Решение № 1261 от 18.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1261 гр. Пловдив, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20235330200260 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 677320-F674067/21.11.2022 г. на директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на Ц. Ц. Ч. с ЕГН ********** на основание чл. 179, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗДДС.

Жалбоподателката е подала жалба срещу издаденото НП, макар и озаглавена като „възражение“, като възразява за съставените наказателни постановления и излага причините за неподаването на декларации. В съдебно заседание не изпраща представител. Не претендира присъждане на направени разноски в производството.

Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява допустима. Разгледана по същество се явява основателна по следните съображения.

От фактическа страна съдът установи следното:

Жалбоподателката Ц. Ц. Ч. с БУЛСТАТ *** и ЕГН ********** била регистрирано по ЗДДС лице.

На 16.08.2022 г. свидетелката В. К. – *** по приходите в ТД на НАП гр.

Пловдив, извършила служебна проверка на дейността на жалбоподателката. В хода на проверката било установено, че жалбоподателката като регистрирано по ЗДДС лице не е подало отчетните регистри и справка декларация по чл. 125 от ЗДДС в ТД на НАП 1 Пловдив за данъчен период 01.07.2022 г. - 31.07.2022 г. в законоустановения срок до 15.08.2022 г., включително.

Служебно известно на съда е образувано АНД № 296/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, І н.с. по повод на обжалване на наказателно постановление № 677319-F674065/21.11.2022 г. на ТД на НАП Пловдив от Ц. Ч., което било издадено за нарушаване на чл. 125, ал. 5 вр. чл. 1 от ЗДДС за това, че жалбоподателката не е подала справка декларация по чл. 125 от ЗДДС за данъчен период 01.07.2022 г. - 31.07.2022 г. в срок до 15.08.2022 г. Същото НП е издадено въз основа на АУАН № F674065/31.08.2022 г. Към момента на приключване на съдебното следствие обсъжданото допълнително дело пред Районен съд Пловдив е приключило с влязло в сила съдебно решение.

Въз основа на резултатите от проверката бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F674067/31.08.2022 г. за нарушение на чл.

125, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗДДС и неподаване на отчетните регистри в срок. Актът е съставен в присъствието на свидетел и жалбоподателката. Справката декларация и отчетните регистри не били подадени към момента на съставяне на акта.

За извършеното нарушение било издадено НП, с което на жалбоподателката била наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушението на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля В.

К. - актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, Документ по образец Приложение 4 от НАП, оправомощителна заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на ЦУ на НАП, служебно извършена справка от съдебноделоводна система – ЕИСС.

Разпитана в съдебно заседание свидетелката потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. Показанията й съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени почти в цялост изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието на актовете на администрацията, като относно авторството на нарушението съдът ще посочи по-долу и своите резерви.

Констатираха се нарушения на процедурата при съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено, освен относно авторството му. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Не е ограничено правото на нарушителя по чл. 44 от ЗАНН в седемдневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.

Актът е съставен съобразно правило на чл. 40 от ЗАНН в присъствието на един свидетел и нарушителя, който е имал възможност да се запознае със съдържанието му и да отправи възраженията си.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма. Съобразено е с целта на закона.

Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.

2

57 от ЗАНН, но в него съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

Нарушението е описано в

НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част индивидуализиращите белези време, място и обстоятелства, при които е извършено. Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за нарушаване на правилата за деклариране на ДДС чрез подаването на отчетни регистри в определения за това срок.

С постановлението жалбоподателката е санкционирана с „имуществена санкция“ в определения от наказващия орган размер, което съдът прецени, че представлява съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните и обуславя отмяната му, доколкото се свързва с липсата на описание относно авторството на нарушението и последващата на тази основа санкция.

