази част всяка от страните следва да понесе собствените си разноски.

Видно от заключението на вещото лице е, че стойността на дяловете на всяка една от страните е14550 лв., и всеки от тях следва да заплати дължимата се д.т. върху стойността на своя дял. При това положение следва да бъде осъдена всяка една от страните да заплати д.т. в размерна 4% от стойността на своя дял, а именно д.т. по 582 лв. Следва да бъде осъден ищеца да заплати д.т. по иска с правно основание чл. 346 от ГПК - по сметки, а именно д.т. в размер на 145,26 лв., а ответницата да заплати д.т. по иска с правно основание чл. 31 ал.2 от ЗС, а именно д.т. в размер на 72 лв.