Решение № 552 от 26.04.2021, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№…………… гр. Варна .

04. 2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – гр.

Варна, в публично заседание на първи април две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир

Кипров

ЧЛЕНОВЕ: Евелина Попова

Марияна

Бахчеван при секретаря Галина Владимирова и с участието на прокурор Силвиян Иванов , като разгледа докладваното от съдия Кипров к.н.а.х.д. № 443 /2021 г. по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Кандекс“ ЕООД , представлявано от управителя А.М.Д. , против решение № 260022 /03.12.2020 г. по НАХД № 78 /2019 г. по описа на Районен съд – Девня, с което е потвърдено издаденото от с. д. директор на Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция „Митници“ НП № 291/ 19.02.2019 г. , с което на „Кандекс“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *********, за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/ и на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 от ЗМ е наложена имуществена санкция в размер на 71 659,65 лв. , представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания и на основание чл. 234, ал. 4 от Закона за митниците е постановено дружеството да заплати равностойността на стоката предмет на нарушението – 314 бр. ръчни палетни колички, декларирани по митническа декларация МРН № 16BG002002H0127070/26.10.2016 г. в размер на 84 345,17 лв. , и „Кандекс“ ЕООД е осъдено да заплати на ТД „ Северна Морска“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв.

Касационната жалба съдържа доводи за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила, сочещи на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК - липса на мотиви /изложените такива в обжалваното решение преповтаряли констатациите направени в Доклада на ОЛАФ/ ; липсвало произнасяне на съда по искането за назначаване на лингвистична експертиза ; материалния закон бил приложен към неизяснена по делото фактическа обстановка.

Оспорена е и материалната законосъобразност на въззивното решение с аргументи за наличие на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК – въззивния съд пропуснал да констатира наличието на изтекла давност по смисъла на чл. 34 от ЗАНН ; неправилно приложил чл. 33, пар.3 от Делегиран Регламент на Комисията /ЕС/

2015/2446 от 28.07. 2015 г. въз основа на факти за липсата на икономическа обоснованост , установени в нарушение на разпоредбата на чл.127, ал.2 от НПК единствено в доклада на ОЛАФ, който бил изготвен при допуснато съществено процесуално нарушение на чл.9 от Регламент 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11.09.2013 г. ; материалния закон бил приложен при игнориране от въззивния съд на приетата и неоспорена съдебно-оценителна експертиза.

Отправено е искане за постановяване на касационно решение за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ДРС, а в условията на евентуалност за отмяна на обжалваното НП с присъждане на съдебни разноски за две съдебни инстанции. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат Т. Т. с представяне на доказателства и списък на разноските.

Ответникът – ТД „Северна Морска“ в Агенция „Митници“ , чрез упълномощения юрисконсулт Л. С. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно, законосъобразно и подробно мотивирано.

Представителят на ВОП дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение като постановено в съответствие с приложимото право и доказателствата по делото.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл. 218 от АПК проверка, касационният съд намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е основателна.

С обжалваното НП е наложена на „ Кандекс“

ЕООД на основание чл. 234, ал.2, т.1 от ЗМ имуществена санкция в размер на 71 659, 65 лв. , представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания и е присъдено заплащане на равностойността на стоката предмет на нарушението – 314 бр. ръчни палетни колички /РПК/ в размер на 84 345, 17 лв., за следното нарушение : затова, че на 26.10.2016 г. на МП „Варна Запад“, с действията си по деклариране по митническа декларация с МРН № 16BG002002H0127070/26.10.2016 г. , „Кандекс“ ЕООД не е спазил разпоредбите на чл.33 във вр. с чл. 31 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2015/2446 на Комисията /в сила от 1.05.2016 г./ във вр. с чл.11 от Регламент /ЕС/ № 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8.06.2016 г. за защита от дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз, като по този начин е избегнал заплащането на част от дължимите публични държавни вземания в общ размер на 71 659,65 лв. , от които Мито А30 - 59 716,38 лв. и ДДС – 11 943,27 лв.

За да потвърди обжалваното пред него НП, Районен съд – Девня е приел за установена описаната в мотивите му фактическа обстановка възпроизвеждайки фактите, които наказващият орган е приел за установени пред него. Посочено е в мотивите, че тази фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на гласните и писмените доказателства, приложени към административно-наказателната преписка и тези представени от страните в хода на съдебното следствие , както и въз основа на заключенията на вещите лица по назначените от съда СТЕ и СИЕ и най-вече въз основа на констатациите на OLAF.

По отношение на процесуалната законосъобразност на НП, съдът е приел, че действително е допусната нередовност в АУАН, която обаче не представлявала съществено процесуално нарушение, а по възражението за изтекъл 3-месечен срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН е приел, че нарушителят бил открит на 26.09.2018 г. и тъй като АУАН бил съставен на 25.10.2018 г. , то срокът не бил изтекъл.

В мотивите си по материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалваното НП, районният съд изрично е приел, че в заключението си за извършена митническа измама административно-наказващия орган се е позовал на констатациите на разследване , проведено от OLAF във връзка със заобикаляне на антидъмпингови мита, наложени върху вноса на китайски РПК посредством деклариране на произход от Камбоджа, като в обжалваното НП на практика бил възпроизведен доклада от това разследване. Посочил е , че основанието за определяне на непреференциален произход на стоката се съдържа в чл.60, пар.2 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. , при тълкуването на която разпоредба съдът е извел извод, че за да се признае произход на страната, където се твърди, че е извършена последната преработка, трябва да са налице кумулативно три предпоставки, а именно :

-преработката представлява съществена трансформация, която води до производство на нов продукт или представлява значителен етап на производството;

-преработката се извършва в предприятие, оборудвано за тази цел;

-преработката е икономически обоснована.

