Решение № 673 от 18.07.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 673 гр. Бургас, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И. при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Радостина П. И. Въззивно гражданско дело № 20242100500705 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на ищцата З. И. Т., ЕГН: **********, подадена чрез пълномощника й адв. Георги Стоянов – БАК против решение № 388 о т 22.02.2024г., постановено по гр.д. № 6308/2022г. по описа на Районен съд – Бургас,В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от нея срещу ответниците П. И. С., ЕГН: ********** и Г. И.

С., ЕГН: **********, двамата с адрес: ******, иск за разваляне на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД на сключения между ответниците и тяхната прехвърлителка Р.Г.М. договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран с нотариален акт № 109, том IV, регистрационен номер 12803, дело № 490 от 04.10.2017 г. на нотариус Виктория Дралчева до размера от ½ ид.ч. от прехвърлените с договора 2/3 ид.ч. от описаните в същия нот. акт недвижими имоти, поради неизпълнението му от ответниците -приобретатели. Със същото решение ищцата е осъдена на основание чл. 78, ал.

3 от ГПК да заплати на ответниците сумата в размер на 2135.80лв., представляваща направените от тях по делото съдебно – деловодни разноски.

В жалбата се излагат съображения, че първоинстанционното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и събраните по делото писмени доказателства, както и при допуснати съществени процесуални нарушения. Възразява, че районният съд неправилно е приел,че ответницата П. С. е изпълнила задълженията си по договора, без да обсъди твърденията в исковата молба, че всички битови сметки на прехвърлителката след сключване на договора за издръжка и гледане са заплащани с нейни средства, като се твърди, че за целта последната е предоставяла в брой пари за това на ответницата. Въззивницата счита, че макар двама от разпитаните в тази връзка свидетели да 1 са заинтересовани от изхода на делото, показанията им са в съответствие с извършената и приета СИЕ, която е установила, че доходите на прехвърлителката са били достатъчни за погасяване от нея със собствени средства на разходите й. Обръща се внимание, че още в отговора на исковата молба ответната страна изрично е признала, че прехвърлителката е била в добро здравословно и финансово състояние от момента на сключване на договора до нейната смърт,като е нямала финансови затруднения и се е обслужвала самостоятелно.

Заявява се, че по тази причина в устните състезания в първата инстанция ищцата е навела доводи, че процесния договор всъщност прикрива дарение, като освен това също по време на устните състезания е направено и възражение, че по договора няма предоставяна издръжка, а е имало само гледане. По тези съображения, позовавайки се на ТР № 1 от 27.04.2022г. по тълк.д. № 1/2020г. на ВКС въззивницата счита, че процесния договор е нищожен като симулативен, като възразява,че съдът е следвало да разгледа това възражение и да се произнесе по него служебно, а като не го е сторил, е допуснал поредно нарушение при постановяване на съдебния си акт. В жалбата е изложен подробен анализ на събраните доказателства във връзка с твърденията, че след получаване на пенсията си прехвърлителката я е давала на ответницата за покриване на разходите си, като в тази връзка са наведени оплаквания, че поради неправилно прочитане на съдебния протокол районният съд неправилно не е зачел показанията на свидетелите Т.. Наред с това се възразява, че съдът не е обсъдил показанията на св. Е., която е без родствени връзки със страните, като същевременно същата е била близък приятел на прехвърлителката. Заявява, че в показанията на ищцовите свидетели няма противоречие, въпреки тяхната предубеденост и счита за неправилен довода на съда за некредитиране на техните показания. Сочи, че свидетелите на ответната страна са били подготвени предварителнo да отговарят на заучени въпроси и отговори, като в подкрепа на тезата си излага подробни съображения относно показанията на ответниковите свидетели. Излага доводи, че реална издръжка не е осъществена от ответницата спрямо майка й, която да е с лични средства на приобретателката. Моли съдът да не приема за достоверни показанията на св. С.Ж. и А.Г., а да кредитира показанията на св.М.Т. и сестра му. По подробно изложените в жалбата съображения моли за отмяна на обжалваното решение в атакуваната му част и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен като договора за издръжка и гледане да бъде развален до размера от ½ ид.ч. от прехвърлените с договора за издръжка и гледане 2/3 ид.ч. от прехвърлените недвижими имоти, представляваща наследствения дял на ищцата.

