Решение № 72 от 30.07.2026, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Царево, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Янч. Николов при участието на секретаря Антония Д. Д. като разгледа докладваното от Георги Янч. Николов Гражданско дело № 20252180100474 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управлението гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ 52-54, представлявано от А. Ч. Д. и Н. Г. С., изпълнителни директори, чрез пълномощника юрк. С. С., против: Д. Д. Г. ЕГН **********, адрес за призоваване: гр. Ц., п.к.*******, кв.

„В.“, ул. „П.“ ****, с която се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено спрямо ответника, съществуването в полза на ищеца на вземане по ч. гр. д. № 176/2025 г. на Районен съд-Царево, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК № 105 от 16.04.2025 г., въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката и произтичащо от договор за потребителски кредит № 7200312143066 от 12.06.2024 г., сключен между ищеца и ответника, както следва:

1. Сумата в размер на 2075.19 (две хиляди и седемдесет и пет лева и 19 ст.) лева, представляваща главница, ведно със законна лихва за период от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 15.04.2025 г. до изплащане на вземането;

2. Сумата в размер на 384.75 (триста осемдесет и четири лева и 75 ст.) лева, представляваща договорна лихва за периода от 25.09.2024 г. до 05.03.2025 г. и

3. Сумата в размер на 32.65 (тридесет и два лева и 65 ст.) лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 25.09.2024 г. до 03.04.2025 г.

В исковата молба се твърди, че на 12.06.2024 г. между ищеца „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД и ответника Д. Д. Г. ЕГН ********** бил сключен Договор за 1 потребителски кредит № 7200312143066. На основание така сключения Договор, „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е предоставил сума в размер на 2100.00 лева.

Общото крайно задължение по Договора възлизало на 4694.18 лв., която сума била разсрочена на 60 погасителни месечни - 59 вноски в размер на 78.24 лв., ведно с последна изравнителна вноска в размер на 78.02 лв. Между страните бил уговорен лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 37.73 %. Така предоставената сума, кредитополучателят имал задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва.

Сочи се, че длъжникът преустановил плащането по договора, считано от 25.09.2024 г. за повече от три месеца, съгласно погасителния план – вноски с падежи 25.09.2024 г., 25.10.2024 г. и 25.11.2024 г., поради което на 05.03.2025 г. настъпила предсрочната изискуемост на задължението.

Излага се, че в договора било предвидено автоматичната му предсрочна изискуемост при невнасяне на три поредни месечни вноски, но независимо от това длъжникът бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост.

Уведомлението било получено от майката на ответницата.

Предвид неизпълнението на договорното задължение, ищецът е депозирал заявление по чл. 417 от ГПК пред Районен съд - Царево, по което било образувано е ч.гр.д. № 176/2025 г. и издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: Сумата в размер на 2075.19 (две хиляди и седемдесет и пет лева и 19 ст.) лева, представляваща главница, ведно със законна лихва за период от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 15.04.2025 г. до изплащане на вземането; Сумата в размер на 384.75 (триста осемдесет и четири лева и 75 ст.) лева, представляваща договорна лихва за периода от 25.09.2024 г. до 05.03.2025 г. и Сумата в размер на 32.65 (тридесет и два лева и 65 ст.) лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 25.09.2024 г. до 03.04.2025 г.

С оглед указанията на Районен съд Царево, дадени по ч.гр.д. № 176/2025 г. и подаденото възражение от страна на длъжника Д. Д. Г., за ищеца възникнал правния интерес от предявяване на иска по чл. 415, ал. 1 вр. чл.

422, ал. 1 от ГПК за установяване на вземанията му по Договора за потребителси кредит срещу ответницата до размера на сумите по издадената заповед за изпълнение.

С исковата молба са ангажирани писмени доказателства. Направено е и доказателствено искане за присъединяване на ч. гр. д. № 176/2025 г. по описа на Районен съд-Царево.

Претендира се и присъждане на направените от ищеца в исковото и заповедното производство разноски.

Съдът е приел за разглеждане исковата молба и е разпоредил препис от нея и приложените доказателства да бъде връчен на ответника.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника по делото Д. Д. Г..

С отговора, с който впоследствие ответницата уточнява, че предявява и насрещен иск, ответницата поддържа, че процесният договор е нищожен 2 поради нарушение на императивните изисквания на ЗПК. На първо място, се сочи нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, тъй като договорът не съдържал изискуемото съдържание относно погасителния план, не ставало ясно как отделните вноски се разпределят между главница, лихва, застраховка и други плащания, поради което за потребителя не било разбираемо какво точно погасява с всяка вноска, както и какво е погасил до момента. Соченото водело до недействителност по арг. на чл. 22 от ЗПК вр. чл.

