Решение № 181 от 19.12.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Пловдив, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Велина Ем. Антонова

Михаела Хр. Буюклиева при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Марин Ст. Дишлянов като разгледа докладваното от Магдалина Ст. И. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255000600263 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда рег. № 15 от 13.02.2025 г., постановена по НОХД № 2243/2024 г. по описа на Пловдивският окръжен съд, подсъдимият П. К. К. е признат за виновен в това, че в гр. Пловдив е причинил смърт по непредпазливост на Г. С. К. – настъпила на 14.11.2019 г., вследствие на умишлено нанесена на 01.11.2019 г. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на първи и втори горни десни зъби до нивото на венеца и представляващо избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл. 124, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 129, ал.2 вр . чл.58а ал.1 НК е осъден на две години лишаване от свобода, като е признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 128, ал. 2 НК - да е причинил смъртта по непредпазливост на Г. С. К., настъпила на 14.11.2019 г., вследствие на умишлено нанесена на 01.11.2019 г. тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в кръвонасядания на меките 1 черепни покривки – в тилната област и в дясно слепоочно, счупване на черепната основа в задна черепна ямка, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка (субдурален) двустранно челно и в дясно теменно дифузен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки (субарахноидален), контузия на мозъка в дясно челно, тежък мозъчен оток, усложнен от мозъчно размекчение (енцефаломалация) със заличаване на мозъчната структура на малкия мозък, продълговатия мозък и моста (вторични мозъчни изменения) и представляваща постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.

На основание чл. 66, ал. 1 НК така наложеното на подсъдимия К. наказание в размер на две години лишаване от свобода е отложено за изпълнение с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НК от така наложеното на подсъдимия К. наказание две години лишаване от свобода е приспаднато времето, през което същият е бил задържан по ЗМВР и по НПК, считано от 01.11.2019 г. до 04.11.2019 г. и от 12.11.2019 г. до 09.04.2020 г., като един ден задържане е зачетен за един ден лишаване от свобода.

С присъдата е извършено разпореждане с приложените по делото веществени доказателства и в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски и тези от частните обвинители.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв. Й. Д., в качеството му на повереник на частните обвинители В. Ж. К. и С. Г. К. с оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд и алтернативно - да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за признат за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 124, ал. 1 вр. чл.

128, ал. 2 НК.

Срещу така постановената присъда е постъпила и въззивна жалба и допълнение към нея от адв. Г. К., в качеството му на повереник на частния обвинител С. Г. К.. В жалбата се излагат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт и явна несправедливост на 2 наложеното наказание. Прави се искане присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд и алтернативно - да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за признат за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 128, ал. 2 НК, или да бъде първоинстанционната присъда да бъде изменена, като бъде увеличен размерът на наложеното наказание лишаване от свобода и отменено приложението на чл. 66 НК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив предлага атакуваната с въззивните жалби първоинстанционна присъда да бъде потвърдена.

Поверениците на частните обвинители адв. Й. Д. и адв. Г. К. поддържат жалбите и направеното с тях искане, към което се присъединява и частният обвинител С. К.. Частният обвинител В. К. не се явява и не изразява становище.

Подсъдимият и неговият защитник адв. С. З. считат, че първоинстанционната присъда е обоснована и законосъобразна, поради което предлагат да бъде потвърдена, а въззивните жалби, като неоснователни, да бъдат оставени без уважение. В последната си дума подсъдимият моли да бъде потвърдена присъдата на окръжния съд.

Въззивният съд след като се запозна с доказателствата по делото, становищата на страните и съобразно правомощията си по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира и приема за установено следното:

Съдебното производство е образувано по внесен обвинителен акт срещу П. К. К. обвинителен акт за престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 1 вр. чл.

128, ал. 2 вр. чл. 129, ал. 2 НК

По делото е проведено разпоредително заседание на 04.12.2024 г.

Видно от изготвения съдебен протокол за това заседание (л. 31 – л. 34 от НОХД), при обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, защитникът на подсъдимия – адв. З., е предложила делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК. Същевременно е отправила молба, поради служебните й ангажименти в същия ден по друго 3 дело пред РС – Пещера, делото да бъде отложено за друга дата. Подсъдимият се е присъединил към заявеното от защитника му и също е изразил желанието си производството по делото да протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК.

Прокурорът, частният обвинител С. К. и двамата му повереници – адв. Д. и адв. К., са изразили положителни становища относно разглеждане на делото по предложения ред и отлагането му за друга дата.

При произнасянето си по въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, по отношение на заявеното от защитника и подсъдимия, съдебният състав е приел дословно цитирано следното:

“Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, предвид желанието на подсъдимия и защитата му същото да протече в хипотезата на чл. 371 т. 2 от НПК.

