Решение № 6588 от 03.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6588 гр. София, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Т. Стоянова Владимирова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско дело № 20251100107121 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 във връзка с член 4 от ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на С. Р. Х. , с ЕГН ********** сума в размер на 30 000 лева, представляваща обезщетение за претьрпени от С.

Р. Х. неимуществени вреди от повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.144. ал.3, вр. ал.1 от НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила Присъда №640 от 11.11.2024г. по НОХД №13801/2022г. на СРС, НО, 1-ви състав, потвърдена с Решение №1216 от 11.03.2025г. по НОХД №751/2025г. по описа на СГС, ведно със законната лихва върху претендираната сума за периода от 11.11.2024г. /датата, на която е постановена оправдателна Присъда/ до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 1000лева, представляваща обезщетение за претърпени от С. Р. Х. имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за представителство, правна защита и съдействие по наказателното дело, ведно със законната лихва върху претендираната сума за периода от 11.11.2024г. /датата, на която е постановена оправдателна Присъда/ до окончателното изплащане на сумата.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че наказателното производство спрямо ищеца е продължило 4 години, в които многократно е призоваван за участие в процесуални действия по досъдебното производство, по наказателното дело пред СРС са проведени 7 заседания. За посочените 4 години, ищецът бил живял в стрес, бил уронен авторитета му пред колегите и пред ръководството на ДПС, доколкото работел като охранител в централата на партията, било уронено доброто му име, накърнени били честта и достойнството му, настъпило цялостно влошаване на физическото и психическото му здраве.

В законно установения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответникаПрокуратура на РБ, в който предявените искове се оспорват изцяло като неоснователни и недоказани по основание и размер. Твърди се, че не са представени годни доказателства за претърпените от ищеца вреди и за причинната връзка между тях и деянието. Сочи се, че предвид обстоятелството, че отговорността на държавата е ангажирана спрямо Прокуратурата на Република Бьлгария, то от значение в конкретния случай е не общата продължителност на наказателното производство във всичките му фази, а преценката следва да обхване единствено досъдебната фаза на процеса и то за времето след повдигане на 1 обвинение. Сочи се, че наказателното производство е започнало с образуването на ДП №2041/2021г. по описа на 03 РУ на СДВР, пр. пр. №45373/2021г. по описа на СРП на 19.12.2021 г., по което на 24.10.2022г., в качеството на обвиняем е бил привлечен С. Х..

Съдебното производство пред Софийски районен съд е образувано на 01.11.2022г. по внесен обвинителен акт от 27.10.2022г., за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал.1 от НК, т.е. досъдебното производство с участието на ищеца е продължило 8 дни. Посочва се, че основание за търсене на отговорност от държавата за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ възниква едва с привличането на лицето като обвиняем. Не са основание за търсене на отговорност действия на органите на прокуратурата, полицията и разследващите органи, извършени преди привличане на лицето като обвиняем. Действията преди привличането като обвиняем не могат да се квалифицират и като „наказателно обвинение” по смисъла на чл, 6 § 1 от ЕКПЧ. С привличането на лицето като обвиняем започва наказателно преследване срещу него /В този смисъл Решение №1439 от 15.06.2022 г. на СГС по гр. д. № 12337/2021 г./, поради което това е и най - ранния момент, от който може да се претендира периода на увреждане срещу ищеца. Освен това досъдебното производство е продължило до внасяне на обвинителен акт в съда, като на 01.11.2022г. е образувано НОХД №13801/2022г. по описа на СРС, т.е. ДП е продължило 11 месеца и 10 дни, което считат, че не е извън разумния срок.

Сочи се, че размерът на претендираното обезщетение следва да бъде редуциран и поради факта, че в периода 2022г. -21.02.2025г., за който ищецът твърди да е понесъл неимуществени вреди с висок негативен интензитет, предвид факта, че същият е бил признат за виновен, че на 06.11.2022г. за периода от 16:52ч. до 17:51ч., в условията на продължавано престъпление в гр. София, с пет отделни деяния, използвайки мобилен телефон, предал към единния телефон 112, неверни повиквания за тревога, като заявил, че е поставил бомба и ще взриви Народното събрание. Ищецът е бил освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК и по реда на Глава 28 от НПК му е наложено административно наказание глоба, за извършено престъпление по чл. 326, ал. 1 от НК, с Решение №13741/20.07.2023г., постановено по а.н.д. №7530/2023г., по описа на СРС, влязло в сила на 03.08.2023г. В периода на обвинението, видно от справката за съдимост на ищеца /от 15.07.2025г./, против него е водено и друго наказателно производство, приключили с освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, поради което изключително в тежест на ищеца било да установи, че заявените неимуществени вреди са резултат точно от процесното обвинение.

Излагат се доводи, че търсеното обезщетение е значително завишено и не съответства на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р България, на справедливостта като критерий по чл. 52 ЗЗД и на практиката по аналогични случаи. Сочи се, че следва да се вземе предвид и това, че размерът на обезщетението не следва да бъде и източник за обогатяване на пострадалия.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, намира следното:

По делото е изискано и приложено НОХД №13801/2022г. по описа на СРС, 1 състав, към което е приложено и ДП №2041/2021г. по описа на 03 РУ на СДВР, пр. пр.

№45373/2021г. по описа на СРП. От ДП се установява, че на 19.12.2021г. М.С.С. е съобщила за отправена спрямо нея закана за убийство от С. Р. Х., с когото имат общо дете и по това време са имали разногласия за режима на лични отношения с детето. С.