Съгласно чл. 13 от ЗАНН видовете наказания, които могат да се налагат на физическите лица са: а) обществено порицание; б) глоба; в) временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. В същия смисъл е и специалната норма на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, приложена в случая, според която:

„Лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.“

В случая не е спорно, че жалбоподателката е физическо лице, а не юридическо, поради което на същата може да се наложи „имуществена санкция“, само в хипотезата на извършване на търговска дейност под формата на едноличен търговец. Подобно качество на нарушителя обаче не е описано в АУАН и НП, поради което следва да се приеме, че е допуснат порок от фактическа страна на описанието на нарушението, свързан с авторството му, а именно упражняването от страна на жалбоподателката на дейност като едноличен търговец, което да обуслови налагането на имуществена санкция. Посочването, че физическото лице притежава БУЛСТАТ не е достатъчно да се приеме обратния извод, тъй като лицата, които упражняват свободна професия също притежават такъв, но те не са търговци. Допуснатият порок в съдържанието на постановлението е неотстраним на съдебна фаза чрез събиране на доказателства и установяване за първи път от съда на етап съдебно следствие какво е съставомерното качество на наказания субект, което позволява същият да понесе видът административна отговорност, с която е санкциониран. С ТР № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 г. се приема, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията. Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда. В същия смисъл са и правомощията на районния съд да преквалифицира извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически положения, очертани в обжалвания санкционен акт. При липса на надлежно изложение в АУАН и НП на фактите, които позволяват на жалбоподателя като физическо лице да бъде наложена „имуществена санкция“, а не глоба, единственото правомощие на съда е да отмени обжалвания акт.

Нещо повече, от доказателствата по делото всъщност не се и установява жалбоподателката да притежава някое от условията, позволяващи санкционирането й с „имуществена санкция“, а не с „глоба“. При извършена служебна справка в публично 3 достъпните ТР и регистър БУЛСТАТ по ЕГН и ЕИК/БУЛСТАТ, посочени в АУАН и НП се установява, че всъщност жалбоподателката не е регистрирана като ЕТ, а правният и статут е на ФЛ, самоосигуряваща се, регистрирана като земеделски производител. Съгласно изричното посочване на чл. 2, ал. 1 от ТЗ физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност не се смятат за търговци. Предвид на това е следвало актосъставителят и наказващият орган изрично да посочат качеството на санкционираното лице и въз основа на какви обстоятелства е прието това качество, за да се изключи хипотезата на чл. 2 от ТЗ. Като това не е сторено, следва да се приеме, че спрямо жалбоподателката приложимото наказание е била глоба, а не имуществена санкция.

Между глобата и имуществената санкция да съществува известно сходство, доколкото засягат по неблагоприятен начин имуществото на лицето, на което са наложени, и представляват паричен израз на наказанието, по своята юридическа същност те са напълно различни. Глобата е израз на виновната лична отговорност на наказания субект и е приложима единствено спрямо физически лица. Имуществената санкция е израз на безвиновната, обективна, обезпечителна отговорност на ЮЛ и ЕТ и е приложима само спрямо тях. Поради различния им правен характер правилата за глобата са неприложими по аналогия за имуществените санкции и обратно. Така също и двата института са самостоятелно регламентирани и са въведени с различни нормативни разпоредби. В този изричен смисъл ТР № 3 от 03.07.2014 г. на ВАС по т.д.

№ 5/2013 г.

Като е наложил вид наказание, което принципно не е приложимо за съответния правен субект, без за това да са изложени съответните фактически и правни основания в НП и без тези основания всъщност да се установяват от доказателствата по делото, наказващия орган е допуснал съществено процесуално нарушение, което не може да се отстрани чрез правомощията на съда относно правната квалификация и приложението на материалния закон. Това обуславя и единствен извод за отмяна на постановлението.

Освен всичко изложеното до тук съдът намира, че при установената фактическа обстановка е нарушено правилото на чл. 18 от ЗАНН, а именно нарушава се принципът, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.

При анализа на посочената разпоредба следва да се вземе предвид, че нарушението по чл. 125, ал. 5 вр. ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС е едно единно и неподаването, на който и да е от документите, визирани в него, ще представлява неизпълнение на задължението към държавата. Това е така, доколко чл. 125, ал. 1 от ЗДДС задължава лицата да подадат справка декларация, която се съставя именно на базата на отчетни регистри. Чл. 125, ал. 3 от ЗДДС регламентира, че справката декларация се подава заедно с отчетните регистри, а чл. 125, ал. 5 от ЗДДС задължава лицата да подадат и справките декларации и отчетните регистри в един и същ срок. От друга страна, санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС наказва лицата, които не са подали един от посочените документи, сред които са и справките декларации и отчетните регистри.