Решение № 127 от 11.05.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. ХАСКОВО, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Г. Т. К. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20235600500143 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 28/07.02.2023 година, постановено по гр.д. № 935/2022 година по описа на РС-Д.град е уважен предявеният от К. Т. Й. срещу М. Р. И. иск с правно основание чл. 30 от ЗН. Намалено е с 2/9 (две девети) идеални части дарственото разпореждане, извършено от наследодателя М. В. Г., ЕГН **********, починала на *** година, обективирано в нотариален акт № ****, с който е дарила на М. Р. И. следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ****, одобрен със Заповед №РД-18-38/05.07.2006 на изп.директор на АК с административен адрес ****, обектът се намира в сграда №**, разположена в поземлен имот с идентификатор ****, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент състоящ се от две стаи и кухня с площ на обекта 59.47 кв.м., на едно ниво, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на сьщия етаж:-обект **** и обект ****; под обекта — няма, над обекта-****, ведно с избено помещение №***, с полезна площ 2.09 кв.м., при граници/съгласно документ за собственост / изток-мазе №***, запад-мазе №***, север-вход"***" и юг- коридор, както и ведно с 1 .9 1% ид.ч. от общите части на сградата. Възстановена е запазената част на К. Т. Й. от наследството на М. В. Г., в размер на 2/9 (две девети) идеални части. С оглед изхода на 1 делото, ответницата М. Р. И. е осъдена да заплати на К. Т. Й. направени в производството разноски в размер на 50 лева.

Недоволна от постановеното решение е останала въззивницата М. Р. И., която го обжалва чрез процесуалния си представител адв. Д. К. от АКХасково. Основният довод на въззивницата е за недопустимост на атакувания съдебен акт. В тази насока се излагат подробни съображения: ответницата била лице извън кръга на законните наследници на дарителката. Ето защо, за да бъде допустим искът по чл. 30 от ЗН ищцата-наследник по закон следвало да приеме наследството по опис. Последната не го била сторила в установения в закона срок. Ето защо не била налице една от двете кумулативно изискуеми материални предпоставки за предявяване на този иск.

Районният съд не отчел това обстоятелство и се произнесъл по недопустим иск. С тези и останалите доводи, изложени във въззивната жалба, се прави искане за обезсилване на атакувания съдебен акт и за прекратяване на производството по делото. Въззивницата претендира присъждане на деловодни разноски за двете инстанции.

В установения от закона срок въззиваем ата К. Т. Й. не подава писмен отговор. В с.з. пред въззивния съд за нея се явява упълномощен адвокат Г. Х., който изразява становище за допустимост и правилност на съдебния акт и моли за потвърждаването му. Претендира деловодни разноски за въззивната инстанция.

С въззивната жалба и с отговора не са направени доказателствени искания.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и правилността на обжалваното решение, като съобрази доводите на страните, констатира следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 30 от Закона за наследството, предявен от К. Т. Й. против М. Р. И.. Искът е основан на твърдение, че М. В. Г., която е майка и наследодател на ищцата, приживе е извършила дарствено разпореждане – прехвърлила е единственият си недвижим имот (процесния апартамент) на своята внучка – ответницата М. Р.

И.. С това е накърнила запазената част на ищцата в наследството в размер на 2/9 ид.ч. , за която част се претендира намаляване на дарението и възстановяване на запазената част на ищцата. Ищцата потвърждава, че 2 ответницата е лице извън кръга на законните наследници на М. В. Г..

Признава, че не е приела наследството по опис, като го мотивира с обстоятелството, че нейната наследодателка с атакуваното дарение е прехвърлила единствения си недвижим имот.

Няма спор относно заявените от страните факти и те по несъмнен начин се установяват от събраните по делото доказателства: Ищцата се явява дъщеря и законен наследник на М. В. Г., починала на **** година.

Ответницата не попада в кръга на законните наследници на наследодателката Г., тъй като няма основание за наследяване по заместване.

С нотариален акт № ****** година наследодателят М. В. Г. е прехвърлила чрез дарение, на ответницата М. Р. И., процесния апартамент в град *****. По делото няма спор, че това е бил единственият недвижим имот на прехвърлителката, но за останалото имущество, останало след смъртта на наследодателя – движими вещи, парични авоари и друго, доказателства не са събирани.