Р. Х. е разпитан по ДП, но в качеството си на свидетел на 22.12.2021г. и с Протокол от посочената дата на основание чл.65 от ЗМВР е предупреден да не отправя заплахи за побой и саморазправа спрямо М.С.С.. Извършвани са действия по разследване – назначена е СТЕ на видеозапис, назначена е СПЕ на М.С.С., разпитани са свидетели. С Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 11.10.2022г. С. Р. Х. е привлечен в качеството му на обвиняем за извършено престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК и спрямо него е взета мярка за неотклонение „Подписка“.

Обвинителен акт е внесен в СРС на 31.10.2022г. и е образувано НОХД №13801/2022г. по описа на СРС, 1 състав. С Разпореждане от 28.03.2023г. на СРС, 1 състав делото е насрочено за разглеждане в разпоредително заседание на 05.06.2023г., в което М.С.С. е 2 конституирана като частен обвинител, но гражданския й иск не е приет за съвместно разглеждане. Производството е протекло в 6 съдебни заседания – на 23.10.2023г., без даден ход поради неявяване на частния обвинител, на 11.12.2023г. , в което е разпитана единствено М.С.С., на 14.03.2024г., когато са разпитани трима свидетели и е приета СПЕ и делото е отложено за разпита на редовно призован свидетел, който не се е явил, на 13.06.2024г., когато не е даден ход поради неявяване на С. Р. Х., поради хоспитализация, на 11.10.2024г., когато е разпитан един свидетел и делото е отложено за разпита на неявил се свидетел и на 11.11.2024г., когато е прието, че делото е изяснено от фактическа страна, обявена е присъдата и е отменена взетата мярка. С Присъда №640 от 11.11.2024г. С. Р. Х. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Срещу така постановената присъда е подаден протест от СРП и въззивна жалба от М.С.С. , като е образувано ВНОХД №751/2025г. по описа на СГС, IX въззивен състав. Присъдата е потвърдена с Решение от 10.03.2025г. и влязла в сила на посочената дата.

По делото е представена електронна справка за съдимост съгласно която С. Р. Х. е осъждан по НОХД №21377/2018г. по описа на СРС, като се е признал за виновен в това, че на 04.11.2018г. е отправил спрямо М.С.С. закана за убийство, като е насочил пистолет към нея, както и по АНД №7530/2023г. по описа на СРС с решение №13741/20.07.2023г., влязло в сила на 03.08.2023г. за деяние, извършено на 06.11.2022г.

По НОХД №13801/2022г. по описа на СРС е представен Договор за правна защита и съдействие от 05.06.2023г., в който е отбелязано заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Б.Д.Б., който е представлявал С. Р. Х. при уреждане на отношенията му с М.С.С. по повод родителските права по отношение на общото им дете. Знае за две наказателни производства свързани с разправиите на С. Р. Х. с М.С.С.. Посочва, че всичко се е дължало на желанието на М.С. да навреди на С. Х., като му е натяквала, че поради това, че е в изпитателен срок ще го вкара в затвора. Посочва, че цялата ситуация със заканата за убийство е била инсценирана от М.С.. Заявява, че по времето когато му е било повдигнато обвинение, М.С. е била оставила общото им дете на отглеждане само на С.

Х., като най-големия страх на ищеца бил, че няма да има кой да гледа детето му, ако бъде признат за виновен. В следствие на обвинението имал проблеми на работното си място, всеки ден говорел на свидетеля за наказателното производство, притеснявал се да не загуби работата си и поради това, че имал кредити. Изпитвал ежедневна несигурност, като се притеснявал, че ако се види с М.С. може да последва и още нещо. Променил се много след повдигането на обвинения – затворил се, бил подтиснат и раздразнителен, колегите му разбрали за делото поради това, че част от тях били свидетели по делото, няколко пъти бил на ръба на уволнението. Посочва, че когато ти бъде разбита нервната система и имаш няколко висящи производства, които според свидетеля нямали абсолютно никаква почва, но по това време делата за домашно насилие били „модерни“, нямало как това да не се отрази на човек. Твърди, че С. Р. Х. се обадил с твърдение, че е поставил бомби в Народно събрание, защото „му дошло до гуша от тези постоянни интриги“ на М.С..

При така установените факти от значение за спора съдът приема от правна страна следното:

Доколкото се претендира обезщетение за вреди от незаконно обвиняване в извършване на престъпление, при което наказателното производство е приключило с оправдателна присъда, пасивно легитимирана да отговаря по исковете е единната и централизирана Прокуратура на Република България /т. 5 от ТР № 3 от 22.04.2005 г./, която съгласно чл. 127 от Конституцията е органът, който привлича към наказателна отговорност за извършени престъпления и поддържа пред съда обвинението по наказателните дела от общ характер. В конкретния случай фактът, че ищецът е бил оправдан по повдигнатите му обвинения, обуславя възникване на отговорност на държавата при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение в извършване на престъпление и причинените вреди /т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г./. В този смисъл оправдаването не е самостоятелно основание за присъждане на обезщетение- по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ следва да бъдат установени и 3 конкретните имуществени и неимуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането.

Видно от исковата молба ищецът бил живял в стрес, бил уронен авторитета му пред колегите и пред ръководството на ДПС, доколкото работел като охранител в централата на партията, било уронено доброто му име, накърнени били честта и достойнството му, настъпило цялостно влошаване на физическото и психическото му здраве. По-голямата част от претендираните вреди обаче не се установяват от събраните по делото гласни доказателства или посредством други доказателства. Видно от показанията на св.Б., С. Р. Х. е бил стресиран по време на провежданото наказателно производство, но свидетелят отдава състоянието му предимно на заплахите на М.С.С., че ще го вкара в затвора и на притеснението, че тя може да реализира това, с което го заплашва. Свидетелят не заявява лични впечатления, които да сочат на това дали се е променило отношението на колегите на ищеца, а единствено заявява, че повдигнатото обвинение е било известно на колегите му, доколкото някои от тях са били свидетели в производството.