Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2184 от 02.04.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 4508/2025
Вид
Решение № 2184
Подписан
02.04.2026
В сила
02.04.2026
Състав
Мариана Георгиева, Йоанна Наскова Станева, Димитър Ковачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 141 · Закон за водите
  • чл. 13 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • § 1, т. 3 · Закон за пътищата
  • чл. 77 · Закон за устройство на територията
  • чл. 410 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 2184 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20251100504508 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 2835 от 20.02.2025г., постановено по гр. дело № 41533/2024г. по описа на СРС, 179-ти състав е осъдена Столична община да заплати на „Дженерали застраховане“АД на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 742,44 лева, представляваща регресно вземане за платено от ищеца обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди на МПС лек автомобил „Шкода Супърб“ с рег. № ****, причинени при ПТП, настъпило на 14.11.2022г., при движение по ул. „Арарат“ в гр. София поради попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно с включени ликвидационни разходи в размер на 15 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 09.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 70,54 лева, лихва за забава за периода от 21.09.2023г. до 09.07.2024г., както и на основание чл.78, ал. 1 ГПК сумата от 980 лева – разноски по делото.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Столична община. Изложени съображения, че решението на СРС е неправилно и немотивирано. Твърдят, че по делото не било доказано при условията на пълно и главно доказване датата и мястото на настъпване на процесното ПТП. Сочат, че ищецът не бил доказал механизма на увреждането и причинно-следствената връзка с щетите, както и че същите били настъпили вследствие на дупка, а не на шахта. Столична община не била извършвала ремонтни дейности на процесната улица. Твърдят, че твърденията за изрязан асфалт около шахтата останали недоказани. Считат, че по-скоро отговорността била на 1

„Софийска вода“ АД, които поддържали шахтите. Поддържат, че от събраните по делото доказателства не се установявал механизма и обстоятелствата, свързани с увреждането, претендирани в исковата молба. Считат, че водачът на автомобила е допринесъл за настъпване на вредите, доколкото е предприел несъобразена маневра. Искането към съда е да отмени решението и да отхвърли предявения иск. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Дженерали застраховане“ АД, с който се оспорва същата. Сочат, че от показанията по делото се установявало, че ПТП-то било настъпило поради необезопасена дупка, в която автомобилът бил попаднал, както и надигната шахта, която била надигната именно поради наличните дупки и сниженото в резултат на дупките ниво на уличното платно. Поддържат, че при настъпване на ПТП-то в резултат на неравности на пътя безспорно собственикът на процесния участък следвало да понесе отговорността за обезщетяване на увредените собственици, респ. на изплатилите обезщетение застрахователи. Безспорно по делото било установено, че процесното произшествие било настъпило в гр. София при движение по ул.

„Арарат“. Твърдят, че по делото било доказано, че водачът на застрахования при дружеството автомобил не по своя вина бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на пътнотранспортното произшествие като не бил нарушил правилата за движение по пътищата. Същият бил управлявал технически изправно ППС като препятствието било след завой на бул. „Черни връх“. Искането към съда е да остави без уважение въззивната жалба. Претендират разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Не са нарушени и императивни материалноправни норми.

По правилността на решението въззивният съд намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. За възникване на регресното вземане по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на ответника /бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на пътя/ да е настъпило застрахователно 2 събитие, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

На етапа на въззивното производство между страните не са спорни следните обстоятелства: че към датата на пътния инцидент между „Дженерали застраховане“ АД и собственика на автомобил „Шкода“, модел „Супърб“ с рег. № **** е съществувало валидно правоотношение по застраховка „Каско“, както и че ищецът е заплатил на собственика на моторното превозно средство сумата в размер на 727,44 лева по щета № 211358118, по която бил направил ликвидационни разноски в размер на 15 лева.

Спорни между страните са въпросите за механизма на настъпване на ПТП, вината, както и пасивната легитимация на ответника. По тези въпроси настоящият съдебен състав намира следното:

При анализ на събрания от СРС доказателствен материал съдът намира, че причина за настъпването на процесното ПТП е наличието на необезопасена дупка и надигната шахта на участък от общински път, което препятствие на пътя не е било сигнализирано. Този механизъм на ПТП се установява при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. На първо място, той се доказва от представения протокол № 1821802 от 14.11.2022г., съставен след посещение на място от службите за контрол на МВР. Последният е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП. Когато фактът съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, който претендира обезщетение за вреди, твърдейки, че е встъпил в правата на увреденото лице, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални знания, които съдът не притежава /в този смисъл Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. дело № 444/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 98 от 25.06.2012 г. на ВКС по т. дело № 750/2011 г., II т. о., ТК и Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. дело № 1506/2013 г., I т. о., ТК и др. /.

