Решение № 1667 от 06.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1667 гр. София, 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА П. ПОПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело № 20221110124290 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са конститутивен иск за отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед № 144-2022 от 28.03.2022 г. - чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, и осъдителен иск за заплащане на сумата от 17100 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 28.03.2022 г. до 28.09.2022 г. - чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ, ал.1 КТ. Твърди се в исковата молба, че по силата на трудов договор № 143 от 09.02.2022 г., със срок за изпитване в полза на работодателя, ищецът е работил при ответното дружество на длъжност „ Ръководител, отдел в строителството”, на пълно работно време / 8-часов работен ден/ и с основно трудово възнаграждение в размер на 2850 лв. Твърди се, че трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 144-2022 от 28.03.2022 г., считано от 28.03.2022 г., на основание чл.325, т.1 КТ - по взаимно съгласие на страните. Ищецът поддържа, че уволнението с атакуваната заповед е незаконосъобразно, тъй като не е подавал молба за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, нито издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение му е връчена надлежно. По подробно изложените съображения се претендира отмяна на уволнението като незаконно, както и 1 присъждане на обезщетение за оставане без работа за периода от 28.03.2022 г. до 28.09.2022 г. в размер на 17100 лева. Претендират се и разноските по делото.

Ответникът оспорва предявените искове. Не оспорва наличието на валидно сключено трудово правоотношение между страните на основание трудов договор № 143 от 09.02.2022 г., както и прекратяването му със заповед № 144-2022 от 28.03.2022 г. Поддържа, че ищецът е заявил желанието си да прекрати трудови договор устно пред служители на предприятието на 25.03.2022 г., като не е и полагал ефективно труд и не се е явявал на работа през месец март 2022 г. Твърди, че е налице грешка във вписването на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, като навежда възражение, че чрез заповед № № 144-2022 от 28.03.2022 г. работодателят е упражнил правото си по чл.71, ал.1 КТ да прекрати трудовия договор едностранно при наличието на изрична уговорка за шестмесечен срок за изпитване в полза на работодателя. По изложените в отговора на исковата молба съображения прави искане за отхвърляне на предявените искове, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - трудов спор за законността на извършено от работодателя уволнение, в тежест на ответника е да установи, че е упражнил законно извънсъдебно потестативното си право да прекрати едностранно трудовото правоотношение.

Не е спорно между страните и от представените писмени доказателства се установява, че по силата на трудов договор № 143 от 09.02.2022 г., със срок за изпитване в полза на работодателя, ищецът е работил при ответното дружество на длъжност „ Ръководител, отдел в строителството”, на пълно работно време / 8-часов работен ден/ и с основно трудово възнаграждение в размер на 2850 лв.

Със заповед № 144-2022 от 28.03.2022 г., считано от 28.03.2022 г., трудовото правоотношение е прекратено с вписано правно основание в заповедта чл.325, т.1 КТ - по взаимно съгласие на страните и с посочване, че заповедта е издадена въз основа на постъпило заявление. Не е спорно между страните, че заповедта е връчена на ищеца.

На 28.03.2022г. ответникът е издал друга заповед със същия номер, с която трудовото правоотношение с ищеца е прекратено с посочено основание 2 чл.71, ал.1 от КТ.

Установено е по делото /от представената трудова книжка/, че след прекратяване на трудовото правоотношение ищецът не е полагал труд про трудово правоотношение.

От показанията на св.П. Х. се установява, че последната, по разпореждане на управителя на ответното дружество е изготвила документите за прекратяване на трудовото провоотношение с ищеца. Било й обяснено, че ищецът не желае да работи в дружеството. Свидетелката сочи освен това, че е допуснала грешка при изписване основанието за прекратяване на трудовия договор, като неправилно е вписала чл.325 от КТ – по взаимна съгласие. Сочи освен това, че след установяване на грешката, въпреки осъществения контакт с ищеца, последният не се явил, за да бъде поправено основанието за прекратяване на трудовия му договор.

Съдът не обсъжда показанията на св.Е. И. поради това, че в показанията й не се установяват факти, относими към предмета на делото.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1, от КТ Твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, в конкретния случай са свързани с оспорването за липсата на изразено съгласие от страна на работника за прекратяване на трудовото провоотношение.

В процесната заповед за уволнение е посочен работодателят, авторът на заповедта - управителят на ответното дружество, в мотивите към нея е уточнено, че трудовият договор с ищеца се прекратява на основание 325, ал.1, т.1 от КТ – по взаимно съгласие на страните, като изрично е отбелязано в заповедта, че същата се издава във връзка с постъпило заявление.

В случая, обаче съдът намира, че не е осъществен фактическия състав на уволнителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.

Трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие, когато те са постигнали взаимно съгласие, изразено писмено.

Прекратяването на трудовото правоотношение по реда на чл. 325, т. 1 КТ по взаимно съгласие означава, че и двете страни желаят сключеният между тях трудов договор да прекрати своето действие, считано от определен момент нататък. Всяка от страните следва да изрази волята си ясно, категорично, безусловно и свободно. Необходимо е волеизявленията на двете страни за 3 прекратяването на трудовия договор да съвпаднат, в това число и по отношение на основанието за прекратяване, датата, от която договорът се счита прекратен и т. н. Предложението за прекратяване на договора по взаимно съгласие може да бъде направено от всяка от страните – както от работодателя, така и от работника или служителя. Необходимо е предложението за прекратяване да бъде направено писмено. Страната, към която е отправено предложение за прекратяване на трудовия договор по съгласие на страните на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ , следва да вземе отношение по него и да уведоми в 7-дневен срок от получаването му другата страна дали го приема или не. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. Страната, към която е отправено предложението, трябва: а) да вземе отношение по него, т. е. да заяви дали го приема или го отхвърля; б) да уведоми другата страна за своето становище, като срокът за уведомяване е 7-дневен от получаване на предложението /срокът е в календарни дни/. Взаимното съгласие означава, че и двете страни желаят сключеният между тях трудов договор да престане да съществува. Взаимното съгласие се отнася и до датата, от която трудовият договор се прекратява.

