Решение № 817 от 16.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 817 гр. София, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20221110118193 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т...” ЕАД срещу Е. М. Д. и наследниците на Ж. М. М. - А. Д.

М.,А. Ж. М. и М. Ж. М. за осъждането им да заплатят вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и за цена на дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената, с цена на исковете 2326,60 лв.

Ищецът „Т...“ АД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45 - дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата на продавача. Моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца следните суми: Е. М. Д. 3/6 от дълга - сумата от 953,43 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2018 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва от 05.4.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 193,96 лв. за периода от 15.9.2019 г. до 22.3.2022 г., главница за дялово разпределение за имота за периода м.02.2019 г. – м.04.2020 г. в размер на 12,90 лв. ведно със законна лихва от 05.4.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава върху главница за дялово разпределение в размер на 2.98 лв. за периода от 31.03.2019 г. до 22.3.2022 г., А. Д. М. 1/6 от дълга - сумата от 317,81 лв., представляваща цена на доставена 1 от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2018 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва от 05.4.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 64,65 лв. за периода от 15.9.2019 г. до 22.3.2022 г., главница за дялово разпределение за имота за периода м.02.2019 г. – м.04.2020 г. в размер на 4,30 лв. ведно със законна лихва от 05.4.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава върху главница за дялово разпределение в размер на 0.98 лв. за периода от 31.03.2019 г. до 22.3.2022 г., А. Ж. М. 1/6 от дълга - сумата от 317,81 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2018 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва от 05.4.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 64,65 лв. за периода от 15.9.2019 г. до 22.3.2022 г., главница за дялово разпределение за имота за периода м.02.2019 г. – м.04.2020 г. в размер на 4,30 лв. ведно със законна лихва от 05.4.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава върху главница за дялово разпределение в размер на 0.98 лв. за периода от 31.03.2019 г. до 22.3.2022 г., М. Ж. М. 1/6 от дълга - сумата от 317,81 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2018 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва от 05.4.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 64,65 лв. за периода от 15.9.2019 г. до 22.3.2022 г., главница за дялово разпределение за имота за периода м.02.2019 г. – м.04.2020 г. в размер на 4,30 лв. ведно със законна лихва от 05.4.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава върху главница за дялово разпределение в размер на 0.98 лв. за периода от 31.03.2019 г. до 22.3.2022 г. Претендира разноски.

Ответниците Е. М. Д., А. Д. М. и А. Ж. М., чрез адв. Х...., редовно уведомени, са депозирали отговори в срока по чл. 131 ГПК. Оспорват наличието на облигационно правоотношение с ищеца. Правят възражение за давност. Ответникът М. Ж. М. оспорва предявените искове по основание и размер. Посочва, че не познава наследодателя си Ж. М.

М., тъй като се разделили с неговата майка, когато бил малък. Оспорва някога да е ползвал процесния имот. Оспорва пълното и точно изпълнение на задължението за доставяне на топлинна енергия. Прави възражение за давност. Претендира деловодни разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Т...“ ЕООД не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

2

Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие. Следователно, законът е предпоставил качеството потребител на ТЕ за битови нужди от пълното и главно доказване от ищеца на обстоятелството, че ответникът е собственик, вещен ползвател или лице, което изрично е поискало откриване на партида на свое име.

От приетите в хода на съдебното дирене Данъчна декларация по чл.14 ЗМДТ вх. № 15713/19.03.1998 г., Списък за броя на живущите по апартаменти в ЕС на ул. „Б..., Протокол от 10.09.2002 г. за проведено ОС на етажните собственици от ул. „Б... във връзка с вземане на решение от ЕС за сключване на договор за извършване на услугата топлинно счетоводство с „Т...“ ЕООД, се установява, че В. Г. В. е придобила процесният имот по силата на нотариален акт за покупко-продажба № 48, том V от 24.03.1958 г. на Х. О. , находящ се в гр.

София, ул. “Б..., вх.2, ап.17. От приложеното по делото Удостоверение за наследници № АУ11-00-51/13.12.2004 г. на Столична община, район „Оборище“ се установява, че В. Г. В. е починала на 05.07.2003 г. като разведена и е оставила за законни наследници Е. М. Д. – дъщеря и Ж. М. М. – син. На основание чл.5, ал.1 от ЗН двамата притежават по ½ идеална част от наследството на В. Г. В.. От приложената по делото справка НБДН /л.42/ се установява, че Ж. М. М. е починал на 22.10.2015 г. и е оставил за свои законни наследници А. Д. М.- съпруга, А. Ж. М. - дъщеря и М. Ж. М. – син, поради което същите притежават по 1/3 идеална част от наследството оставено от Ж. М. М.. Това съдът намира за достатъчно да обоснове, сключен между страните индивидуален договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие. Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото 3 съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, какъвто е настоящият случай по силата на настъпилото наследствено правоприемство. Като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия. В депозираната декларация по ЗМДТ наследодателя на ответниците е декларирала, че е собственик на процесния имот въз основа на нотариален акт. Тази декларация, депозирана пред данъчната администрация, по естеството си съставлява извънсъдебно признание за това обстоятелство.

Макар удостоверението за декларирани данни да не съставлява титул за собственост, това не го лишава от доказателствена стойност, а вменява в задължение на съда да извърши съвкупна преценка на всички ангажирани по делото доказателства, твърденията и възраженията на страните, както и направените от тях оспорвания. В случая представената по делото декларация не е оспорена от ответниците. Не се твърди, че депозираната пред Община София декларация удостоверява неверни фактически обстоятелства. Отделно от това, по делото не са ангажирани доказателства, които да опровергаят или разколебаят извънсъдебното признание на същата, направено пред данъчната администрация, относно принадлежността на правото на собственост по отношение на процесния имот. По делото няма данни имотът да е бил отчужден или в полза на трето лице да е било учредено вещно право на ползване. Доколкото по делото не са представени доказателства, от които да се установява (не са въведени и твърдения), че ответниците са се разпоредили с притежавания от тях идеални части от недвижим имот в исковия период, то за тях е възникнало и задължението в качеството им на собственици по силата на наследствено правоприемство да заплатят доставената до имота топлинна енергия.

Неоснователни са доводите на ответника М. Ж. М., че не познава наследодателя си Ж. М. М., тъй като се разделили с неговата майка, когато бил малък, доколкото притежава качеството на негов наследник по закон. Не се твърди лицето да се е отказало от наследството на Ж. М. М..

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).