Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 211 от 23.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Търговско дело 129/2022
Вид
Решение № 211
Подписан
23.05.2023
Състав
Александър Лазаров Стойчев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Пловдив, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър Л. Стойчев като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Търговско дело № 20225300900129 по описа за 2022 година

Производство по чл. 247 ГПК – по почин на съда.

В постановеното по делото решение е допусната ОФГ, като е налице противоречие между мотиви и диспозитив. Допускането на грешката е настъпило при преноса на мотивите на съдебния акт от работния файл в word формат в програмата ЕИСС, като погрешка са пренесени мотиви по друго постановено дело.

Касае се за допусната техническа грешка, която следва да бъде поправена по настоящия ред.

Поради това, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка допусната в решение № 191/18.05.23г. по настоящото дело в мотивите на съдебния акт, които следва да се считат актуални по следния начин:

Искове с правно основание чл. 432 от КЗ.

Предявени са искове от В. И. В. с ЕГН: **********, с постоянен адрес:

**** против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО

ДАЛЛБОГГ: живот И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК: 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1 за заплащане на сумата от 10 644,47 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, а именно: направени разходи за лечение, както и за заплащане на сумата от 120 1

000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на обстоятелството, че на 18.12.2019 г. около 17:10 часа в гр. Пловдив, на ул.

„Авксентий Велешки“ срещу № 4, при управление на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с рег. № ****, водачът Ц. Н. Д., след извършване на маневра ляв завой в посока юг, не пропуска пресичащия в посока от изток към запад пешеходец – В. И. В. и допуска ПТП, при което на В. В. е причинена фрактура на шиен прешлен С2, фрактура на десен глезен, фрактура на фибулата на десен крак, фрактура на таз, фрактура на четири ребра /3-то, 4-то, 5-то и 6-то/ и луксация на дясна рамена става, като поставената диагноза е счупвания на други части на подбедрицата, закрито фрактура бимал декстра синд. тибиа бил. декстра луксацио арт хумери декстра. Твърди се, че вината за настъпване на процесното ПТП има водачът на автомобила Ц. Д., по повод на което е образувано АНД № 437/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив и с Решение № 360/17.02.2022 г. съдът е признал същия за виновен за това, че това, че при управление на процесния лек автомобил е нарушил правилата за движение, а именно: чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 116 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на В. В.. В исковата молба подробно е описан процесът по лечение на настъпилите увреждания и подробно се обосновават обстоятелствата, въз основа на които се желае репарация на настъпилите неимуществени вреди.

Ищцата твърди, че към датата на процесното ПТП – 18.12.2019 г., гражданската отговорност във връзка с управлението на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с рег. № ****, е покрита при действието на валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективиран в

Застрахователна полица

№

30119002550455, съставена и подписана между „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: живот И ЗДРАВЕ“ АД и собственика на посочения лек автомобил, със срок на действие от 03.09.2019 г. до 03.09.2020 г. С молба вх. № 4024 от 12.11.2020 г., ищцата е отправила претенция до ответното дружество, но до настоящия момент застрахователят не е изплатил исканото обезщетение.

ОТВЕТНИКЪТ изцяло оспорва всички наведени от ищеца факти и обстоятелства, к а т о наред с това се правят няколко възражения за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от стана на ищцата.

Твърди се от ответника, че В. , в качеството й на пешеходец, е осъществила пресичане на забранено място на пътя. Също така макар да е възприела своевременно подалия светлинен сигнал, обозначаващ маневра за завой, лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с рег. № ****, не е изчакала неговото преминаване. На следващо място се твърди, че са нарушени правилата на чл.

113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП , а именно при и по време на предприетото пресичане на пътното платно ищцата не е съобразила разстоянието до приближаващото към нея МПС и неговата скорост на движение, като по този начин обективно е обусловила настъпването на процесното застрахователно събитие. В. В. е имала задължение да се огледа, преди да започне да пресича пътното платно, и да изчака извършването на маневрата на автомобила. На следващо място се твърди, че ищцата е навлязла внезапно на пътното платно 2 и в значителна степен е допринесла за настъпването на процесното събитие и на вредоносните последици от него.

Пловдивски Окръжен Съд, ТО, ХVIIІ.с., като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Правното основание на предявената претенция е чл.432, ал.1 от КЗ.

Според посочената новела увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

Естествено това е възможно при наличието на преюдициалните предпоставки на извършен деликт и валидно правоотношение между причинителя и застрахователя по чл. 429 от КЗ. Това води до необходимост от изследване предпоставките по чл.45 от ЗЗД. Съгласно легалното определение на този институт правно релевантните факти, които следва да бъдат кумулативно изявени са деяние от страна на лицето управлявало МПС за което е сключена застраховка “ГО”, което в случая е действие и следва да е противоправно, настъпила вреда в патримониума на ищеца, причинна връзка между активното поведение на делинквента и резултата, като това е обединяващия елемент завършващ фактическия състав.

Между страните е безспорно наличието на ПТП с участник ищцата, която е била блъсната на 18.12.2019 г. около 17:10 часа в гр. Пловдив, на ул.

„Авксентий Велешки“ срещу № 4 от лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с рег. № **** с водач Ц. Н. Д..

Установява се също така, че АНД № 3820/2021г. по описа на РС Пловдив е приключило с влязло в сила решение, с което делинквентът Ц. Н.