Подалият предложението може да го оттегли. Това може да стане, само ако оттеглянето се извърши преди или едновременно с получаването му от адресата. А след този момент - само със съгласието на другата страна.

Съгласието на работодателя може да се изразява и без отделно уведомяване на работника или служителя, ако в седемдневен срок е издал заповед за прекратяване на трудовия договор. Ако има постигнато съгласие, заповедта за прекратяване на трудовия договор може да бъде издадена и по-късно. Тя има само констативен характер. Ако в съдебния процес е оспорено основанието по чл. 325, т. 1 КТ за прекратяване на договора и във връзка с това оспорване се установи, че не е изразено категорично и ясно желание за прекратяване на правоотношението по смисъла на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ и това не се установява от събраните по делото доказателства, не може да се приеме, че е постигнато съгласие относно основанието за прекратяване и последиците от това и следователно, че е налице прекратяване на договора по взаимно съгласие.

С исковата молба ищецът оспорва основанието, на което трудовия договор е бил прекратен като твърди, че не е изразявал воля за прекратяването му по взаимно съгласие. По делото не са представени никакви 4 доказателства от които да се установи, че ищецът е отправил до ответника писмена молба за прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно съгласие. Напротив – установено е по делото, че такава молба липсва. Както бе посочено по-горе, изявлението за прекратяване на трудовото правоотношение следва да бъде извършено писмено. Дори и да са направени изявления в устна форма в тази насока /каквито са твърденията на св.С./, то те не могат да породят правно действие и не задължават работодателя да се произнесе по такова искане, още по-малко дават основание да се приеме, че е налице молба за прекратяване на трудовото правоотношение. При тези обстоятелства не може да се приеме, че ищецът е изразил категорично и ясно воля за прекратяване на договора по взаимно съгласие и респ. – следва да се приеме, че за работодателя не е възникнало потестативното право да прекрати трудовия договор с ищеца на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.

При оспорване законосъобразността на уволнението в доказателствена тежест на работодателя е да установи неговата законност. Доколкото в случая работодателят не е установил при условията на пълно и пряко доказване, че работникът е изразил писмено категорично, ясно и недвусмислено желание за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на страните, без условия, допълнителни уговорки и т. н., не може да се приеме, че има волеизявление в тази насока от работника, прието от работодателя и с оглед на това, че хипотезата н а чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ е изпълнена. Следователно прекратяването на трудовия договор на това основание е незаконно и следва да бъде отменено.

В заключение, взаимното съгласие за прекратяване на трудовия договор не може да бъде постигнато, чрез устни волеизявления на двете страни или на едната от тях, а всяка от страните трябва да изрази волята си за прекратяване на трудовият договор ясно категорично и безусловно като писмената форма е условие за действителност, какъвто не е настоящия случай.

Според трайната практика на ВКС, наличието на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и подписването на тази заповед от работника или служителя под текст, че е връчена на съответната дата, не съставлява писмено съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение по смисъла на закона. Заповедта не съдържа характеристиките на предложение на работодателя, което се нуждае от 5 приемане, а съставлява безусловно изявление за прекратяване на трудовия договор. Подписът на работника, удостоверяващ получаването на такава заповед, не установява съгласие за прекратяване на трудовия договор, а само датата на прекратяване на правоотношението. Поради това във всеки случай, когато работодателят връчи заповед по без да е имало предложение от работника за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, той извършва незаконно уволнение /в т.вр. постановените решения от Върховния касационен съд по гр. д. № 1109/2009 г., IV г. о. и по гр. д. № 935/2012 г., IV г. о./.

Необходимо е да се посочи и това, че по делото не е установено да е допусната техническа грешка при изписване на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца в заповедта, противно на твърденията на ответника. Вярно е, че в тази насока показания дава свидетелката С., както и това, че съгласно сочената от ответника практика на ВКС /определение № 1135 от 17.10.2012г. по гр.д.№ 401 от 2012 г. на 3ГО, ГК/ е възможно грешка в заповедта в цифровото изражение на основанието за уволнение, да не се отрази на законността на уволнението. Настоящият случай обаче не е такъв. В същото определение е посочено и това, че при несъответствие между посоченото в заповедта за уволнение правно основание /цифрово изразен текст от КТ/ и посоченото в мотивите на същата заповед текстуално изразено фактическо основание, меродавно е посоченото фактическо основание и именно него съдът следва да зачете. В настоящия случай, в оспорената заповед ответникът работодател е посочил като фактически основания за издаване на заповедта – подадено заявление от ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение и постигнато съгласие за това, което сочи на прекратяване на трудовото правоотношение между страните по взаимно съгласие. Зачитайки фактическото основание в заповедта, съдът приема, че в случая не е допусната грешка при изписване на соченото в заповедта правно основание, а доводите на ответника в противната насока се явяват неоснователни.