Определение № 1990 от 20.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1990 гр. Пловдив, 20.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Иван Ал. Анастасов като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501659 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.410 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление- гр. ***, чрез юрк.***, против Разпореждане № 13774/13.05.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 6703/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, II гр.с., в частта, с която е отхвърлено заявлението, подадено от дружеството срещу Д. А. ** А. И./, ЕГН **********, за вземания за главница в размер на 244,35 лв., дължима по Договор за потребителски кредит № ********** от 28.03.2017 г.; сумата 21,25 лв. – неплатено договорно възнаграждение за периода 01.12.2017 г. – 01.03.2018 г.; сумата 353,21 лв. – законна лихва за периода 01.03.2018 г. – 27.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.03.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на 25 лв. за държавна такса и сумата 180 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да бъде постановено връщане на делото на Районен съд - Пловдив за продължаване на процесуалните действия за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за описаните претендирани суми.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения 1 едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

Пред Районен съд от „Профи Кредит България” ЕООД против Д. А. Х е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Към заявлението са приложени Договор за потребителски кредит № ********** от 28.03.2017г., ведно с погасителен план към него, Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, Декларации и Общи условия „Профи Кредит България” ЕООД към договор за потребителски кредит.

Районният съд, за да отхвърли изцяло подаденото заявление за всички претендирани суми, излага основни съображения, че към договора за потребителски кредит е подписано и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Позовава се на чл. 10а от ЗПК, според която разпоредба се дава възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисиони за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж. В конкретния случай, услугата по т. 1 представлява действие по усвояване на кредита във времево отношение, а тези по т. 2, 3, 4 и 5 имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Наложен е извод, че събирането на такси и комисиони за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита е изрично забранено с нормата на чл.

10а, ал. 2 от ЗПК, а съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК всички лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, следва да се включат в ГПР. Затова, възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги представлява скрито възнаграждение, което не е включено в ГПР и лихвения процент. Районният съд е наложил извод, че приложеният договор за потребителски кредит е недействителен на осн. чл. 22, ал. 1 ЗПК във вр. с чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Налице е невярна информация относно общите разходи по кредита, при което - нелоялна и заблуждаваща търговска практика по 2 смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, а това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост. Налице е реално заобикаляне на ограничението на ГПР по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя /чл. 143 ЗЗП/.

Районният съд е констатирал, че при отпусната главница от 600 лв., възнаграждението за допълнителни услуги е в размер на сумата от 660,55 лв., тоест, повече от 100% от отпуснатата по кредита главница. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая чистата стойност на кредита е тази усвоена от потребителя и е в размер на 600 лв., като в уточнителна молба е посочено, че длъжникът е извършил плащане по договора в размер на сумата от 982,40 лв. Наложен е извод, че чистата стойност на кредита е погасена, чрез плащане.

С подадената частна жалба на „Профи Кредит България” ЕООД относно неприсъждането на неплатената главница в размер на 380,95 лв., неплатено договорно възнаграждение в размер на 50,46 лв., дължимо за периода от 25.04.2022 г. до 25.11.2022 г., лихва за забава в размер на 73,49 лв. от 26.01.2022г. до 25.11.2022г. и законна лихва в размер на 232,95 лв., дължима от 25.11.2022г. до 27.03.2025г., са направени възражения за неправилност на правните изводи на Районния съд. По-конкретно, поддържа, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. На следващо място, преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. Посочва се още, че преди сключването на процесния договор, на длъжника е предоставен Стандартен европейски формуляр - веднъж с отправеното Искане за отпускане на 3 потребителски кредит и втори път преди сключването на самия договор за кредит. Дружеството, в качеството си на кредитор, е предоставило преддоговорна информация във формат съгласно ЗПК и във формуляра са посочени същите параметри, както в Договора за потребителски кредит.

Длъжникът бил декларирал, че е получил екземпляр от него, изписал е имената си и се е подписал. Изготвен е и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, който е връчен на ответника. Поддържа се също, че процесният договор отговаря на всички законови императивни изисквания. В същия подробно са описаните всички параметри, като основание и размер на разбираем и достъпен език. Длъжникът не е обективирал желание да се откаже от сключения договор, каквато възможност му е дадена по закон и в ОУ към договора. На следващо място, уговореният годишен лихвен процент отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави. С оглед на принципа за свобода на договаряне /чл.9 от ЗЗД/ и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит с посочените годишен лихвен процент и ГПР.