Д. е признат за виновен в това, че на 18.12.2019 г. в гр. Пловдив при управление на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с рег. № **** е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.20, ал.2 и чл.116 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил на ищцата средна телесна повреда изразяваща се в множество счупвания и наранявания изброени в съдебния акт. Ч л . 300 от ГПК определя, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като това правило аналогично следва да се приложи и към решението, с което е приключило наказателното производство.

Поради това съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, преценени в светлината на акта на наказателния съд несъмнено води на извод за наличието на фактическия състав по чл.45 от ЗЗД. Очевидно е налице виновно причинена вреда от страна на делинквента в неимуществената сфера на ищеца, като съществува и причинна връзка между активното поведение на делинквента, което е и очевидно противоправно, и настъпилия вредоносен резултат. /чл.300 от ГПК/

В тази посока са и констатациите на вещото лице Б. по назначената СМЕ, който установява причинно –следствената връзка между активното поведение на причинителя на увреждането и вредоносния резултат.

Установява се настъпване на следните увреждания вследствие на процесното ПТП, а именно контузия на шията, главата, тялото и дясното коляно. Закрито счупване на десните голямо и малко пишялни глезенна става наложило 3 опиративното им наместване и метални стабилизация. Счупване на дясната малкопишялна кост и в горната трета. Изкълчване на дясната раменна става наложило нейното наместване. Счупване на 3, 4, 5 и 6 леви ребра. Счупване на таза в дясно в областта на кръстовата кост. Счупване на 2 шиен прешлен наложило хирургично намествани и метална стабилизация на 3, 4 и 5 шийни прешлени. Непосредствено след ПТП пострадалата В. И. В. е била приета в УМБЛАЛ „Св. Г.“ ЕАД гр. Пловдив в отделението по Ортопедия и травматология на 18.12.2019 год. и изписана на год. Там на 19.12.2019 год. е извършено наместване на дясната раменна става. Оперативно наместване и метална фиксация на счупените десни голямо и малко пищялни глезена. След това е била приета в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД гр. Пловдив в Отделението по неврохирургия на 24.12.19г. и изписана на 30.12.2019год. На 24.12.2019 год. е извършено оперативно наместване и метална стабилизация на счупения 2 шиен прешлен посредством метална фиксация на 3, 4, 5 шийни прешлена.

След това е постъпила в МБАЛ „Сердика“ ЕООД гр. София в отделението по Физикална и рехабилитационна медицина от 30.12.2019год. до 19.01.2020 год.

След това е постъпила в МБПЛР „Сердика“ ЕООД гр. София от 26.01.2020год, до 04.02.2020год. След това е постъпила в МБАЛ „Сердика“ ЕООД гр. София в отделението по Ортопедия и травматология от 06.02.2020год. до 12.02.2020 год. След това е постъпила в МБАЛ „Сердика“ ЕООД гр. София в отделението по Физикална и рехабилитационна медицина от 12.02.2020год. до 04.03.2020 год. След това е постъпила в „Специализирана болница за рехабилитация - национален комплекс“ ЕАД филиал Нареченски бани от 02.09.2020год. до 09.09.2020год. След това е постъпила в СБР ,3арна“ АД от 08.06.2021год. до 15.06.2021год. След това е постъпила в МБАЛ „Свети Пантелеймон - Пловдив“ ЕООД в Неврологично отделение на 13.06.2022г. до 18.06.2022г. След това постъпила в МБАЛ „Свети Пантелеймон - Пловдив“ ЕООД в Отделение по физикална и рехабилитационна медицина на 22.06.2022г. до 29.06.2022г. Оздравителният и възстановителният процес все още не са приключили поради настъпилите редица усложнения в тяхното протичане като първочна глаукома: увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с раликулопатия: други спондилози с миелопатия; контрактура на става, глезенна става тарзални кости: увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с раликулопатия л5. ес1 син. увреждания на шийните коренчета. некласифицирани другаде, други спондилози. шийна област; увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел. Към момента на изготвяне на експертизата В. И. В. не е възстановена, същата има метални стабилизации на десните голямо и малко пищялни глезена, както и в областта на шията на 3, 4, 5 шийни прешлена. Освен това същата страда и от първична глаукома, увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия, други спондилози с миелопатия, контрактура на става, глезенна става - тарзални кости, увреждания на междупрешленните дискове в поления и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия Л5, ЕС1 син., увреждания на шийните коренчета, некласифицирани другаде, други спондилози, шийна област, увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел. Като се има в предвид възрастта на пострадалата, както и вида на травматичните увреждания то най-вероятно счупването на С2 с наложена метална стабилизация на СЗ, С4, С5 не подлежи на пълно възстановяване, същите ще останат за цял живот. Останалите травматични увреждания имат шанс да се възстановяват в значителна степен, но не и напълно. В унисон с тези изводи е и заключението на изслушаната тройна СМЕ.

По делото са представени и доказателства, от които се установява, че В. е отправила на основание чл.380 от КЗ застрахователни претенции към 4 застрахователя преди завеждане на делото. /лист 89/

Основния спор, поради така изложените факти, който се формира по делото е относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.

Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а чл.52 прогласява, че обезщетението за неимуществените вреди се определят от съда по справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на вредата не може да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени средства, с оглед на факта, че по същество негативното въздействие на деликта интервенира в неимуществената сфера на пострадалите и е част от техния психо- емоционален статус. Алюзии в тази посока се съдържат в показанията на разпитаните свидетели, като от съдържанието им следва да се извлече необходима информация за изпитваните от ищцата болки и страдания след настъпване на увреждането.