Определение № 15823 от 21.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15823 гр. София, 21.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Надя Пл. Христова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно частно гражданско дело № 20251100505318 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Администрация на Министерски съвет против Определение от 10.03.2025 г. по гр.д. № 24468/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 179 състав, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е спряно производството по делото до приключване на производството по НЧХД № 3149/2024 г. по описа на СРС, 136 състав.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателят поддържа, че наказателното производство от частен характер не е преюдициално по отношение на производството по гр.д. № 24468/2024 г., тъй като двете дела не били с един предмет. В наказателното дело изследваните въпроси са дали на 22.12.2023 г. около 10 часа чрез нанесения от М.И. на К.З. лек шамар, същата е нанесла лека телесна повреда и дали около 10.20 часа крещенето на М.И. към началника на отдел „Сигурност на информацията“ – неин пряк ръководител и към колежките й К.З. и В.М., както и заканите й за физическа саморазправа по отношение на К.З. са обида. В производството по предявения иск основните въпроси са свързани с това дали М.И. е извършила нарушение на трудовата дисциплина.

Посочва, че работодателят е провел пълно и комплексно разследване по време на дисциплинарното производство и е установил нарушения на трудовата дисциплина, като налагането на дисциплинарно наказание е независимо от реализирането на наказателна отговорност. Освен това, от представената в съдебно заседание присъда липсвали мотиви, от които да се направи извод относно това защо М.И. е призната за невиновна. Подържа, че извършените нарушения на трудовата дисциплина нямат връзка с наказателната й отговорност. Моли обжалваното определение да бъде 1 отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от М.Т.И., с който заявява, че частната жалба е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в частната жалба и отговора на частната жалба доводи, намира следното:

Производството по гр.д. № 24468/2024 г. по описа на СРС, 179 състав е образувано по искова молба, подадена от М.Т.И. против Администрация на Министерски съвет на Република България, с която е предявен иск с правно основание чл. 357 от Кодекса на труда за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, наложено със Заповед № Н-195/29.02.2024 г. на Главния секретар на Министерски съвет.

Ищцата твърди, че е заемала длъжността главен специалист в отдел „Сигурност на информацията“ от 03.02.2014 г. след спечелен конкурс. С оспорената заповед й било наложено дисциплинарно наказание за нарушение на Кодекса за етично поведение на служителите в държавната администрация, като на 22.12.2023 г. проявила непристойно отношение към колежка, които отрича да е извършила.

В съдебно заседание, проведено на 10.03.2025 г. М.Т.И. чрез процесуалния си представители е направила искане производството по делото да бъде спряно до приключване на НЧХД 3149/2024 г. по описа на СРС, 136 състав, като е представен препис от невлязла в сила присъда № 121/06.03.2025 г.

С обжалваното определение съдът на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е спрял производството по делото до приключване на производството по НЧХД 3149/2024 г. по описа на СРС, 136 състав.

Съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок и в определената от закона форма срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът спира производството по делото, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.

Установява се от представения по делото препис от присъда № 121/06.03.2025 г. по НЧХД 3149/2024 г. по описа на СРС, 136 състав е, че М.Т.И. е призната за невиновна в това, че на 22.12.2023 г. около 10 – 10.23 часа в гр. София, в сградата на Министерски съвет на Република България, в секретно деловодство, е нанесла лека телесна повреда чрез удряне на шамар в лицето на К.Х.З. и с това й е причинила болки 2 и страдания, без разстройство на здравето, както и че публично по време на работа, в качеството си на длъжностно лице – служител в „Секретно деловодство“ при и по повод на изпълнение на службата е казала и извършила нещо унизително за честта и достойнството на К.Х.З., като нарекла последната „дърта коза с килийно образование“ и е оправдана по повдигнатото обвинение.

В конкретния случай, независимо от това, че във връзка с действия на ищцата са образувани различни производства – дисциплинарно и наказателно от частен характер, то не е налице връзка на преюдициалност между наказателното и гражданското производство. Това е така, доколкото предмет на гр.д. №№ 24468/2024 г. по описа на СГС, 179 състав е трудовоправен спор, свързан с отмяна на наложено дисциплинарно наказание – „Предупреждение за уволнение“ Дисциплинарната отговорност се носи от работника и служителя успоредно и независимо от наказателната (чл. 186 от КТ).

Независимо от обстоятелството, че за едно и също деяние са образувани както наказателно производство, така и дисциплинарно, то в конкретния случай не е налице преюдициалност на наказателното дело спрямо гражданското.

За да е налице преюдициалност между наказателно и гражданско дело при трудов спор, следва да е налице връзка на обусловеност и тя е налице, когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъсществуване се явява предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело. Такава връзка би имало само ако релевантните за гражданския спор обстоятелства не биха могли да бъдат установени в рамките на гражданското производство. В конкретния случай, не е налице пречка и не би имало противоречие в съдебните актове, гражданският съд да установи дали ищцата е извършила нарушения на трудовата дисциплина в рамките на производството по разрешаване на гражданския спор относно законосъобразността на наложеното наказание. (В този смисъл Определение № 323/20.05.2013 г. по ч.гр.д. № 2950/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ ГО;

Определение № 64/27.01.2017 г. по гр.д. № 3774/2016 г. по описа на СГС, ІІІ ГО) Предвид на изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по частна жалба, подадена от Администрация на Министерски съвет Определение от 10.03.2025 г. по гр.д. № 24468/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 179 състав, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е спряно производството по делото до приключване на производството по НЧХД № 3149/2024 г. по описа на СРС, 136 състав и

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 179 състав за продължаване на 3 съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4