Решение № 10 от 11.02.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. ХАСКОВО, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА при участието на секретаря РУМЯНА В. НИКОВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Търговско дело № 20245600900029 по описа за 2024 година

Т.д. № 29/2024 г. по описа на Окръжен съд-Хасково е образувано по искова молба вх. № 2420/08.03.2024 г., подадена от И. М. И. от ***, с която е предявил обективно съединени искове против „ Дженерали застраховане“ АД гр. София с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени в резултат на настъпило на 19.04.2022 г. ПТП, при което е пострадал ищецът И. М. И. и с правно основание чл.497 от КЗ – за заплащане на следващата се законна лихва върху претендираното обезщетение, считано от 13.04.2023г. до окончателното й изплащане.

В исковата си молба ищецът твърди,че на 19.04.2022 г., около 16.10 ч., е изпълнявал служебните си задължения като граничен полицай, в района на ГКПП Капитан Андреево, на платно влизащи в Р България леки автомобили.

При извършване на физически контрол на багажника на лек автомобил марка *** с рег. № ***, намиращият се зад него лек автомобил марка *** с рег. № *** рязко потеглил напред, при което затиснал левия крак и коляно на ищеца между предната броня на лекия автомобил *** и лекия автомобил ***. При това пострадал ищецът, който бил откаран в ДКЦ Свиленград и освободен за домашно лечение.

Т.като изпитвал силни болки в лявото коляно и имал ограничени 1 движение в областта на левия крак на 23.04.2022 г. бил прегледан в УМБАЛСМ „ Н.И.Пирогов“ ЕАД. При проведените прегледи и направените изследвания било установено,че при произшествието е получил следните увреждания: контузия на лявото коляно с непълно прекъсване на вътрешния менискус и възпаление на ставната капсула; контузия в дясната тазобедрена област. За периода от 20.04.2022 г. до 19.05.2022 г. ищецът бил в отпуск поради временна нетрудоспособност. Доколкото силни болки и ограничение на движението в областта на левия крак и коляно се налагало да взема обезболяващи. Твърди,че почти една година след произшествието продължава да изпитва болки и ограничени движения в областта на лявото коляно и крак.

На 10.03.2023 г. извършил преглед при специалист –ортопед, при което било констатирано,че са налице следните симптоми и оплаквания: радикулопатия; болки в кръста с иридация към ляв долен крайник и парастезии по бедро и подбедрица; палпаторна болка със синдром на кларк; леко степенна хипотрофия на бедрената мускулатура. За периода от 13.03.2023 г. до 25.04.2023 г. ищецът отново ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност. Изписано било медикаментозно лечение. Твърди,че възстановителният момент не е приключил окончателно към момента.

Прогнозата била евентуално извършване на операция, при което ще намалее интензивността на болките, които изпитвал към момента.

В резултат на ПТП освен физическите болки се оплаквал от понижено настроение, тревожност, нарушения на съня и вниманието. Освен това се притеснявал,че няма да може са се възстанови пълноценно.

Съставен бил акт за констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 5/19.04.2022 г. Виновният водач имал сключена валидна застраховка ГО“ в ответното дружество.

На 13.04.2023 г. отправил застрахователна претенция до ответното дружество, при което получил предложение за обезщетение в размер, който счита за занижен и не съответстващ на претърпените от него болки и страдания.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки, страдания и психически стрес в резултат на ПТП настъпило на 19.04.2022 г. в района на ГКПП Капитан Андреево, на 2 платно влизащи в Р България леки автомобили ведно, със следващата се законна лихва върху претендираната сума, считано от 13.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срок е постъпила допълнителна искова молба, с която поддържа подадената искова молба. Счита за неоснователни направените от ответника възражения.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника „ Дженерали застраховане“ АД гр. София. Ответникът счита,че предявените искове са допустими, но неоснователни по същество. Оспорва размера на предявените искове по размер; оспорва ищецът да е получил в резултат на ПТП всички описани увреждания в исковата молба; оспорва твърденията,че ищецът е получил контузия в дясната тазобедрена област, доколкото същата не се намирала в зоната на удара и не е причинена при процесното ПТП. В констативния протокол № 5/19.04.2022 г., както и в Докладна записка за претърпяна трудова злополука, изготвена от ищеца било посочено,че при произшествието автомобилът е ударил ищеца само в левия крак.Оспорва,че в резултат на ПТП щецът е получил възпаление на ставната капсула. Оспорва ,че в резултат на ПТП ищецът е получил радикулопатия; болки в кръста с иридация към ляв долен крайник и парастезии по бедро и подбедрица, които оплаквания твърди,че не са в зоната на удара, палпаторна болка със синдром на кларк представлявала болестно състояние и не било свързано с произшествието.

Твърди,че предложеното обезщетение в размер на 14 000 лв. бил напълно съобразен с всички релевантни за преценката на размера на обезщетението факти.

Твърди,че е налице забава на кредитора, т.като ищецът не посочил банкова сметка, по която да му бъде заплатено обезщетението, поради което счита,че е неоснователна претенцията за заплащане на лихви за забава.

