Решение № 60 от 31.03.2026, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 245/2024
- Вид
- Решение № 60
- Подписан
- 31.03.2026
- Състав
- Михаела Христова Буюклиева, Велина Емануилова Антонова, Магдалина Стефанова Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 23, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 64, ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, т. 1 и т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, т. 1 и т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 122 · Наказателен кодекс
- чл. 12а · Наказателен кодекс
- чл. 12а, ал.1 или ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 12а, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 15 · Наказателен кодекс
- чл. 270, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 2, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 2, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343 · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал. 1, б. "в" · Наказателен кодекс
- чл. 343г · Наказателен кодекс
- чл. 345 · Наказателен кодекс
- чл. 345, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 37, ал. 1, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 116 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189 ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 301 ал. 1 т. 12 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305 ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 335 ал. 1 т. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 335 ал. 1 т. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 56 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 124 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 60 гр. Пловдив, 31.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Михаела Хр. Буюклиева
Членове:
Магдалина Ст. Иванова
Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Николай Ст. Божилов като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245000600245 по описа за 2024 година Производството е по глава XXI от НПК.
Делото е било образувано във връзка с въззивна жалба, изготвенa от адв.
Е. Н. в качеството й на защитник на подс. З. Т. М., както и по жалба на адв. И.
Й. ведно с допълнително изложение към същата, изготвено от адв. Е. Е. – последните двама повереници на частните обвинители П. С. А., действаща лично и със съгласието на родителя А. Х. Х., Х. С. А., действащ чрез законния си представител – родителя А. Х. Х., П. Г. А., А. А. А., М. А. А., Е. А. А., С. А.
А., срещу присъда № 1 от 18.01.2024 г., постановена по НОХД № 117/2022 г. по описа на ОС – Хасково.
С посочения съдебен акт подс. З. Т. М. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК, за което му е била наложена кумулативна санкция при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 2, ал. 2 и чл. 343г от НК - лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца с изпитателен срок от три години, след влизане на присъдата в законна сила, като на основание чл. 343г НК във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС за срок от две години. Със съдебния си акт първият съд се е произнесъл и за разноските и веществените доказателства по делото.
Във въззивната жалба от частните обвинители срещу присъдата в частта й относно размера на наложеното наказание се сочи неправилно отчитане от страна на първия съд на всички отегчаващи отговорността на водача 1 обстоятелства, на които частното обвинение се позовава.
Релевират се и доводи за това, че част от смекчаващите отговорността обстоятелства не са били установени по делото по съответния ред. С това се мотивира тезата, че при давайки превес на смекчаващите вината обстоятелства, ОС Хасково е допуснал нарушение на материалния закон относно индивидуализацията на наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т.
1 НК. Във връзка с изложеното намират, че кумулативната санкция на подсъдимия водач неправилно е била опредЕ. при наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и двете включени в същата наказания следва да бъдат увеличени, като се постанови и ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, което намират че в най-пълна степен би съответствало на целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК.
Подсъдимият З. Т. М., чрез своя защитник адв. Е. Н., обжалва присъдата с оплаквания за постановяване на съдебния акт в противоречие с материалния закон, при допуснати особено съществени процесуални нарушения, като се твърди, че наложеното наказание е явно несправедливо. От въззивния съд се иска да отмени присъдата на първата инстанция и на основание чл. 334, т. 2 НПК да постанови нова присъда, с която да оправдае подсъдимия по обвинението. Във въззивната жалба на адв. Н. са били релевирани всички форми на неправилност на присъдата, които въззивната инстанция следва да разгледа с оглед на задължението си за цялостна проверка по чл. 314, ал. 1 НПК. В подаденото допълнение към въззивната жалба аргументи се развиват подробно.
В съдебно заседание жалбите се поддържат по изложените в тях съображения, които се доразвиват в пледоариите.