С атакуваното решение РС-Д.град е уважил предявения иск, приемайки, че наследодателят на ищцата се е разпоредил с единствения си имот, с който се изчерпва наследството.

Въззивният съд в настоящия си състав, като съобрази оплакванията на въззивницата и след като извърши проверка за процесуалната законосъобразност на същото по реда на чл. 269 изр. първо от ГПК, намира въззивната жалба за основателна.

Решението на РС – Д.град - предмет на настоящата въззивна проверка, е процесуално недопустимо, тъй като е постановено по недопустим иск. Съображенията за това са следните:

Съгласно разясненията, дадени в т. 4 на ТР № 3/19.12.2013 година, постановено по т.д. № 3/2013 година на ВКС, ОСГК, приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване. В мотивите към т. 4 от това ТР изрично се прави разграничение между хипотезите на дарствени разпореждания или частни завещателни разпореждания, и завещателното разпореждане с универсално разпореждане. Само относно случаите, в които 3 наследодателят е извършил завещателно разпореждане с универсално завещание, ОСГК на ВКС приема, че общото завещателно разпореждане съгласно чл. 16 ал. 1 от ЗН придава на лицето, в полза на което е направено, качеството наследник, а не на кредитор на наследството. Т.е., общото правило по чл. 30 ал. 2 от ЗН за приемане на наследството по опис като материална предпоставка за допустимост на иска за намаляване на завещателното разпореждане, намира изключение само в такава хипотези. В останалите случаи, обаче, е необходимо наследникът да е приел наследството по опис като материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник по частно завещателно разпореждане или надарен, който не е призован към наследяване.

С оглед на посоченото и след като ищцата не е приела наследството по опис, то тя не е активно легитимирана да предяви иска за възстановяване на запазената част по отношение на ответницата, поради което предявеният от нея иск е недопустим. Постановеното от РС Д.град решение следва да бъде обезсилено и прекратено производството по делото.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, в тежест на въззиваемата следва да бъдат възложени направените от М. И. деловодни разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представения списък по чл.

80 от ГПК: 2000 лева адвокатско възнаграждение, за заплащането на което се представят надлежни доказателства (разписки, обективирани в адвокатските пълномощни).

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 28/07.02.2023 година, постановено по гр.д.

№ 935/2022 година по описа на РС-Д.град.

4

ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявения от К. Т. Й., родена на **** в ****, гражданин на *****, със съдебен адрес: гр. Д.град, ул.

"Цар Борис Първи" №5, ет. 3, оф.13, чрез адвокат Г. Д. Х., срещу М. Р. И., ЕГН********** от *****, със съдебен адрес град Д.град,, ул. „Цар Борис Първи“ № 8-а-3, чрез адв. Д. К., иск с правно основание чл. 30 от ЗН, за намаляване с 2/9 (две девети) идеални части на дарственото разпореждане, извършено от наследодателя М. В. Г., ЕГН **********, починала на **** година, обективирано в нотариален акт ****., с който е дарила на М. Р.

И. следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ****, одобрен със Заповед №РД-18-38/05.07.2006 на изп.директор на АК с административен адрес ****, обектът се намира в сграда №***, разположена в поземлен имот с идентификатор *****, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент състоящ се от две стаи и кухня с площ на обекта 59.47 кв.м., на едно ниво, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на сьщия етаж:обект **** и обект ****; под обекта — няма, над обекта-****, ведно с избено помещение №***, с полезна площ 2.09 кв.м., при граници/съгласно документ за собственост / изток-мазе №****, запад-мазе №***, север-вход"**" и югкоридор, както и ведно с 1 .9 1% ид.ч. от общите части на сградата; както и за възстановяване на запазената част на К. Т. Й. от наследството на М. В. Г., в размер на 2/9 (две девети) идеални части, - поради недопустимост на иска.

ОСЪЖДА К. Т. Й., родена на **** в ***, гражданин на ****, със съдебен адрес: гр. Д.град, ул. "Цар Борис Първи" №5, ет. 3, оф. 13, чрез адвокат Г. Д. Х., срещу М. Р. И., ЕГН********** от ****, със съдебен адрес град Д.град,, ул. „Цар Борис Първи“ № 8-а-3, чрез адв. Д. К., сумата 2000 лева – направените деловодни разноски за двете инстанции.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Р България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

6