Решение № 117 от 31.08.2026, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Оряхово, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д.Б.Х. при участието на секретаря Г.Ц.Ц. като разгледа докладваното от Д.Б.Х. Гражданско дело № 20251460100662 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от Г. Г. Х., ЕГН ********** против „Ай Ти Еф Груп“ АД, с ЕИК 202255877 .

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК с който се иска от съда да обяви за нищожен, сключения между Г. Г. Х. и „Ай Ти Еф Груп“ АД, договор за потребителски кредит № 529139/03.01.2023 г.

С исковата молба се твърди че:

На 03.01.2023 г. ищцата Г. Г. Х. е сключила с ответното дружество „Ай Ти Еф Груп“ АД Договор за потребителски кредит № 529139/03.01.2023 г., по силата на който й е предоставена сумата от 1 300 лв. при годишен лихвен процент от 27.66% и годишен процент на разходите - 49.00 %, а следвало да върне сумата с дължима лихва в общ размер на 1 602.84 лв. на 12 погасителни вноски, всяка по 133.57 лв.

Твърди се, че съгласно чл. 1 от Приложение № 5, страните са се споразумели, че в срок до края на следващия ден, считано от деня на сключване на договора за кредит, кредитополучателят е длъжен са учреди следните обезпечения: поръчителство на две физически лица или банкова гаранция. Съгласно чл. 4 от Приложение № 5 ако кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита или действието по обезпечението бъде по някаква причина прекратено, кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение. Видно от параметрите по договора в Приложение № 1 неустойката за неосигурено обезпечение е в размер на 116.79 лева месечно, като това се установявало и от погасителния план.

Ищцата твърди, че договорената клауза за неустойка е нищожна, като излага съображенията си.

1

Сочи се, че в случая неустойката /общ размер 1401.48 лева/ е уговорена в размер превишаващ сумата на главницата /1300 лева/, което води до нееквивалентност на престациите и същевременно създава условия за неоснователно обогатяване на кредитора.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49.00%, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.

Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - неустойката, която се начислява от заемодателя и която следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК (в този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 г. по дело С-714/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд).

Сочи се, че след като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който считат същата за неоснователна.

Не се оспорва, че на 03.01.2023 г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, в качеството си на кредитодател и Г. Г. Х. в качеството си на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № 529139.

Направено искане, съдът да счете за безспорни между страните обстоятелствата по сключване на Договор за потребителски кредит № 529139 и предоставяне и усвояване от кредитополучателя на заема в размер на 1 300 лева, с оглед изявленията в ИМ.

В отговора се възразява срещу твърдението на ищеца, че предвидената неустойка в сключения между ответника и кредитополучателя Договор била недействителна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като излагат съображенията си.

С отговора от ответника е постъпила искова молба по насрещен иск с правно основание чл. 211 ГПК.

Предявени са в условията на евентуалност искове с правно основание:

1. чл. 79, ал. 1 ЗЗД с който се иска от съда да осъди Г. Г. Х., да заплати на „Ай Ти Еф Груп" АД, сумата от 1 200 лв., частично от 1 300 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 529139/03.01.2023 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на насрещния иск, до окончателното изплащане на задължението.

При условията на евентуалност е направено искане, в случай, че съдът обяви Договор за потребителски кредит № 529139/03.01.2023 г. за недействителен, на осн.чл.23 ЗПК, Г. Г. Х., да бъде осъдена да върне чистата сума по кредита, а именно 1 200 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на Насрещния иск до окончателното изплащане 2 на задълженията.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника по насрещният иск Г. Г. Х. е постъпил отговор на исковата молба.

Сочи се, че процесния Договор за потребителски кредит № 529139/03.01.2023 г. е недействителен на осн.чл.22 ЗПК. От изложеното в ИМ и представените доказателства, не се установявало реалното предаване на сумата от 1 300 лв. на Г. Г. Х. и в тази връзка се твърди, че исковата претенция е недоказана. Не са ангажирани никакви доказателства и извлечения за това, какви средства са получени от Г. Г. Х. по кредитното правоотношение, както липсват твърдения и ангажирани доказателства за погасяване на кредитното задължение от страна на Г. Х..

