Определение № 528 от 16.09.2024, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 528 гр. Монтана, 16.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно частно гражданско дело № 20241600500349 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 396 във връзка с чл. 389 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. И. В. от гр. София, подадена чрез пълномощник адвокат Ч. Т. против определение на районен съд *№ */17.01.2024г. постановено по гр. дело № */2024 г., с което съдът е допуснал обезпечение на предявения по делото от Д. К. срещу В. В. установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за установяване недължимост на вземане в размер на 2025 лева по изпълнителен лист, издаден по гр.дело № */2007г. по описа на БРС, за събирането на което е образувано изп.дело № */2020г. на СИС при БРС чрез налагане обезпечителна мярка спиране на изпълнението.

Твърди се от жалбоподателя, че така постановеното определение е неправилно.

Излага доводи, че вземането по изпълнителното дело е 5-7 пъти по-високо от заявената претенция. Допусната мярка му причинява вреди , тъй като е лишен от възможността да ползва недвижимия имот, който е придобил на публична продан , имотът се руши.

Ограничава се правото му на собственост, предвид издадено постановление за възлагане.

Твърди, че ищцата по делото злоупотребява с правата си, тъй като няма никакви основания за претенции, тъй като е налице произнасяне на ОС Монтана по в.гр.дело № 128/2024г. , който с определение е оставил без разглеждане претенциите й относими към проведената публична продан. Иска се от съда да отмени обжалваното определение , като остави без уважение искането за допускане на обезпечение, евентуално да допусне такова при внасяне от страна на ищеца парична гаранция. Претендира разноски.

Ответната по жалбата страна Д.К., че пълномощник адвокат С. С. оспорва жалбата с доводи за установени предпоставки за допускане на обезпечение.

Окръжният съд, след преценка данните по делото във връзка с твърденията на страните и въз основа на закона , приема следното:

1

Частната жалба е подадена в срок при наличен правен интерес и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

Гр.дело № */2024г. по описа на РС Берковица е образувано по искова молба на Д.И. от 17.01.2024г. срещу В. В. с твърдения, че е наследник на своя брат Г.Г. и като такъв е конституирана като длъжник на негово място по изпълнително дело № */2020г. на СИС при БРС, образувано по молба на ответника за принудително събиране на вземане за разноски в размер на 2025 лева по изпълнителен лист от 03.01.2013г., издаден по гр.дело № */2007г. по описа на РС *. Твърди се, че от издаването на изпълнителния лист до образуване на изпълнителното дело през 2020г. са изминали повече от 5 години, поради което и вземането е погасено по давност и недължимо . Поискала е от съда да установи, че ищцата като наследник на Георги Николов не дължи на В. В. вземането по изпълнителния лист , поради изтекла давност. С исковата молба е поискано съдът да допусне обезпечение на иска чрез спиране изпълнението по изп.дело № */2020г. по описа на СИС при МРС.

С исковата молба са приложени разпореждане на ДСИ от 10.07.2020г. за образуване на изпълнително дело, заявление от 08.07.2020г. на В. В. за образуване на делото, изпълнителен лист от 03.01.2013г. , както и удостоверение за наследници.

С обжалваното определение съдът е приел, че предявеният иск е допустим и вероятно основателен , поради което и е допуснал обезпечение на същия чрез спиране на изпълнението.

Определение на РС *е допустимо и правилно.

В производството по чл. 389 и сл. от ГПК, съдът извършва преценка единствено относно предпоставките за допускане на обезпечение , предвидени в чл. 391 от ГПК , а именно относно допустимостта и вероятната основателност на предявения иск, наличието на обезпечителна нужда и доколко исканата за налагане обезпечителна мярка е подходяща с оглед обезпечаване правата на молителя при постановяване на решение в негова полза.

С предявения иск ищецът цели да установи недължимост на вземанията , за събирането на които са предприети принудителни изпълнителни действия по изп.дело № */2020г. по описа на СИС при РС *въз основа на изпълнителен лист от 03.01.2013г. , издаден по гр.д. № */2007г. по описа на РС *, като се позовава на изтекла погасителна давност.

Твърдените от фактическа страна обстоятелства и искане за защита обосновават правно основание на иска чл. 439 от ГПК , според който длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството , по което е издадено изпълнителното основание. Защитата на длъжника по реда на чл. 439 от ГПК е срещу материалната незаконосъобразност на принудително изпълнение, като предмет на установяване е липсата на изпълняемо срещу него право.

Последица от уважаване иска по чл. 439 от ГПК е прекратяване изпълнението – чл.

433,ал.1,т. 7 от ГПК, от което се извежда правният интерес от исканото установяване недължимост на вземанията , обективирани в изпълнителния лист , изпълнително 2 основание, въз основа на което е образувано изпълнителното дело, поради което и искът е допустим.

Представените с исковата молба писмени доказателства за издаден 2013г. изпълнителен лист и образувано 2020г. изпълнително дело обосновават вероятна основателност на предявения иск.

Несъмнено е налице и обезпечителна нужда предвид висящото изпълнително дело с предмет принудително събиране на вземането по изпълнителния лист от 2013г. , като исканата обезпечителна мярка – спиране на изпълнението е подходяща с оглед предвидените в закона последици при уважаване на иска , а именно прекратяване на изпълнението.

Твърденията на жалбоподателя, че вземането по изпълнителното делото е в размер, който значително надхвърля размера на предявения иск са неподкрепени с доказателства и като такива неоснователни. Предмет на иска по чл. 439 от ГПК е единствено изпълняемото право, материализирано в изпълнителния лист , въз основа на който е предприето принудително изпълнение. Липсват и доказателства за издадено и влязло в сила постановление за възлагане по изпълнителното дело, а дори и такова да е налице, то чрез наложената обезпечителна мярка са спрени принудителните действия по събиране вземането с основание изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че са налице предвидените в чл. 391 от ГПК кумулативно дадени предпоставки за допускане на обезпечение, поради което и обжалваното определение като правилно следва да се потвърди.

Водим от гореизложените мотиви, Окръжен съд Монтана

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № */17.01.2024г. на Районен съд Берковица , постановено по гр. дело № */2024г. , като ПРАВИЛНО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3