Определение № 3461 от 16.08.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3461 гр. Варна, 15.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая Недкова

Членове:

Цветелина Г. Хекимова

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно гражданско дело № 20243100501560 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 вр. чл. 274, ал.1, т.2 ГПК.

Подадена е частна жалба от адв. А. Д., член на САК, личен № 1000768210, против определение № 7506/03.07.2024г., с което е изменено на основание чл. 248 ГПК решение № 1892 от 27.05.2024г., постановено по гр. д.

№ 14191/2023 г. на Варненски районен съд, 51 състав в частта за разноските, като е намален на основание чл. 78, ал. 5 ГПК размера на разноските, които „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7 е осъдено да заплати на адв. А. Д., член на САК, личен № 1000768210, от 1 194 лв. с ДДС на 480 лв. с ДДС.

В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност на определението, като се твърди, че подобно драстично намаляване размера на адвокаските възнаграждения ще доведе до осъществяване на некачествено правосъдие и до изкривяване на конкуренцията, която ще се осъществява само на база най-ниска цена, което не съответства на целите на разпоредбата на чл.101 от ДФЕС. Моли да бъде отменено постановеното определение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

1

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

С решение №1892/27.05.2024г. по гр.дело №20233110114191 по описа на ВРС са уважени предявените от Б. Г. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Варна, искове за прогласяване за нищожен договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40007366957 от 15.01.2022г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД и Б. Г. Б., на основание чл.26,ал.1, пр.1 ЗЗД вр.чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 342,58 лв. платени без основание по нищожен Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40007366957.

Подадената от ответника молба с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските е уважена, като определеното адв.възнаграждение по чл.38, ал.1 от ЗАдв. е намалено от 1 194 лв. с ДДС на 480 лв. с ДДС въз основа на Решение на Съда на Европейския съюз по дело C‑438/22 (втори състав) от 25 януари 2024 година.

Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, води до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. Изложени са и мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, и е пречка за прилагането на реални пазарни цени.

Изведено е, че с оглед абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, като предвидените в 2 посочената наредба минимални размери, и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Въз основа на тези съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл.

101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда при извършване на преценката му по чл. 78, ал. 5 ГПК , поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС.

Настоящото производство е образувано по иск за обявяване нищожност на договор за потребителски кредит поради противоречие на закона на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.22 от ЗПК, и обусловен от него иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на суми, заплатени по нищожния договор. Настоящият състав споделя становището на първоинстанционния съд за липса на фактическа и правна сложност на делото с оглед наличието на многобройна и константна съдебна практика по сходни дела, което ведно с ограничените процесуални действия, както и ниския размер на осъдителния иск и идентичността на осъществяваната по кумулативно съединените искове защита, представлява предпоставка за намаляване размера на адв. възнаграждение при приложение на цитираното по-горе решение на СЕС. Настоящият състав намира, че възнаграждението следва да бъде определено в размер на 480 лв. с ДДС, като съдът възприема за ориентир минималния размер на адв.възнаграждение по чл.7 от Наредба 3

№1/2004г.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции обжалваното определение следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 7506/03.07.2024г., с което е изменено на основание чл. 248 ГПК решение № 1892 от 27.05.2024г., постановено по гр. д. № 14191/2023 г. на Варненски районен съд, 51 състав в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от ТР от 12.08.2018г. по тълк.дело №5/2015г. на основание чл.274, ал.3, т.2 вр. чл.280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4