Направено е искане в случай, че съдът уважи частично иска, за разсрочване на задължението за заплащане на главницата, с оглед имотното състояние на страната, като същата е освободена от заплащане на държавни такси и разноски.

В проведените открити съдебни заседания, страните не се явяват и не се представляват. От пълномощниците на страните са постъпили молби по хода на делото и по същество на спора. Представят списъци с разноски по чл. 80 ГПК.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел за безспорен и не нуждаещ се от доказване факта на сключен от ищеца с ответника Договор за потребителски кредит № 529139/03.01.2023 г.

Съгласно чл. 2.1 от договора за потребителски кредит № 529139/03.01.2023 г. кредитодателя предоставя на кредитополучателя сума, определена по размер в Приложение № 1 към договора.

Видно от чл. 2.2 сумата се предоставя по банков път на кредитополучателя или чрез платежната система на „Изипей“ АД.

От приложение № 1 към договор за потребителски кредит № 529139/03.01.2023 г. се установява, че договорената в заем сума е в размер на 1 300 лв. при годишен лихвен процент от 27.66% и годишен процент на разходите - 49.00 %.

От представената справка от ОББ АД, се установява, че ищцата Г. Г. Х. е получила по банков път процесната сума 1300 лв, на 03.01.2023г.

Съгласно чл. 1 от Приложение № 5, страните са се споразумели, че в срок до края на следващия ден, считано от деня на сключване на договора за кредит, кредитополучателят е длъжен са учреди следните обезпечения: поръчителство на две физически лица или банкова гаранция. Съгласно чл. 4 от Приложение № 5 ако кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита или действието по обезпечението бъде по някаква причина прекратено, кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка 3 за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение.

От Приложение № 1 към договор за потребителски кредит № 529139/03.01.2023 г. се установява, че неустойката за неосигурено обезпечение е в размер на 116.79 лева месечно, в общ размер 1401.48 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

От ищеца Г. Г. Х. е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК с който се иска от съда да обяви за нищожен, сключения между Г. Г. Х. и „Ай Ти Еф Груп" АД, договор за потребителски кредит № 529139/03.01.2023 г.

От ответника е предявен насрещен иск с които са предявени в условията на евентуалност искове с правно основание: чл. 79, ал. 1 ЗЗД с който се иска от съда да осъди Г. Г. Х., да заплати на „Ай Ти Еф Груп" АД, сумата от 1 200 лв., частично от 1 300 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 529139/03.01.2023 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на насрещния иск, до окончателното изплащане на задължението.

При условията на евентуалност е направено искане, в случай, че съдът обяви Договор за потребителски кредит № 529139/03.01.2023 г. за недействителен, на осн.чл.23 ЗПК, Г. Г. Х., да бъде осъдена да върне чистата сума по кредита, а именно 1 200 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на Насрещния иск до окончателното изплащане на задълженията.

Съдът на първо място следва да се произнесе по доводите на ищеца за наличие на неравноправни клаузи в сключения с ответника „Ай Ти Еф Груп" АД, договор за потребителски кредит № 529139/03.01.2023 г.

Съдът намира, че ответникът „Ай Ти Еф Груп" АД представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Така ответникът следва да бъде определен като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК, а ищецът като потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Предвид това процесния договор попада в легалната дефиниция на чл. 9, ал. 1 ЗПК и по отношение на него са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП.

С нормата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.

Съдът намира, че договорът за заем е недействителен на основание чл.

22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно същата разпоредба договорът 4 за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". В ГПР следва да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочен ГПР в размер на 49 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

Съдът намира, че предвидената в приложение № 5 към договора, неустойка при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение , дължими по уговорения начин на падежа на всяко следващо лихвено плащане, на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Предвидената неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна и обезщетителна и санкционна функции, предвид явната обективна невъзможност за кредитополучателя да представи изисканите с договорите обезпечения. Само по себе си непредставянето на обезпечение не може да доведе до вреди за кредитодателя, тъй като това неизпълнение на акцесорно задължение по договора не води до обективно претърпяване на вреди. Поради това следва да се приеме, че неустойката по договора представлява възнаграждение за кредитодателя, предвид разпоредбата на §1, т. 1 от ДР на ЗПК и като такъв следва да бъде включена в посочения в договорите размер на ГПР.