Решение № 1302 от 20.11.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1302 гр. София, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно частно гражданско дело № 20231000502501 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 463, ал. 2 от ГПК и чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от „СТАЛ 2007“ ЕООД, срещу решение № 3391 от 26.06.2023 г., постановено от Софийски градски съд, по ч.гр.д. № 210 по описа на съда за 2023 г., с което е отменено разпределение от 02.12.2022 г. по изп.дело № 20209230400206 по описа на ЧСИ Г. Н. с рег. № *** при КЧСИ и е върнато делото на ЧСИ за изготвяне на ново разпределение на сумите постъпили от проданта на ½ ид.част от имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, иска се отмяната му и постановяване на друго, с което разпределението от 02.12.2022 г. по изп.дело № 20209230400206 по описа на ЧСИ Г. Н. да бъде потвърдено.

Длъжниците в производството „СОФПРОП“ ООД, Т. С. и В. С. са изложили съображения за неоснователност на жалбата. Сочат доводи за несеквеституемост на ½ ид. част от недвижим имот, предмет на проведена публична продан.

По допустимостта и основателността на жалбата, с която е сезиран, Софийският апелативен съд, след запознаване с материалите по делото намира следното:

Жалбата, с която настоящата въззивна инстанция е сезирана, е подадена от страна в производството, против подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, поради което и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да се произнесе в изложения смисъл, съставът на Апелативен съд – София съобрази от 1 фактическа и правна страна следното:

Нормата на чл. 463 ГПК, уреждаща съдебния контрол по отношение извършеното от съдебния изпълнител /СИ/ разпределение, е специална по отношение на общата такава на чл. 435 ГПК, с оглед специалният предмет на производството, определящ се от спецификата на акта на СИ по чл. 460 ГПК, по отношение на който се упражнява съдебен контрол.

Тъй като разпределението не е изпълнително действие и чрез него не се упражнява принуда, а се определя кои притезания подлежат на удовлетворение, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за изплащане на всяко от тях, активно легитимирани да обжалват разпределението са всички взискатели и длъжника, което процесуално правило е в отклонение на установените от нормата на чл. 435 ГПК изчерпателно посочени действия по принудителното изпълнение, по отношение на които е допустим съдебен контрол по жалба на различните страни в изпълнителното производство.

Именно с оглед специфичния му характер, в производството по чл. 463 ГПК по проверка правилността на извършеното разпределение от СИ на постъпили в резултат на принудително изпълнение суми, съдът действа при условията на пълен въззив, а не като контролно-отменителна инстанция, като в останалите случаи на защита срещу изпълнението /чл. 435 ГПК/, или пък в рамките на ограничения въззив по чл. 269 ГПК.

В производството по чл. 463 ГПК съдът служебно проверява законосъобразността на разпределението, предвид спецификата на акта на СИ, по отношение на който осъществява съдебен контрол, който е акт по приложение на императивната норма на чл. 136 ЗЗД, а съобразно задължителните указания, дадени в ТР № 1/09. 12. 2013 г. на ВКС по т.д. № 1/2013 г., ОСГТК, за правилното приложение на императивна материалноправна норма съдът следи служебно.

Видно от приложеното копие на изпълнителното дело на 23.04.2021г. приключва публичната продан, проведена за имуществото на длъжник „СОФПРОП“ ООД с ЕИК:

**********, представляващо „Клуб-Ресторант с Кафе-Аперитив“ с площ и местонахождение посочени в протокола, като за купувач на същото с разпореждане от 20.05.2021 г е обявен участвалия в проданта взискател и ипотекарен кредитор „Стал 2007“ ЕООД, ЕИК: 175336717 за сумата от 737 050.49 лв. с ДДС (614 208.74 лв. сума за прихващане без ДДС). В изпълнение на задълженията си по чл. 495 ГПК съдебният изпълнител е изготвил разпределение от дата 28.05.2021г. При неговото съставяне е съобразено: 1/че цената, на която се придобива имотът е по-малка от размера на дълга на кредитора, т.е. няма сума за довнасяне от страна на взискателя-купувач; 2/че вземането на последния е обезпечено с ипотека върху продадения на проданта имот (т.е. кредитора се ползва с привилегията по чл. 136, т. 3 ЗЗД), 3/че другите кредитори с привилегии по чл. 136, т. 1 и т. 2 ЗЗД са съдебния изпълнител, държавата за публични вземания и взискателя купувач, които се покриват от задържаните задатъци на другите наддавачи, обявени за купувачи и не внесли в срока по чл. 492, ал. 3 ГПК остатъка от продажната цена, с оглед на което се приема, че няма суми, които взискателя-купувач да следва да доплати за съразмерно удовлетворяване на други кредитори; 5/ определя се размера на дълга, срещу който се 2 прихваща задължението на взискателя-купувач за продажната цена. С влизане на разпределението в сила 24.11.2022 г., то се стабилизира и настъпват целените с него правни последици- прихващане на задължението на взискателя да плати цената за придобиването на имота към дълга на длъжника, с което двете се погасяват до размера на по-малкото от тях.

След стабилизиране на разпределението съдебният изпълнител не може да го променя. То е основанието задължаващо го съгласно чл.496, ал. 1 ГПК да издаде постановление за възлагане на имота и да въведе купувача във владение. Издаването на постановлението за възлагане и влизането му в сила, респ. въвеждане на взискателя във владение на имота, не са законово предвидени предпоставки за настъпване на погасителния ефект на прихващането на задължението на взискателя да плати цената към дълга на длъжника.