………………………………………………………………………

По смисъла на чл. 252 ал. 1 от НПК делото следва да се разгледа незабавно, но с оглед молбата от адв. З. и изразеното становище от останалите участници в това производство, няма пречка делото да бъде отложено за провеждане на процедура по реда на гл. 27 от НПК.“.

След съгласуване със страните на датата за следващо съдебно заседание, делото е отложено за 05.02.2025 г.

С разпореждане от 06.12.2024 г. на съдията – докладчик, по изложени причини от „административно-организационен характер“ делото е пренасрочено за 28.01.2025 г.

В насроченото на 28.01.2025 г. са се явили представител на ОППловдив, единият от двамата конституирани частни обвинители – С. К., поверениците адв. Д. и адв К., подсъдимият К. и защитникът – адв. З.. При изслушване становищата на страните по хода на делото адв. Д. е заявил служебен ангажимент по друго дело в по-късен час на същата дата и със съгласието на частният обвинител К. е напуснал съдебната зала.

В това съдебно заседание е даден ход на делото (л. 46 – л. 48 от 4

НОХД). Непосредствено след това съдът е заявил, че се пристъпва към процедурата по чл.276 от НПК и че делото е отложено от предишното съдебно заседание за предварително изслушване, с оглед заявено желание на защитата за протичане на процеса по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. Докладвал е основанията за образуване на наказателното дело и е предоставил възможност на прокурора да изложи обстоятелствата, включени в обвинението.

След прокурора, подсъдимият К. е заявил: „Получил съм своевременно препис от обвинителния акт. Запознат съм с него. Не ми е нужно специално и непосредствено излагане на обстоятелствата от страна на прокурора. Разбирам в какво съм обвинен. Не желая да давам обяснения.

След изказването на подсъдимия, защитникът му - адв. З. е заявила, че поддържа искането за провеждане на съкратено съдебно следствие по делото. Същото е поддържал и подсъдимият К..

След тези изявления, съдът е разяснил на подсъдимия правата по чл. 371 от НПК и го уведомил, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК вр. чл. 372, ал. 1 и ал. 4 от НПК, ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата.

След това разяснение, подсъдимият К. е заявил: „Разбирам правата си. Разбирам в какво съм обвинен. Признавам се за виновен.

Признавам изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съгласен съм да не се събират доказателства относно тези факти. Разбирам последиците от самопризнанието, което правя, както и от протичането на съдебното следствие по поискания от защитника ми начин.“.

След изявлението на подсъдимия, съдът

„възможност на страните да направят други искания.“. е предоставил

При така предоставената възможност повереникът на частния обвинител К. - адв. К., е направил искане, на основание чл. 284 от НПК, да се предявят записите, които са приложени по делото като веществени доказателства за инкриминираната дата, като не се противопоставил и на искането за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие.

Срещу така направеното

5 искане възражение е направил единствено защитникът адв. З., подкрепено от подсъдимия, позовавайки се правилата на особеното производство, по реда на което е направено искане да бъде разгледано делото.

Съдът е приел искането на повереника на частния обвинител за основателно, както и че: „Предвид нуждата от ползване на техническа помощ при предявяването на вещественото доказателство, делото следва да бъде отложено като и след предявяването на това веществено доказателство съдът ще се произнесе по чл. 372, ал. 4 от НПК дали направеното самопризнание от подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства.“. Така делото е отложено за 11.02.2025 г.

С разпореждане на съдията – докладчик от 30.01.2025 г. по изложени причини за „невъзможността да се организират предвидените на определената дата процесуално-следствени действия“ делото е пренасрочено за 13.02.2025 г.

В проведеното на 13.02.2025 г. съдебно заседание е даден ход на делото. От съдебния протокол (л. 55 – л. 63 от НОХД) се установява, че е извършено предявяване на видеозаписи, съдържащи в два от CD, приложени по делото като веществени доказателства.

След като е обявил, че „приключва процедурата по предявяването на веществените доказателства“, съдът е постановил следното:

„Съдът, след проведено тайно съвещание по направеното в предходното съдебно заседание искане от страна на защитата за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК и като констатира, че в предходното съдебно заседание след разясняване на последиците от това на подсъдимия, е направено от него изявление в смисъла на чл.371 т.2 от НПК, и като се запозна с материалите в досъдебното производство и днес предявените веществени доказателства, съдът счита, че направеното в предходното съдебно заседание самопризнание съответства на доказателствения материал събран в досъдебното производство, включително и на 6 предявените днес ВД, поради което са налице предпоставките за провеждане на съдебно следствие по поискания от защитата ред, а именно съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА съдебното следствие да протече по реда на чл.371 т.2 от НПК.

ОБЯВЯВА на страните, че при постановяване на съдебния акт по същество ще ползва направеното самопризнание в предходното съдебно заседание от страна на подсъдимия П. К., както и, че ще ползва доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, без да събира нови доказателства по отношение на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт.“