По отношение на неприсъждането на законната лихва, дружеството въвежда оплаквания, че в българското действащо право, начисляването на законната лихва е последица от уважаването на главния иск и тъй като не се предявява като самостоятелен иск, не се дължи държавна такса. Силата на присъдено нещо се разпростира върху главния иск, но не и върху размера на законната лихва. Размерът на законната лихва подлежи на установяване в изпълнителното производство. Дружеството поддържа, че тези изложени доводи са приложими и относно заповедното производство, доколкото в обратния смисъл липсват законови разпоредби.

Относно неприсъждането на лихвите за забава, дружеството възразява, че Районният съд неправилно е отхвърлил заявлението в тази част, защото същата не представлява неравноправна клауза. Кредиторът има право да получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения за това срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане.

Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че частната жалба е неоснователна. Съгласно чл.411 ал.2 от ГПК - Съдът 4 разглежда заявлението в закрито заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато: т.2 - искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и т.3 (нова – ДВ, бр. 100 от 2019 г.) -искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. От съдържанието на тези правни норми е видно, че съдът разполага с правомощие да не издаде заповед за изпълнение, в случаите, когато констатира, че са налице условията на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК.

В конкретния случай, с Разпореждане № 13774/13.05.2025г. Районният съд, за да отхвърли изцяло заявлението по чл.410 от ГПК е изложил основни съображения, че е сключен Договор за потребителски кредит № ********** от 28.03.2017 г., по който страните са уговорили ползването на допълнителни услуги. Наложен е извод, че уговорките на тези услуги и таксите за тях целят постигане на скрито оскъпяване на кредита. В тази част разпореждането е влязло в сила.

След като това е така и е стабилизиран съдебния акт по отношение на сумите за допълнителни услуги, както и в тази връзка на извода, че договорът е недействителен на осн.чл.22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, безпредметни за разглеждане са въведените възражения с частната жалба за неприсъждането на претендираните суми дължима по Договор за потребителски кредит № ********** от 28.03.2017 г.; сумата 21,25 лв. – неплатено договорно възнаграждение за периода 01.12.2017 г. – 01.03.2018 г.; сумата 353,21 лв. – законна лихва за периода 01.03.2018 г. – 27.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.03.2025 г. Това е така, защото на осн. чл. 23 от ЗПК, при недействителен договор по чл.22 от ЗПК, подлежи на връщане само чистата стойност на кредита, но не и лихва и други разходи по кредита; не се дължи и лихвата за забава, уговорена в договора.

Относно претендираното вземане за неплатена главница в в размер на 244,35 лв., видно е от съдържанието на уточнителна Молба с вх.№ 49783/05.05.2025г., подадена от „Профи Кредит България” ЕООД, в изпълнение на Разпореждане № 11387/17.04.2025г. на Районния съд, изрично е посочено, че общо заплатената сума по договора от Д. А. Х е в размер на 982,40 лв. При това признание на неизгоден за заявителя факт, се налага 5 следващ извод, че при чистата стойност на отпуснатия кредит в размер на 600 лв., длъжникът Х е върнала изцяло заетата сума – главница и поради това на кредитора по делото не подлежи присъждане на претендираната сума 244,35 лв. за главница.

Обжалваното потвърждаване. разпореждане е законосъобразно и подлежи на

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Разпореждане № 13774/13.05.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 6703/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, II гр.с., в частта, с която е отхвърлено заявлението, подадено от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление- гр. ***, срещу Д. А. ** А. И./, ЕГН **********, за вземания за главница в размер на 244,35 лв., дължима по Договор за потребителски кредит № ********** от 28.03.2017 г.; сумата 21,25 лв. – неплатено договорно възнаграждение за периода 01.12.2017 г. – 01.03.2018 г.; сумата 353,21 лв. – законна лихва за периода 01.03.2018 г. – 27.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.03.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на 25 лв. за държавна такса и сумата 180 лв. за юрисконсултско възнаграждение.