В хода на съдебните прения прокурорът намира, че изслушаната пред въззивната инстанция експертиза е разрешила един от основателно повдиганите от защитата въпроси за това какъв е бил пътят, на който е настъпило ПТП, като се касае за селскостопански път с идентификационен номер 321100.28.60 в землището на село И.о, като същият съществува както на кадастралната карта, така и на място при индивидуалните GPS- точки, които са били нанесени от експерта. Обсъдена е била подробно и спирачната система. Отговорите на техническите въпроси дават възможност да се направи извод за приложимостта на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП. Експертите са били категорични, че дистанцията не е спазена и че ако е било движението на МПС със скорост 25 км/ч, удар между двете е нямало да настъпи. Именно такова е било и задължението на водача на МПС Изчислена е била и безопасната дистанцията, която е трябвало да поддържа, а именно 36 метра. По отношение на доводите за приложимостта на чл. 12а НК релевира, че същите са били подробно обсъдени от втората първа инстанция. След като се касае за лице от охранителния състава на МВР на длъжност служител в * не може да се обсъжда гражданския арест, още повече, че в случая дейността от задържане на престъпник е неправомерна. Прокурорът намира, че е бил безспорно изяснен от окръжния съд и въпроса за евентуалната приложимост на привилегирования състав на престъпление по транспорта. По отношение на 2 наложеното наказание представителят на апелативна прокуратура – Пловдив счита, че същото е напълно справедливо, като извън посоченото от втората по ред първа инстанция на съда, следва да се отчете и факторът време. Във връзка с изложеното, представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив изразява становище за неоснователност и на двете жалби, а присъдата, като правилна и законосъобразна във всичките й части, моли да бъде потвърдена, като се прецени от апелативния съд дали следва да се отчете допълнително факторът изминало време от извършване на деянието.
В хода на съдебните прения частните обвинители, чрез участващия в процедурата техен повереник адв. Е., поддържат подадената въззивна жалба ведно с допълненията към същата. Във връзка с проведеното пред настоящи съд въззивно съдебно следствие застъпва становище, че от всички изготвени технически експертизи изводът е един и същ – за неспазена дистанция между автомобила, управляван от подсъдимия М. и движещия се пред него мотоциклет. Това се потвърждава в най-пълна и ясна степен от приетата седморна съдебно-авто-техническа, трасологическа, медицинска, физическа, геодезическа и т. н. експертиза. Водачът е бил длъжен да се съобрази със скоростта на движението си пред него МПС, в случая мотоциклет съобразно спецификата на мястото, че това не е асфалтов път, а както заяви прокурорът, е земен терен полски път, по-скоро селскостопански, с денивелация на релефа.
Той е следвало стриктно да спазва правилата за движение. Нищо не е налагало движението на такова близко разстояние до мотоциклетиста, от което е последвало произшествието. С две фази – първият удар, втори удари притискане на тялото на мотоциклетиста на задна лява гума.
Причини и условия за извършване на деянието от подсъдимия повереникът открива в стремежа да подсъдимия да докаже, че е перфектен служител, че няма избягал нарушител, като освен това, моли съдът да обърне внимание, че това нарушение, което е извършил пострадалият - не е спял на стоп-палката и че карал мотор със стара регистрационна табела, не са престъпления. Позовава се на съдебната практика на касационната инстанция, която не квалифицира подобни нарушения като престъпления, а като административни нарушения. Нищо не оправдава действията на подсъдимия с такава целеустременост да преследва лице, вкупом цялото РПУ да твърдят, че това е опасен престъпник. Установено е по делото, че това лице няма нищо общо с опасния престъпник Ф., който се оказва, че е бил издирван да се яви като свидетел по досъдебно производство. В този смисъл той не е съгласен с представителя на държавното обвинение, че не следва да бъде завишено наказанието.
По отношение на личността на извършителя счита, че законът трябва да бъда по-строг спрямо тези, които отговарят по пътищата, въобще изцяло служителите на МВР за нашето здраве и сигурност. Това трябва да са хора, както казва народът, на които да се покланяме е сваляме шапка за добре свършена работа. Изразява се и недоволство от приетото с присъдата наличие на съпричиняване на престъпния резултат от страна на починалия техен наследодател на частните обвинители. Намират и отношението към подсъдимия при определяне размера на наложените му кумулативно 3 наказания за необоснованото снизходително. С оглед тези оплаквания се правят искания присъдата да се измени, като се увеличат наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от правоуправление така, както се сочи във въззивната жалба, като се постанови ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.
В съдебно заседание жалбата на защитата на подсъдимия и нейните допълнения се поддържат по изложените в тях съображения, които се доразвиват подробно в пледоариите.