11, т. 11 и т. 12 от ЗПК. На следващо място, се поддържа, че в договора не е конкретизирано кои компоненти са включени в годишния процент на разходите, каква е неговата структура и как се формира, поради което, според ответницата, ГПР е посочен бланкетно и в нарушение на изискванията на ЗПК - чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Твърди се, че в общия размер на кредита са включени допълнителни услуги, застрахователни премии или други разходи, които представляват скрито оскъпяване и водят до заобикаляне на ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Навежда се, че допълнителните услуги представляват разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР. Сочи, че сключената застраховка противоречи на чл. 115, т. 1 от КЗ и чл. 116, ал. 1 от КЗ, а уговорката е нищожна. Посочва се, че ответницата не е била надлежно информирана за застрахователни продукти, нито е могла реално да избере или откаже такива. Излага и доводи, че не й е била предоставена достатъчна информация за евентуална застраховка, за нейните условия, стойност и права по нея, както и че не е ясно как точно се формира общата сума, дължима по договора. Навежда, че сключването на застраховката е задължително условия за предоставяне на кредита, поради което следва да бъде включена в ГПР по договора, като неспазването на това изискване води до извод, че договорът е недействителен по чл. 22 от ЗПК, поради което и потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи. Твърди, че договорът не отговаря и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като не ставало ясно какъв е точно размерът на договореното възнаграждение по ДПК.

Навежда, че предоставянето на два кредита в един и същи ден поражда съмнения в добросъвестността и правилността на процеса по одобрение на кредитодателя. Излагат се съображения за неприложимост на разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. От съда се иска да бъде прието за установено в отношенията между страните, че договорът е нищожен, респективно недействителен. С отговора са направени доказателствени искания, включително допускане на за допускане на съдебно-счетоводна експертиза с въпроси относно формирането на ГПР, евентуалното включване на застрахователни премии и други разходи, размера на извършените плащания, възможността за отказ от допълнителни услуги, както и за задължаване на ищеца да представи документи по кандидатстването, идентификацията и евентуално сключените допълнителни услуги, разпит на служител на банката и представяне на застраховката или друга допълнителна услуга, ако такава е налице. Претендират се разноски.

С отговора на исковата молба е предявен по реда на чл. 212 от ГПК инцидентен установителен иск. Въпреки дадената с Разпореждане № 1557/16.12.2025г. квалификация на иска като насрещен, съдът намира, че по същество се касае за инцидентен установителен иск по смисъла на чл. 212 от ГПК, тъй като с него се иска установяване недействителността на процесния договор за потребителски кредит - обстоятелство, което е преюдициално за 3 основателността на предявените установителни искове по чл. 422 от ГПК.

Искът е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока за отговор на исковата молба, а разглеждането му в настоящото производство не затруднява процеса, поради което са налице предпоставките на чл. 212 от ГПК за съвместното му разглеждане.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД по инцидентния установителен иск. Ответникът по предявения инцидентен иск поддържа, че същият иск е недопустим, тъй като разглеждането му в настоящото производство би затруднило събирането на доказателства и би довело до удължаване на процеса по първоначалния иск.

При условията на евентуалност, ако съдът приеме иска за допустим, го оспорва като неоснователен. Сочи се, че договорът е сключен от разстояние по реда на ЗПФУР чрез мобилното приложение на банката, като процесът е изцяло иницииран от потребителя и в него последният може сам да избере дали да сключи допълнителна застраховка или да продължи без такава.

Поддържа се, че още на първоначалния екран за кандидатстване изрично е посочено, че сключването на застраховка не е условие за получаването на кредита при договорените финансови параметри. Твърди, че процесният договор е електронен документ, визуализиран в приложението и впоследствие изпратен на електронната поща на потребителя, като е възможно увеличаване и намаляване на шрифта, а договорът е съставен с размер на шрифта 12.

Оспорват се твърденията за липса на изискуеми реквизити, като се поддържа, че договорът е сключен без общи условия и съдържа всички задължителни елементи по чл. 11, ал. 1 от ЗПК. Твърди се, че в чл. 7 е посочен общият размер на кредита и условията за усвояването му, в случая общия размер на кредита е формиран от предоставената на потребителя сума за ползване - 2 467.20лв., респ. 1395,83 евро. Поддържа се, че в чл. 9 от договора е посочен размерът на лихвата и начинът на нейното прилагане - лихвата се начислява върху общия размер на кредита, посочен в чл. 7, а в чл. 9.3. е посочено и как се изчислява на ден - 1/360та част от лихвения процент по чл. 9.1. Сочи се, че в чл. 10 от договора освен стойността на ГПР /43,92%/ е посочена и общата сума, дължима от потребителя – 4694.18 лв. /2410.10 евро. Твърди се и че в чл. 11 е посочен погасителният план с размера на главницата, размера на лихвата, броя, падежите и размера на месечните вноски, както и разпределението им между главница и лихва. Ответникът изрично поддържа, че по конкретния договор не е сключвана застраховка и не са начислявани допълнителни такси, поради което възраженията на ответницата в тази насока са неоснователни.

Моли се за допускане на съдебно-счетоводна експертиза с поставени въпроси.

От съда се иска да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца по инцидентния иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото на хартиен носител Договор за потребителски кредит № 7200312143066 от 12.06.2024 г., се установи, че между страните е сключен договор за потребителски кредит от разстояние.

Представеният договор не съдържа саморъчен подпис на потребителя, тъй 4 като договорът е сключен от разстояние чрез електронни изявления, което обстоятелство се поддържа от ищеца и не се оспорва от ответника по първоначалния иск. На мястото на подписа е налице отбелязване с отразена дата на електронно потвърждение от ответницата на 12.06.2024 г. от посочено мобилно устройство.