Моли за присъждане на разноските и пред двете инстанции. В съдебно заседание въззивницата не се явява и не изпраща представител. Депозира молба чрез адвокатския си представител със становище по съществото на спора.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемите П. И. С. и Г. И. С., чрез упълномощения си процесуален представител адв. В. Ф. са депозирали писмен отговор на въззивната жалба, в който са изразили становище за нейната неоснователност. Възразят против доводите в жалбата за необсъждане от съда на доводите на ищцата, че битовите сметки на прехвърлителката били заплащани с нейни собствени средства, като се твърди точно обратното. Въззиваемите намират за правилен доводът на съда за некредитиране на показанията на свидетеля Т. –съпруг на ищцата, като след анализ на неговите показания сочат, че заинтересоваността му от спора е явно демонстрирана по време на разпита му.

Оспорват се твърденията в жалбата за симулативност на сделката по подробно изложени съображения. На следващо място в писмения отговор се излагат доводи относно достоверността на показанията на св. Т. и св. Е.. Сочи се, че данните по делото не доказват, че прехвърлителката е давала на ответниците пари за заплащане на битовите си сметки, като се заявява също, че с оглед обема на уговорените в договора задължения, същите са условни и е следвало да се изразяват в осигуряване допълнителни храна, дрехи, стоки за бита, като се счита, че условието за тяхната дължимост не е доказано да е настъпило,доколкото по делото е установено, че прехвърлителката е разполагала с всичко необходимо и не е изпитвала 2 нужда от допълнителни средства. Подчертава се, че противно на твърдяното от въззивницата, в писмения си отговор по чл. 131 от ГПК ответниците са посочили, че са пазарили на ответницата храни, стоки за бита и лекарства, без това да съставлява част от задължението им по договора. Считат, че между страните по делото не е спорно,че прехвърлителката е разполагала с имущество и доходи, достатъчни за покриване на ежедневните й нужди, като независимо от това възразяват по делото да е доказано, че битовите й сметки са заплащани с нейни средства. На следващо място в писмения отговор се възразява по второто оплакване в жалбата – липсата на нужда за прехвърлителката от сключване на договора и неговата симулативност, като се твърди,че именно ниските доходи на прехвърлителката са обосновали нуждата й от сключване на договора поради това, че тя е свикнала да разполага с финансови средства, позовавайки се на съдебна практика, обективирана в решение № 420 от 11.01.2012г. по гр.д. № 99/2011г. на ВКС. Оспорват се и доводите в жалбата по отношение на липсата на произнасяне в решението на първата инстанция на направеното от ищцата в устните състезания възражение за нищожност на договора като симулативен, като се сочи, че евентуалното уважаване на това възражение би довело до отхвърляне на иска за разваляне на договора поради неизпълнение, доколкото на разваляне подлежат само действителни, а не нищожни договори. Излагат се и възражения за преклузия на посоченото възражение, както и, че в случая е неприложимо позоваване на горепосоченото тълкувателно решение. По подробно наведените в писмения отговор съображения се иска потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските за платено адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 1600лв. съгласно представения договор за правна услуга. В съдебно заседание въззиваемите, чрез упълномощения си адвокатски представтел поддържат писмения си отговор. Представят се доказателства за плащане в брой на уговореното за въззивното производство адвокатско възнаграждение.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните, събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано в БРС, след като с определение от 03.10.2022г., постановено по гр.д. № № 2995/2022г. по описа на БРС съдът не е приел за общо разглеждане с иска за съдебна делба предявения от З. И. Т. с писмения й отговор по чл.

131 от ГПК, депозиран в делбеното производство иск за разваляне на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД на договора за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за гледане и издръжка от 04.10.2017г., обективиран в нот.акт № 109, том 4, рег. № 12803, дело № 490 на нотариус Виктория Дралчева, рег. № 491 на НК, сключен между прехвърлителката Р.Г.М. и П. И. С. по време на брака й с Г. И. С., до размер на 2/6 ид.ч. от прехвърлените недвижими имоти, явяваща се ½ ид.ч. от прехвърлените 2/3 ид.ч. от тях, съобразно наследствената квота на ищцата. По отделения за разглеждане в отделно производство иск по чл. 87,ал. 3 от ЗЗД е образувано гр.д. № 6308/2022г. по описа на БРС.