Видно е от направените отбелязвания в процесния протокол за ПТП от 14.11.2022г., че същият е съставен от служител на ОПП- СДВР при посещение на място /в графата „посетено на място“ със знак „х“ е зачертан ненужният отговор „не“/ и съдържа преки възприятия на длъжностното лице, в т. ч. възпроизведени в схема, относно състоянието на пътя, препятствията по него, разположението на лек автомобил „Шкода супърб“, рег. № ****, както и видимите щети по него. В случая не е оспорена автентичността на протокола за ПТП или удостоверителната компетентност на неговия съставител или реда, по който е съставен. Ответникът е оспорил единствено описания в него механизъм на ПТП. След като протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията след извършен оглед на местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща материална доказателствена сила 3 относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП - мястото на инцидента, посоката на движение на автомобила, наличието, разположението на дупката на пътя и на щетите по автомобила, както и за липсата на сигнализация за дупката на пътното платно или нейното обезопасяване. По отношение на възприетите от съставителя факти, а именно наличието на необезопасена дупка на пътното платно и надигната шахта /обозначени на скицата в протокола/ и наличието на щети по гумите на автомобила, документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 от ГПК, като оплакванията на въззивника за противното са неоснователни. Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е възприело при посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална доказателствена сила. Неоснователни са оплакванията, че недоказаността на механизма на ПТП е следствие от непълнотата и неточността на изготвения протокол, тъй като в него липсвало пълно и ясно описание на пътната обстановка и размера на препятствието. Информация относно препятствието се извлича от показанията на разпитания по делото свидетел Г.. Освен това, нито в одобрения образец на протокола, нито в действащ към момента на изготвянето му нормативен акт, е регламентирано изискване служителите на МВР да извършват каквито и да било измервания във връзка с неговото съставяне, в т. ч. и такива, касаещи налични препятствия на пътното платно. В случая графа „Обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП“ на обсъждания протокол е надлежно попълнена, като в същата изрично е посочено, че произшествието се е реализирало в необезопасена дупка и надигната шахта, чието конкретно местонахождение е отразено в обективираната в него схема на ПТП.

Описаното в протокола съответства на приложената докладна записка от Б. Г., адресирана до началника на О „ПП“- СДВР, в която е посочено, че пред входа на блок Черни връх № 69А поради необезопасена дупка /изрязана настилка около шахта/ е реализирано ПТП с щети /спукана предна и задна десни гуми/, както и на изготвената скица към протокол № 1821802, в която отново е посочено, че е изрязан асфалт и е повдигната шахтал. 67 от първоинстанционното дело. Същите кореспондират с показанията на св. Г., който е посочил, че причина за ПТП-то били ремонтни дейности на шахтите на канализацията /найвероятно/. Посочил е, че асфалтът около самата шахта бил изрязан около нея и била надигната. Уточнил е, че нямало знаци или означения. Сочи, че ремонтните дейности били за полагане на пласт асфалт и самите капаци на шахтите били повдигната от самата първоначална настилка на пътното платно.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че описаният механизъм на процесното ПТП се установява при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, а именно протоколът за ПТП, заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебна автотехническата експертиза, която при преценката й по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирана, както и събраните гласни доказателствени средства чрез разпита на служителя на СДВР, изготвил протокола за ПТП и посетил мястото на произшествието. Показанията на свид. Г.

4 следва да бъдат ценени като ясни, последователни, безпротиворечиви и неопровергани от останалите данни по делото, като същите установяват деликта и причинната връзка с вредите. Неговите показания следва да бъдат кредитирани, тъй като се подкрепят от други доказателства по делото, а именно – от неоспореното заключение на автотехническата експертиза, което установява, че щетите по процесния автомобил са в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП, така както е описан в декларацията от Я.К., приложена в преписката във връзка с настъпилото на 14.11.2022г. ПТП.