Не оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП, сключена с ответното дружество.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

3

В срок е постъпил допълнителен отговор от ответника, с който поддържа подадения писмен отговор и направените възражения.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните няма спор затова,че на 19.04.2022 г., около 16.10 ч. е настъпило ПТП, при което е пострадал ищецът И. М. И.. На посочената дата същият е изпълнявал служебните си задължения като граничен полицай, в района на ГКПП Капитан Андреево, на платно влизащи в Р България леки автомобили. При извършване на физически контрол на багажника на лек автомобил марка *** с рег. № ***, намиращият се зад него лек автомобил марка *** с рег. № *** рязко потеглил напред, при което затиснал левия крак и коляно на ищеца между предната броня на лекия автомобил *** и лекия автомобил ***. Съставен е акт за извършено административно нарушение и ангажирана административно наказателната отговорност на виновия водач Ю.М.Х. – НП № 22-0351-000146. Или безспорно е установен механизмът на настъпване на ПТП и виновното поведение на водача на лекия автомобил *** с рег. № ***, причинил ПТП.

Няма спор между страните и относно това,че лек автомобил марка *** с рег. № *** има валидна застраховка „ ГО“ в ответното дружество.

На 12.04.2023 г. е отправена застрахователна претенция за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. С писмо от 03.07.2023 г.

/л.52/ пострадалият,чрез пълномощника адв. Г., е уведомен,че е предложено да бъде заплатено обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 14 000 лв. В писмото също е посочено,че не е представена банкова сметка, поради което така определеното възнаграждение не може да бъде изплатено. Няма данни да е била представена банкова сметка и не се твърди,че така определеното обезщетение е било заплатено на пострадалия.

Предвид така установените факти по делото се налага извод, че в случая е налице фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на ответника „ Дженерали застраховане“ АД гр. София за претърпените от ищеца И. И. неимуществени вреди от настъпилото на 19.04.2022 г. ПТП.

Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица на увреждането. При определяне 4 размера на обезщетението за неимуществени вреди се прилага принципа за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. Според приетото в ППВС № 4 от 23.12.1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането, продължителността на проведеното лечение, специфики при неговото провеждане, обстоятелствата, при които е извършено деянието, евентуално допълнително влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр.

Непосредствено след произшествието ищецът И. е откаран за преглед в МБАЛ Свиленград, където е проведено образно изследване на лява колянна става и констатирано ,че няма видими костни промени. Пострадалият е освободен за домашно лечение. Проведени са допълнителни медицински изследвания поради това,че ишецът е имал болки в областта на коляното и кръста. На 10.04.2023 г. е изготвено медицинско удостоверение № 132/23 от др Е. – съдебен лекар. В заключението е посочено,че е установено контузия на лявото коляно с непълно прекъсване на вътрешния менискус и възпаление на ставната капсула. Контузия в дясната тазобедрена област с продължаваща болка.Описаните увреждания, според заключението са причинени от твърд тъп предмет и могат да бъдат получени при автомобилна травма отнасяща се за пешеходец, по начина времето и обстоятелствата, посочени от пострадалия.

Причинено е трайно, за повече от 30 дни, затруднение в движението на левия крак, което се дължи на контузията на коляното проявена с прекъсване на вътрешния менискус и възпаление на ставната капсула.

В хода на съдебното производство , за установяване на получените от ищеца увреждания при произшествието, бе назначена комплексна СМЕ, заключението на която съдът приема като обективно и безпристрастно дадено.

Според заключението при произшествието на 19.04.2022 г. ищецът е получил травма на лявото коляно- болка; травматичен оток на костния мозък в гъбестото вещество на платото на големия пищял и на главичката на малкия пищял; неубедителни МРТ данни за травматично изменение в тялото на вътрешния мениск/ „дискретна линейна хоризонтална високосигнална Т1 и Т2 зона, достигаща до капсулата латерално/. Назначено е покой на левия крак и нестероидни противовъзпалителни средства.Причинена е временна нетрудоспособност за 30 дни, в който период е приключил оздравителния и възстановителния процес. Травмата на лявото коляно е в пряка причинноследствена връзка с процесното ПТП. Радикулопатията е в резултат на дегенеративни процеси на гръбнака и няма причинна връзка с настъпилото ПТП. Не се налага задължително оперативно лечение на непълното прекъсване на мениска. Няма трайни последици за здравето на ищеца, свързани с претърпяната при произшествието травма. През този период от време е търпял болки в коляното. В устния доклад в съдебно заседание ВЛ д-р 5

Е. потвърди,че радикулопатията не е свързана с получените при ПТП увреждания, но е напълно възможно тази травма да е провокирала болките в кръста. Напълно възможно също така е тази травма да провокира оплаквания във времето, които могат да преливат с оплакванията от дегенеративните изменения на гръбнака.

Предвид заключението на тройната СМЕ съдът намира, че следва да приеме за безспорно установени получените от ищеца И., в резултат на произшествието увреждания в областта на лявото коляно, при което е било затруднено движението на левия крак за период от 30 дни. През този период е изпитвал болки, кракът е следвало да бъде в покой и е приемал нестероидни противовъзпалителни средства. Радикулопатията, която е установена при ищеца няма връзка с ПТП, но според ВЛ е напълно възможно травмата при произшествието да е провокирала болките в кръста, както и е възможно тази травма да провокира оплаквания във времето, които могат да преливат с оплакванията от дегенеративните изменения на гръбнака. Към момента няма трайни последици за здравето на ищеца.