Позовавайки се на заключението на съдебно-техническата експертиза , въззивният съд е приел за безспорно установено наличието на първата предпоставка, а наличието на втората е обосновано с липсата на спор между страните по делото. По отношение на икономическата обоснованост на преработката, съдът е приел, че приложима е правната уредба съдържаща се в чл. 33 от Делегирания регламент, тъй като процесната стока не е включена в приложение 22-01, по причина на което приложимостта на чл. 32 от Делегирания регламент била изключена. Цитирайки пар.1 от чл.33 на Делегирания регламент, ДРС приема, че от събраните в хода на административно-наказателното производство доказателства било установено, че целта на създаването на „Камботрък“ била именно за избягване на мерките, посочени в чл. 59 от Кодекса. Тази констатация съдът приема за доказана от изявленията на управителя на дружеството , който потвърдил, че завода в Камбоджа бил създаден по искане на партньорите на китайската Y-Lift от ЕС, а от друга страна поради това, че не можело да не направи впечатление, че предприятията в Камбоджа са създадени и са започнали да функционират след влизане в сила на Регламент за изпълнение /ЕС/ № 372/2013 г. на Съвета от 22.04.2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение /ЕС/ № 1008/2011 г. , с който се налагало окончателно антидъмпингово мито върху вноса на РПК и техните основни части с произход от Китайската народна република /КНР/. Прилагайки разпоредбата на чл.33, пар.1 от Делегиран регламент № 2015/2446 към установените по този начин факти, ДРС извежда извод, че операцията по преработка и обработка довела до производството на РПК в Камбоджа не е икономически обоснована. В съответствие с така приетото положение, въззивният съд прилага разпоредбата на чл.33, пар.3 от Делегирания регламент , за което се позовава на приложените разбивки за разходи, които са послужили при издаването от съответния компетентен орган на Камбоджа на сертификатите за преференциален произход формуляр А, както и на неподписаното от вещото лице Я. Л. заключение по служебно назначената съдебно-икономическа експертиза, съгласно което използваните в производството на РПК китайски материали представляват повече от 50 % от стойността на всички използвани материали. С тези мотиви, въззивният съд приема, че за него е налице основание да приеме заключението на OLAF, респ. на българските митнически власти , че основните части на процесните стоки са с произход от КНР за правилно, обосновано и доказано в хода на съдебното производство. В следващата част от мотивите си ДРС отхвърля възражението на наказаното дружество относно доказателствената стойност на доклада на Олаф , като цитирайки разпоредбата на чл.11, пар.2 от Регламент № 883/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.09.2013 г. относно разследванията провеждани от Олаф, както и практиката на ВАС, съдът приема доклада на Олаф като такъв имащ силата на официален документ, който представлява както пряко, така и достатъчно доказателствено средство за произхода на стоките. С тези мотиви, въззивният съд извежда правен извод за наличието на осъществен състав на митническо нарушение по чл. 234, ал.1,т.1 от ЗМ , респективно приема наличието на материална законосъобразност като основание за потвърждаване на обжалваното НП.

Правните изводи на въззивния съд за процесуална законосъобразност на обжалваното НП, касационният съд намира за правилни. Начинът на формулиране на диспозитива изложен във финалната част на АУАН касае най-вече правната квалификация на нарушението , поради което констатираната от ДРС недостатъчна негова прецизност е преодолима по реда на чл. 53 , ал.2 от ЗАНН – както правилно е приел въззивният съд , съществена е защитата срещу фактите, поради което допуснатото процесуално нарушение не е от категорията на съществените и съответно не предполага отмяна на обжалваното НП. Правилен е и извода относно спазването на спорния 3 -месечен срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН. Нормата определя началото на срока от момента на откриването на нарушителя , което не се е случило на датата 26.10.2016 г. , когато е подадена от „Кандекс“ ЕООД процесната митническа декларация, както неправилно се твърди от процесуалния представител на наказаното дружество. Датата на извършване на нарушението / 26.10.2016г./ не е дата на откриване на нарушителя, тъй като на тази дата все още не е било известно наличието на нарушение , за да се търси кой е нарушителя. Приетите от митническите органи данни за наличието на нарушение са установени в хода на процедурата за последващ контрол на декларирането /чл.84-чл.84м от ЗМ/ , която позволява съгласно чл.84к, ал.1 от ЗМ, събраните при нея доказателства да бъдат ползвани и за установяване на митнически нарушения. Спирането на това адм. производство до приключването на разследването на Олаф е било обусловено със съображения ,че данните от последното са от значение за предприетата в рамките на последващия контрол проверка. В този смисъл, с постъпването на доклада на Олаф в ЦМУ на Агенция „Митници“ на датата 26.09.2018 г. са станали известни на митническите власти данните за нарушението, а от там и за нарушителя , тъй като именно данните от доклада на Олаф са дали фактическото основание за съставянето на АУАН и впоследствие за издаването на НП. Съобразно тези обстоятелства, правилно е прието от ДРС , че 3-месечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН започва да тече от датата 26.09.2018 г. и не е изтекъл към датата 25.10.2018 г., когато е съставен АУАН.