Ищцата З. И. Т. твърди, че ответницата П. И. С. не е изпълнявала поетото от нея задължение да гледа и издържа майка им Р.Г.М., поч. на 13.04.2019г., поради което счита, че е налице пълно неизпълнение на задължението й по сключения договор от 04.10.2017г. На второ място са изложени твърдения,ч е договорът е сключен при начална липса на основание, поради което се явява нищожен на основание чл. 26,ал. 2, предл. четвърто от ЗЗД, тъй като прехвърлителката е била в добро здраве от сключване на договора до смъртта си и не е имала финансов затруденния, живяла е в собствено жилище и се е обслужвала самостоятелно. На трето място се твърди, че е налице нееквивалентност на насрещните престации на страните по договора, водеща до нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26,ал.1, предл. трето от ЗЗД, доколкото прехвърлителката е починала 14 месеца след сделката, а за този кратък период периодичните престации не са еквивалентни на стойността на прехвърленото имущество. По горните съображения ищцата 3 претендира разваляне на договора на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД до квотата в наследството й, а именно за ½ идеална част от прехвърлените 2/3 идеални части, равняващи се на 2/6 ид.ч.

В устните състезания пред първата инстанция ищцата е навела и доводи, че процесния договор е симулативен, тъй като прикрива дарение, тъй като по него не се твърди, че ответниците не са предоставяли издръжка.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответниците. По първото възражение за изначална липса на основание за сключване на договора се сочи, че към момента на сключването му прехвърлителката е била на 83 годишна възраст. Твърди се, че финансовото и здравословното й състояние са отговаряли на обичайното положение на български пенсионер, като същата е имала заболявания, без предизвесен или очакван в близко бъдеще летален изход, но е имала затруднения в движенията си, които са водели до трудност да се обслужва самостоятелно. По отношение на финансовото й състояние се сочи, че тя е получавала пенсия, която е била достатъчна за покриване на нуждите й от храна и лекарства, но не и за заплащане на битовите сметки и данъците за притежавания от нея имот. Излага се,че финансовите затруднения на ищцата /изброени в писмения отговор/ и ангажираността й с внуците й, както и редките й посещения при прехвърлителката са я мотивирали да потърси сигурност чрез сключване на договор за гледане и издръжка с другата си дъщеря- ответницата С.. Сочи се, че именно съзнаваната от страните по договора необходимост,че прехвърлителката ще има нужда от постоянни грижи занапред е определяща за каузата за сключване на процесния договор. Оспорва се и второто възражение на ищцата за нищожност на договора поради нееквивалентност на престациите, като се сочи, че в случая не само такива фактически твърдения липсват, но не са налице и предпоставките за този вид нищожност, тъй като при сключване на договора не е наличие на заболяване,предполагащо настъпване на смъртта на прехвърлителката твърде скоро и знание на приобретателя за това. На следващо място в писмения отговор са изложение подробни съображения за изпълнение, че ответниците са изпълнявали всички свои задължения, включени в обема на дължимата по договора грижа, в т.ч., се твърди, че дори престираното от тях е в повече от дължимото от тях договора. Сочи се, че задълженията за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци са платени за цялата 2017г. още при сключване на договора, впоследствие се твърди, че тези задължения са платени за 2018г., а за 2019г. такива са платени само от ответницата, поради смъртта на прехвърлителката. Твърди се, че ответницата е заплащала и сметките за телефон преживе на покойната си майка. По отношение на втората група задължения,които съгласно договора е следвало да бъдат престирани само при нужда, в писмения отговор се сочи,че въпреки, че приобретателката не е изисквала от ответница, последната й е пазаряла със свои собствени средства,макар първата да не е заявявала,че няма достатъчно средства за тези покупки. Твърди се също, че ответницата е водила майка си на лекар за проследяване на хроничните й заболявания, като е заплащала прегледите, когато не са били с направление, ходила е ежемесечно за актуализация на рецептурната й книжка и набяване на изписаните по нея лекарства, помагала е в домаконството, като е осигурявала почистване на дома на майката.