В хода на съдебните прения адв. Н. припомня дефиницията на понятието път по пар. 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, като обръща внимание на това, че пътното произшествие е настъпило на границата на съществуващия път, като границата попада на границата на място за път, който обективно не съществува, като мястото е изорано и всичко представлява един общ земеделски масив. В този смисъл ЗДвП е приложим при движение по път, а не когато движението се осъществява извън пътищата. Релевира също така, че в случая, не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 122 от НК, доколкото ЗДвП не е бил приложим там, където е настъпило съприкосновението между пострадалия и полицейския автомобил. Защитата обръща внимание и на факта, че никъде обвинението и в мотивите на съда не е третирана нормата на чл. 58, ал. 1, т. 4 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. Съобразно визираната инструкция служителят, който е назначен наряд за пътен контрол спира водачите на пътни превозни средства за проверка в случаите, когато има видимо нарушение на правилата за движение по пътищата. Има видимо нарушение, което се възприема отдалеч, което е управлението на мотоциклета без предпазна каска – задължение, което той трябва да следи и е изрично вписано в инструкцията му за деня. Наред с това, начинът на движение на водача на мотоциклета поражда съмнение за употреба на алкохол или друго упойващо вещество. В последствие е било установено, че пострадалият е управлявал МПС с престъпна концентрация на алкохол. Без да има значение обстоятелството, че пострадалият е заприличал на издирвано лице, и да няма основание да бъде задържан на това основание, че прилича на лице, което се издирва в момента, достатъчно са другите елементи от неговото поведение и другите нарушения, за да бъде той задържан. Съгласно чл. 72, т. 2 от Закона за МВР отказът за изпълнение на полицейско разпореждане всъщност пречи на органа на власт да изпълни своите задължения по служба. Излагат се съображения за поддържаната от обвинението конструкция, че преследванията от страна на подсъдимия преди да се свърже с дежурната част. Подробно се аргументира и тезата, че ако подсъдимият бъде оправдан на друго правно основание, същият следва да бъде оправдан на друго основание, а именно поради наличие на хипотезата на чл. 12а, ал. 2 НК, доколкото принципните условия, при които се осъществява граждански арест, са приложими и по отношение на органите на МВР – така е възприел върховният съд в редица свои решения. За да заобиколи доводите за приложимост, първоинстанционният съд е заявил в мотивите си, че подсъдимият е целял и искал смъртта на пострадалия. Необходимо условие за приложението на чл.
12а , ал. 2 НК е увереността дееца, че действията му са били насочени към 4 задържане на престъпник и тази увереност не следва да бъде абстрактна, а обективно да произтича от конкретните особености на случая. Очевидно е било налице престъпление по чл. 345, ал. 2 НК е други нарушения, като и поведение, което указва на укриване на други факти и обстоятелства.
Упоритото бягство на пострадалия от полицейския патрул могат да обусловят заключение за деяние, покриващо белезите на престъпление по чл. 270, ал. 1 НК. В случая подсъдимият и неговият колега очевидно са предприели полицейско преследване спрямо лице, за което очевидно са били убедени, че е правонарушител, който след неизпълнение на полицейското разпореждане по чл. 64, ал. 3 от ЗМВР, е предприел бягство, с което противозаконно е възпрепятствал изпълнението на задълженията им по служба. Във връзка с отменителното решение на предходния състав на Апелативен съд – Пловдив, се релевира, че указанията за обсъждане на определени позиции не са били изпълнени и не е било анализирано това, че невъзможността да се контактува с дежурната част изобщо не ги прави нарушители на вътрешните правила, защото няма никаква пречка да се извърши такова полицейско преследване, дори това да е станало без изпълнение на указанията по Инструкцията, защото това е в кръга на служебните им правомощия. Във връзка с изложеното подсъдимият и неговата защита молят за оправдателна присъда. За пълнота на изложението, защитата сочи, че първостепенният съд, приемайки че подсъдимият носи наказателна отговорност, изобщо не е съобразил степента на тази наказателна отговорност и съотношението между приноса на пострадалия, нарушенията, извършени от пострадалия, които съобразно ТР № 2 от 2016 г. на ОСНК на ВКС винаги трябва да бъдат отчитани като смекчаващо отговорността обстоятелство. Първоинстанционният съд, в рамките на приетата от него виновност, неправилно е възприел и чл. 55 НК и въпреки възможността, която се дава по чл. 343г НК – в тези случаи да не бъде налагано кумулативно наказание, той е наложил и кумулативно наказание при повече от очевидна ситуация, че подсъдимият е изпълнявал служебните си задължения, управлявайки автомобил и всъщност в изпълнение на тези служебни задължения се е случил този нещастен случай. Като алтернатива, в случай че съдът не съобрази изминалото време, както твърди прокурорът, от момента на деянието до настоящия момент, както и конкретните обстоятелства на казуса и изключителния принос на пострадалия в това пътнотранспортно произшествие, който е подценен от първоинстнанционния съд, се иска при условията на ал. 3 на чл. 55 от НК отпадане на наказанието лишаване от правоуправление, включено в кумулативната санкция.