Решение № 614 от 05.06.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 539/2025
- Вид
- Решение № 614
- Подписан
- 05.06.2025
- Състав
- Десислава Пламенова Порязова
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 7, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 7, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 11, ал. 3, пр. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 16 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 614 гр. Пловдив, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20255330200539 по описа за 2025 година Обжалвано е Наказателно постановление № 24-5697-001839 от дата 15.11.2024г. издадено от Началник група в ОДМВР РУ –Пловдив ,сектор Специализирани полицейски сили Пловдив , с което на Р. Т. Т. ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП .
В жалбата и в доплънителни мотиви от пълномощника на жалбоподателя
-адв.
К. се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата, като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно. Моли да бъде оставена жалбата без уважение като неоснователна и да се потвърди обжалваното наказателно постановление.
Прави възражение за прекомерност.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок,от процесуално 1 легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление намери следното:
От фактическа страна се установява, че на 01.10.2024 г, в 09.10 ч.в гр.Пловдив на бул.“Никола вапцаров“ срещу №91 А жалб. Р. Т. управлявал л.а КИА Рио с рег.№ *** ,собственост на „*** „ЕАД клон Пловдив . С прян б и л за проверка от полицейски служители, сред които бил св . Б. П..При извършената проверка се установило, че мотоциклета , управляван от жалбоподателя, е с прекратена регистрация от 25.04.2024г. на основание чл.
143, ал. 15 от Закона за движението по пътищата. За така установеното, св. П. съставил АУАН. Като на 15.11.2024г било съставено и НП.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. П. От тях се установяват обстоятелствата по извършената проверка и по съставянето на акта за установяване на нарушението. Свидетелят изяснява, че в хода на проверката е извършил справка, от която се е изяснил статусът на автомобила . Описаното от свидетеля, че автомобилът е бил с прекратена регистрация, се потвърждава и от представената справка за регистрация и справка за собственост на автомобила
При така изложеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:
От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че НП е издадено от надлежно оправомощено лице – т.
3. 7. от Заповедта.
От разпитите на св.П. –актосъставител се доизяснява фактическата обстановка по делото и показанията му се възприемат в цялост от съда.Такива са и показанията на свидетеля добрева ,която потвърждава и факта по делото ,че лекия автомобил е бил чужда собственост ,а Т. е бил само негов водач.Като 2 по този въпрос не се спори .И съдът кредитира и нейните показания като правдиви и спомагащи за изясняване не обективната истина по делото.
При съставянето на НП ,обаче настоящия съд ,счита,че не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Също така изложеното в жалбата,съдът счита,че е описано по максимално ясен начин мястото на нарушението , а именно гр.Пловдив на бул.“Никола Вапцаров“ срещу №91 А и същото не буди съмнение досежно компетентността на съда,съгласно разпоредата на чл.59 от ЗАНН.
В същото време за пълнота следва да се обсъдят и останалите важни моменти , а именно управлението на автомобил от страна на жалбоподател я, липсата на надлежна регистрация съгласно условията на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, конкретното основание за ненадлежната регистрация – прекратяването й п о чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, поради обстоятелството, че новият собственик в двумесечен срок от придобиването му не е изпълнил задължението си да го пререгистрира, датите на служебното прекратяване на регистрацията и на установеното управление на МПС-то.
Всички описани обстоятелства обхващат именно съставомерните факти на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и правят възможна проверката на тези факти, а оттам и на приложимото право.
При така приетото от фактическа страна, безспорно се установява от правна страна, че процесният автомобил при управлението му от жалбоподателя Т. не е бил регистриран по реда на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, доколкото регистрацията на МПС-то е била прекратена към датата на процесното деяние.Изрично е посочено в НП какво е било правното основание за прекратяването на регистрацията. По смисъла на чл. 143, ал. 15 3 от ЗДвП служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Без обаче да бъде описана конкретно точно и ясно в НП / описано е само в АУАН/ датата на служебната прекратената регистрация.
