Определение № 1020 от 19.10.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1020 гр. Бургас, 19.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно частно наказателно дело № 20222100600816 по описа за 2022 година Производството по делото е образувано по въззивна жалба от адв. Румен Илиев – пълномощник на Р. М. Х. – тъжител по НЧХД № 123/2022 г. по описа на АРС срещу определение № 151, постановено в съдебно заседание на 17.06.2022 г. за прекратяване на производството по посоченото дело.

В жалбата се излагат съображения, че неправилно първоинстанционният съд е прекратил производството по образуваното пред АРС НЧХД № 123/2022 г., позовавайки се на ТР по ТД № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС, като се е мотивирал с изложеното в посоченото решение, че след като има наложена санкция на подсъдимия по УБДХ и правилото на ne bis in idem, е прекратил производството по делото. Според повереника на тъжителя, това правило е следвало да се приложи, ако се е касаело за извършено престъпление по чл.

325 от НК. В тази връзка се позовава на посоченото в т. 1 от диспозитива на тълкувателното решение на ВКС, където е посочено „че влязло в сила решение на районния съд, постановено по реда, предвиден в УБДХ е законна пречка за съдене на виновния за същото деяние, ако то съдържа признаците на престъплението хулиганство по чл. 325 от НК“. В случая срещу подсъдимия е повдигнато обвинение за престъпление срещу личността и нанасяне на лека телесна повреда. Също така посочва, че съдът не се е 1 произнесъл и по приетия за съвместно разглеждане граждански иск. Моли за отмяна на определението на Районен съд – гр. Айтос.

Пред въззивната инстанция тъжителят Р. Х. не се явява, редовно призован. Повереникът му адв. Румен Илиев от АК – гр. Бургас поддържа жалбата. Посочва, че мотивите на първоинстанционният съд, с които е прекратено производството по делото, не кореспондира с мотивите на тълкувателното решение, тъй като настоящото дело е за престъпление срещу личността. Действително производството е било образувано за престъпление по чл. 131 от НК, извършено по хулигански мотиви, но с постановление на БОП производството е прекратено и е останало само престъпление за причинена лека телесна повреда с разстройства на здравето. Моли определението на АРС да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд с указания за разглеждането му.

Подсъдимият Ш. И. се явява лично. В дадената му последна дума предоставя на съда да реши.

Бургаският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, съображенията, изложени във въззивната жалба, мотивите на атакувания съдебен акт и изразените от страните становища, прие за установено следното:

Пред Районен съд – гр. Айтос е образувано НЧХД № 123/2022 г. по тъжба на Р. М. Х. против Ш. М. И. за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, входирана на 19.04.2022 г.

По делото е било изискано и приложено ДП № 335 ЗМ 146/2021 г. по описа на РУ Руен при ОД на МВР Бургас, № 2234/2022 г. на Районна прокуратура – Бургас, ТО – Айтос, образувано на 21.09.2021 г. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, за това че на 18.02.2021 г. в землището на с. Л., обл. Бургас, причинил на Р. М. Х., лека телесна повреда, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК. С постановление от 07.03.2022 г., наблюдаващият прокурор е спрял наказателното производство, като е приел, че в случая не е налице квалифициращия признак „по хулигански подбуди“, а че действията са последица от лични отношения между двете лица и деянието следва да се квалифицира по чл. 130, ал. 1 от НК, което се преследва по тъжба 2 на пострадалия.

Съдията – докладчик е констатирал, че към посоченото досъдебно производство (л.30) е представено решение от 19.02.2021 г. по АНД № 67/2021 г. по описа на РС – Айтос, с което на подсъдимия Ш. И. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за извършени непристойни действия, а именно: На 18.02.2021 г. около 10:00 часа в с. Л. на центъра на селото пред търговски обект „Е. М.“- хранителен магазин, нанесъл побой над лицето Р. М. Х. от с. Л., общ. Р., с което нарушил обществени ред и спокойствие. Това решение е влязло в сила на 22.02.2021 г., като посоченото административно наказание е наложено на основание чл. 6, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 1, ал. 1, т. 2 от УБДХ за вменено нарушение по чл. 1, ал. 2 от УБДХ, квалифицирано като административно нарушение.

Съобразявайки изложеното в тъжбата и посоченото влязло в сила решение, съдът е приел, че се касае за едни и същи обективни обстоятелства, а именно идентичност в действията на подсъдимия към тъжителя на посочените дата, час и място. В съответствие със закона и установената съдебна практика – ТД № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС, първоинстанционния съд е приел, че в случая са налице условията за прекратяване на наказателното производство, тъй като извършеното деяние от подсъдимия вече е квалифицирано като административно нарушение, като административно-наказателното производство, което е първо по ред, е приключило с влязъл в сила съдебен акт.

Настоящият въззивен състав счита, че обжалваното определение, с което е прекратено производството по НЧХД № 123/2022 г. по описа на АРС, е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Последователността в развитието на двете производства потвърждава законосъобразната констатация на Районен съд – Айтос, че наказателното производство от частен характер, водено срещу подсъдимия И. за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК се явява второ по ред, проведено след приключване с влязъл в сила акт на административно наказателно производство с наказателен характер срещу същото лице за същото деяние.

Неоснователно е оплакването, изложено в жалбата, че повдигнатото с тъжбата обвинение срещу подсъдимия е за деяние срещу личността и нанасяне на телесна повреда, като наказанието по УБДХ не поглъща състава 3 по чл. 130, ал. 1 от НК и не съдържа признаците, предвидени в тълкувателното решение. Преценката за наличие на idem не следва да се основава на правната характеристика на правонарушенията по вътрешното право, а да се вземат предвид фактите като единствена отправна точка за сравнение. В случая е верен изводът на първоинстанционния съд, че е налице идентичност както по отношение на субекта на административнонаказателното производство, приключило с влязъл в сила съдебен акт – Решение от 19.02.2021 г. по АНД № 67/2021 г. на АРС, така и по отношение на съществените елементи на деянията, а именно конкретни условия на време, място, обстановка и единство на решението, въз основа на което е предприето поведението на подсъдимия – нанасянето на побой на частния тъжител на една и съща дата при пълна идентичност на останалите обективни дадености.

Ето защо, правилно АРС е приел, че фактите на двете правонарушения, предмет на развилото се първо по ред административно-наказателно производство и производството по НЧХД № 123/2022 г. трябва да се считат за едни и същи по смисъла на чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ.

Неоснователни са и доводите, изложени в жалбата, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по приетия за съвместно разглеждане граждански иск. Възможността за произнасяне по гражданския иск е предоставена в чл. 307 от НПК, в която норма са посочени основанията, а именно когато подсъдимият е признат за невинен, наказателната отговорност е погасена по давност или подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност. В съдебната практика, застъпена в ТР № 1/04.02.2013 г. по ТД № 2/2012 г. на ОСНК на ВКС също се съдържат указания за произнасяне по предявения граждански иск, ако настъпи някое от основанията по чл. 79, ал. 1 от НК, но всички хипотези касаят възникнали в хода на съдебното производство основания за погасяване на наказателното преследване. В случая е налице дублиране на наказателно производство и административно производство с наказателен характер, като второто по ред от тях, срещу същото лице, за същите факти, е недопустимо. Ето защо предявеният граждански иск по недопустимо наказателно производство не може да бъде разгледан и да бъде постановено решение по същество. Както правилно е отбелязано в мотивите на първоинстанционното определение, пострадалият има възможност да защити правата си по граждански ред.

4

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 151, постановено в съдебно заседание на 17.06.2022 г., с което съдът е прекратил НЧХД № 123/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Айтос

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5