Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17599 от 14.09.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 48869/2024
Вид
Решение № 17599
Подписан
14.09.2026
Състав
МИХАИЛ ДРАГОМИРОВ ДРАГНЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 139в · Закон за енергетиката
  • чл.142, ал.2 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал.3 · Закон за енергетиката
  • чл.153 ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 61 · Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
  • чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 318, ал. 2 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 17599 гр. София, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20241110148869 по описа за 2024 година

С исковата молба ищецът “Топлофикация София” ЕАД е предявил кумулативно обективно съединени осъдителни искове, както следва:

Срещу Б. Щ. Г., Г. Щ. Г. и Д. С. М., всеки:

- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 877,51 лв. - представляваща 3/12 от стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. 316, вх. 2, ет. 5, ап. 36, за периода от 01.05.2021г. – 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 16.08.2024г. до окончателното изплащане;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 147,90лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 877,51 лв. в размер на законната лихва за периода 15.09.2022г. – 07.08.2024г.;

-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 11,37 лв. – представляващо 3/12 от възнагражедние за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. 316, вх. 2, ет. 5, ап. 36, за периода 01.08.2021г. – 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 16.08.2024г. до окончателното изплащане.

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 2,78 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 11,37 лв. за периода 16.10.2021г. – 07.08.2024г.

Срещу К. М. Б., М. К. Б. и Г. К. Б. , всеки:

- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 292,50 лв. - представляваща 1/12 от стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. 316, вх. 2, ет. 5, ап. 36, за периода от 01.05.2021г. – 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 16.08.2024г. до окончателното изплащане;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 49,30 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 292,50 лв. в размер на законната 1 лихва за периода 15.09.2022г. – 07.08.2024г.;

-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 3,78 лв. – представляващо 1/12 от възнагражедние за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. 316, вх. 2, ет. 5, ап. 36, за периода 01.08.2021г. – 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 16.08.2024г. до окончателното изплащане.

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 0,93 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 3,78 лв. за периода 16.10.2021г. – 07.08.2024г.

Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. 316, вх. 2, ет. 5, ап. 36, тъй като ответниците се явяват съсобственици на имота за процесния период, съответно са легитимирани да отговарят за задължението да заплащат цената на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите условия.

В законоустановения от чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника Г. Б.. Оспорва качеството потребител на ответницата по подробни съображения. Сочи, че договорът с ФДР е сключен през 2001г. Навежда възражение за изтекла погасителна давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.

Следва да се установи обстоятелството дали между ответниците и “Топлофикация София” АД съществува облигационна връзка, по силата на която те да има качеството на потребители и да носят отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия в имота.

Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./, потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК - 2

Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.

От договор от 17.07.1997г. е видно, че на същата дата Ц. Г. придобила собствеността върху имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. 316, вх. 2, ет. 5, ап. 36.

Констатира се от удостоверение за наследници от 17.10.2024г., че наследниците на Ц.

Г. са при следните квоти: 1/4 ид.ч. /3/12 ид.ч./ за Б. Щ. Г., 1/4 ид.ч. /3/12 ид.ч./ за Г. Щ. Г., 1/4 ид.ч. /3/12 ид.ч./ за Д. С. М., 1/12 ид.ч. за К. М. Б., 1/12 ид.ч. за М. К. Б. и 1/12 ид.ч. за Г. К. Б..

При тези квоти следва и да се разпределят задълженията за заплащане на ТЕ и свързаните с него.

С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в случая за процесния период това са Общите условия от 2014г. в сила от 2016г., приложими след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл.

150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.

С оглед горното се приема, че между страните са възникнали действителни договорни правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.

Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация чл.31 т.2 от ОУ от 2016г.

Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена 3 потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.

Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.

Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

По делото е представен договор от 09.10.2022г. сключен между ФДР „Директ“ ЕООД и ЕС, в която се намира топлоснабденият имот. На осн. чл. 2.5 от договора действието му се удължава автоматично с още една календарна година в случай, че никоя от страните не го прекрати с писмено предизвестие. Ето защо съдът счита, че няма данни договорът да е прекратен към настоящата дата.

Предоставянето на услугата дялово разпределение се установява от представените от „Директ“ ЕООД писмени доказателства и изготвената ССчЕ.

Съгласно чл. 61 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, във всички случаи е предвиден механизъм на изчисляване на потребената топлинна енергия и етажните съсобственици имат задължение за заплащането й. Без значение е дали между ФДР и етажната собственост, в която се намира топлоснабденият имот, съществува валидна облигационна връзка. Съществено е предоставянето на услугата и наличието на договор по чл. 139в ЗЕ между „Топлофикация София“ ЕАД и ФДР, какъвто е представен по делото на л.

27 и сл. Така се приема напр. в решение № 3563/14.06.2024 г. по в.гр.д. № 16/2024 г.; решение № 260386/26.09.2025 г. по в.гр.д. № 5492/2021 г.; решение по в.гр.д. № 7442/2024 г. и др.

Стойността на главницата за потребена ТЕ в имота се установява от заключенията по ССчЕ и СТЕ. За процесния период потребената топлинна енергия е в общ размер на 3563,43 4 лв., а за дялово разпределение е в общ размер на 45,44 лв.

По възражението за изтекла погасителна давност:

От заключението по ССчЕ се установява, че за процесния период няма погасени по давност вземания. Вещото лице сочи, че задълженията по фактури за периода м.05.2021г. до м.06.2021г., които биха били погасени по давност, са изцяло заплатени преди завеждане на иска.

Както се спомена по-горе, задълженията се разпределят както следва: от Б. Щ. Г., Г.

Щ. Г. и Д. С. М. по 1/4 всеки или за главницата за ТЕ в размер на по 890,86 лв., а главница за ДР в размер на 11,36 лв., а от К. М. Б., М. К. Б. и Г. К. Б. по 1/12 всеки или за главницата за ТЕ в размер на по 296,95 лв., а главница за ДР в размер на 3,79 лв., до които суми следва да се уважат исковете.

Относно искове с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.

При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата съобразно разпоредбите на чл. 84 ал. 1 ЗЗД.