За разлика от други случаи на прекратяване на регистрация на автомобили, при които задължителен елемент от фактическия състав се явява уведомяването на собственика (какъвто е например случая при изтекла застраховка ГО и уведомяване от Гаранционния фонд при условията на чл.
143, ал. 10 от ЗДвП), в случая по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, какъвто е и настоящият, законодателят не е предвидил прекратяването да се извършва след уведомяването на собственика, поради което и с изтичането на 2месечния срок от настъпване на юридическия факт – прехвърляне на собствеността, и липсата на осъществено регистриране, възниква и основанието за служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, без да се изисква допълнително уведомяване на новия собственик – в този смисъл е и непротиворечивата практика на АС-Пловдив по сходни казуси .Навежда се довода ,че липсва субективна страна , тъй като не е собственик на МПС, не е знаел за това,че същото е с прекратена регистрация. Тук на първо място следва да се посочи, че съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН , деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените от закона случаи. Ето защо, независимо, дали водачът е собственик или не на МПС, то последният е длъжен да се увери, че управлявайки автомобила, спазва изискванията съгласно ЗДвП. При това положение неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не знаел за служебно прекратената регистрация, доколкото КАТ нямат задължения за уведомяване в тази хипотеза. Поради това и жалбоподателя, като водач на конкретното МПС, е бил длъжен и е могъл да се увери, че същото е годно за управление, респективно, че е било регистрирано надлежно.
В тази връзка следва да се съобрази, че дължимото поведение при поемането на управление на чужд автомобил не изключва водачите от задължение да извършат определените проверки за спазването на 4 изискванията на закона, а напротив – следва да положат допълнителни усилия да се уверят, че автомобилът е годен да бъде управляван по пътищата – било то за спазване на изискването за сключване на застраховка ГО (при които между другото законодателят е предвидил санкциите за водачитенесобственици да са по-високи от санкциите за водачите-собственици), преминат технически преглед или регистрация. В тази връзка нищо не е пречело на жалбоподателят, при поемане на управление на чуждо МПС, да поиска СРМПС на автомобила, и в случай, че предаващото лице е различно от лицето, което е вписано в СРМПС като негов собственик, да провери, запитвайки предаващия, кой е собственикът на автомобила, а впоследствие и да се увери, че са спазени изискванията за регистрацията му. Поради това и не е налице случайно деяние по смисъла на чл. 16 НК, тъй като дори водачът да не е знаел, че управляваният автомобил не е регистриран, не се изключва вината му, тъй като в случая е налице форма на вина – небрежност, по смисъла на чл. 11, ал. 3, пр. 1 НК вр. чл. 11 ЗАНН – деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди общественоопасните последици. Приемането на противното би разкрило потенциални възможности за злоупотреби и заобикаляне на изискването за регистрация на автомобили при промяна на собствеността им, каквато няма как да е била целта на законодателя.В този смисъл е без значение ,че липсва регистър или страница,в която водачите да могат да проверяват има ли редовни документи една кола и съответно прекратена ли е регистрацията .Тази проверка може да бъде направена и по – горепосочения начин,ако водача иска да спазва правилата .
Обстоятелството, че Т. е управлявал автомобила с поставени регистрационни табели не изключва вината му за управление на МПС с прекратена регистрация. ", Решение № 1106 от 14.06.2023 г. на АдмС Пловдив по к. а. н. д. № 949/2023 г., Решение № 1191 от 22.06.2023 г. на АдмС Пловдив по к. а. н. д. № 888/2023 г. и др.
С оглед на горното, обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно, поради което и същото следва да бъде потвърдено.
По разноските: предвид изхода на делото разноски се дължат на въззиваемата страна,но същата не е поискала присъждането им,поради което и съдът не следва да се произнася.
5
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, XVІІ н. с., РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-5697-001839 от дата 15.11.2024г. издадено от Началник група в ОДМВР РУ –Пловдив ,сектор Специализирани полицейски сили Пловдив , с което на Р. Т. Т. ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП .
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6