Като дължим остатък след разпределението по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 21050/2020 г. по описа на СРС с взискател „СТАЛ 2007“ ЕООД е посочена сумата от 465 968,38 лв. от общо 684 540,50 лв. Останали са неудовлетворена част от вземанията на ТД НАП-София и на ЧСИ.

След проведената публична продан на ½ ид. част от имуществото на длъжника Т. Й. С. с ЕГН: **********, представляващо Мезонет в гр. ***, район ***, ж.к. „***“, ул. „***“ № ***, ет. ***, ап. ***, като сумата за разпределение е 404 404 лв. Видно от разпределение от 02.12.2022 г., което е предмет на съдебен контрол, са предвидени за удовлетворяване суми за разноски към частния съдебен изпълнител, публични задължения към държавата, вземания на взискателя „СТАЛ 2007“ ЕООД и други присъединени взискатели. Следва да се отбележи, че са погасени вземания по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 21050/2020 г. по описа на СРС с взискател „СТАЛ 2007“ ЕООД, като погасената сума е 98 776,77 лв. от неплатени 111 411,16 лв. Тази сума вече е била погасена с влязлото в сила предходно разпределение от 20.05.2021 г. Освен това е посочено, че дължимия остатък след разпределението от 02.12.2022 г. с предмет на изпълнение изпълнителния лист по гр.д. № 21050/2020 г. по описа на СРС е в размер на 684 540,50 лв. за главницата, същевременно във влязлото в сила предходно разпределение от 20.05.2021 г. е бил посочен остатък за главница по същия изпълнителен лист в размер на 465 968,38 лв. Налага се извод, че съдебният изпълнител при изготвяне на обжалваното разпределение не е взел предвид влязлото в сила предходно разпределение от 20.05.2021 г. Спрямо взискателя „СТАЛ 2007“ ЕООД припадащите му се по съразмерност суми от втората продан следва да се отнесат не към вече погасените лихви и разноски (съдебни и за изпълнителното производство), а към остатъка от непогасената главница по изпълнителен лист по гр.д. № 21050/2020 г. по описа на СРС, който според влязлото в сила разпореждане възлиза на 465 968,38 лв.

Съгласно т. 2 от ТР № 2 от 22.11.2022 г. по тълк. дело № 2/2021 г., ОСГТК на ВКС при неяснота на изявената воля в постановлението за разпределение по чл. 460 ГПК, действителната воля на органа не може да бъде изведена от мотиви, каквито то няма.

Поради това, ако изразената в разпределението воля на съдебния изпълнител е неясна (например липсва достатъчна конкретизация на отделни вземания, съответно на техния размер, която възпрепятства индивидуализацията им) и не може да бъде изяснена и от 3 събраните доказателства по делото, това води до невъзможност за съда да извърши сам ново разпределение. В очертаната хипотеза порокът на разпределението е толкова тежък и непоправим, че съдът следва да върне делото на съдебния изпълнител за издаване на нов акт за разпределение. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд досежно тежестта на порока на обжалваното разпределение от 02.12.2022 г., а именно – съдът е възпрепятстван да прецени каква част от задълженията за такси и разноски към съдебния изпълнител за производството са погасени, респ. се предвиждат за погасяване с новото разпределение; какъв е процентът на съразмерност на удовлетворяване на останалите взискатели, доколкото общият размер на дълга е различен.

При това положение правилно първоинстанционният съд е отменил обжалваното разпределение от 02.12.2022 г. и е върнал делото на съдебния изпълнител с указания да съобрази при изготвянето му разпределението от 28.05.2021 г., влязло в законна сила на 24.11.2022 г.

По въведените в отговора на жалбата оплаквания относно несеквестируемостта на ½ ид. част от мезонета, предмет на проведената публична продан. Законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК възможност за длъжника да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквеституемо. Съобразно т. 1 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС срокът за обжалване при насочване на изпълнението върху вещ започва да тече от връчването на съобщението за насрочване на проданта. Пропускането на този срок обаче не осуетява правото на длъжника да иска от съдебния изпълнител да прекрати започналата продан преди издаването на постановление за възлагане (съдебният изпълнител не може да оттегли това постановление) или да му върне получената от публичната продан сума преди тя да е получена от кредитора, тъй като съдебният изпълнител може да предпочете да обезщети вредите на участвалите наддавачи в публичната продан, вместо да продължи да уврежда длъжника. Длъжникът може също да обжалва разпределението на основание несеквеструемостта. Пропускането на срока осуетява само отменяването на публичната продан като изпълнително действие (отделното й обжалване е недопустимо и съответно отменяването й - невъзможно). Длъжникът не може да обжалва и постановлението за възлагане поради несеквестируемост на продадената вещ.

Въззивният съд намира, че длъжникът Т. Й. С. с ЕГН: ********** и съпруга недлъжник В.

Д. С. с ЕГН: **********, разполагат и с друго имущество, в режим на СИО, което може да задоволи жилищните им нужди, а именно: поземлен имот с идентификатор ***, по кадастрална карта и кадастралните регистри на с. ***, общ. Столична, обл.София, с административен адрес на поземления имот с.***, район ***, ул. „***" №***, целия с площ по кадастралната скица от 1 323,00 кв.м., ведно с построената в мястото ВИЛНА СТРАДА с РЗП 316,00 кв.м.

Поради изложеното по-горе, частната жалба е неоснователна, а решението на СГС като правилно следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3391 от 26.06.2023 г. по ч.гр.д. № 210/2023г., по описа на Софийски градски съд.

Решението не подлежи на обжалване и е окончателно /чл. 463, ал. 2 от ГПК/.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5