Определение № 76 от 07.02.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 76 гр. София, 06.02.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Николай Ст. Метанов като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно търговско дело № 20231001000073 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от Й. С., чрез адв.Р. И. против определение №13069/19.12.2022 година, постановено по ч.гр.д.7031 по описа за 2022 година на СГС, ГО, I-27 ми състав, с което е прекратено производството, на осн. чл.129, ал.3 ГПК.

Частният жалбоподател твърди в жалбата си, че определението е неправилно и моли въззивният съд да отмени обжалваното определение като върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Твърди в частната жалба, че на 12.01.2023 година, в качеството на представител по пълномощие на Й. С. е подал молба с правно основание чл.405, ал.4 вр. с чл.404, т.2 ГПК за издаване на изпълнителен лист в полза на молителя по влязлото в сила на 14.03.2022 година и подлежащо на незабавно изпълнение на 29.03.2022 година решение №16/19 година от 16.07.2021 година, постановено от Основния първоинстанционен съд гр.Сурдулица, Съдебна единица гр.Владичин хан, Република Сърбия срещу „Евро Алианс тунели“ ЕАД със седалище и адрес на управление:област София, община Столична, гр.София, п.к.1138, район Младост, бул.“Цариградско шосе“, 170, база Горубляне, ЕИК-831478586 за посочените в същото решение суми, за които е осъден „Евро алианс тунели“ АД-клон Белград. Съдът е указал на страната, че следва да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на още 1

45 лева, преписи от молбата за връчване на ответника, както и да посочи името и адреса на ответника да уточни на коя дата е влязло в сила решението, да уточни провеждано ли е изпълнение въз основа на решението на територията на някоя от двете държави, да обоснове твърденията си, че българският съд е компетентен да се произнесе по искането за признаване и за допускането изпълнението на чуждестранното решение. В изпълнение на това разпореждане е подадена молба, в която изрично е уточнено, че е налице удостоверяване, на коя дата е влязло в сила решението, но независимо от това обстоятелство е представил препис от съдебното решение и отделно удостоверение от съда, от което е видно, че не е образувано изпълнително дело. Относно изпълнението на чуждестранното решение е посочено, че молбата е за издаване на изпълнителен лист по чл.404, ал.2 ГПК, като е посочено, че по своята правна същност молбата не е иск по чл.119, ал.1 КМЧП. В нарушение на закона с ново разпореждане, съдът е дал повторни указания, идентични с предходното, по което страната отново е подържала становището, че Й. С. не предявява иск по реда и при условията на Част четвърта „Признаване и допускане на изпълнението на чуждестранни решения и други актове“ на КМЧП, а е сезирал съда с искане за издаване на изпълнителен лист по чл.405, ал.4 вр. с чл.404, ал.2 ГПК. При произнасянето, съдът следва да извърши проверка относно правото на принудително изпълнение в полза на соченото като кредитор лице и срещу посочения длъжник по изпълняемото право, установено в съответното изпълнително основание. С оглед формалната доказателствена сила на подлежащите на принудително изпълнение актове по чл.404, т.2 ГПК тази проверка е ограничена, поради което не се касае до исково производство. Съдът е следвало да извърши проверката и да се произнесе с разпореждане по същество, поради което обжалваното определение е незаконосъобразно и подлежи на отмяна.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения.

Производството по ч.гр.д.7031 по описа за 2022 година на СГС, ГО, I-27 ми състав е образувано по предявена молба от Й. С. е подал молба с правно основание чл.405, ал.4 вр. с чл.404, т.2 ГПК за издаване на изпълнителен лист в полза на молителя по влязлото в сила на 14.03.2022 година и подлежащо на 2 незабавно изпълнение на 29.03.2022 година решение №16/19 година от 16.07.2021 година, постановено от Основния първоинстанционен съд гр.Сурдулица, Съдебна единица гр.Владичин хан, Република Сърбия срещу „Евро Алианс тунели“ ЕАД със седалище и адрес на управление:област София, община Столична, гр.София, п.к.1138, район Младост, бул.“Цариградско шосе“, 170, база Горубляне, ЕИК-831478586 за посочените в същото решение суми за посочените в решението суми, за които е осъден „Евро алианс тунели“ АД-клон Белград.

Един от основните принципи, закрепен изрично в ГПК е принципът на диспозитивното начало, проявлението на който се състои в това, че страните по производството, неговият предмет и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от търсещия защита /чл.6, ал.2 ГПК/, като само търсещият защита може да измени основанието и предмета на делото, но не и защитният орган. Съдът е длъжен да даде защита само в рамките, посочени от ищеца, респективно молителя, очертани с молбата, с която същия сезира съда.

При правото на иск това представлява правомощие на определени лица /надлежни страни/ да възбудят чрез иск производство за разрешаване на конкретен граждански спор със сила на пресъдено нещо. Правото на иск е средство за защита на материалното право чрез разрешаване на гражданския спор със сила на пресъдено нещо. Спорното право определя надлежните страни, а с това и процесуалната легитимация, като правото на иск принадлежи на носителя на материалното право, накърнено от правния спор.

Ето защо легитимирани страни в исковия процес са тези, които претендират, че са носители на материалните права, засегнати от правния спор, предмет на процеса. Процесуалната легитимация макар и обусловена от материалното право, засегнато от правния спор се обуславя от правното твърдение на ищеца, заявено с иска. Заявеното от ищеца спорно право обуславя процесуалната легитимация на ищеца и на ответника, като, с оглед диспозитивното начало ищецът е този, който въвежда правният спор като предмет на делото. Предметът на делото се предопределя от обективна и субективна страна от твърденията в исковата молба като при определяне надлежните страни, съдът изхожда при даване на правната квалификация на иска от посоченото от ищеца основание и петитум на иска.

3

При молбата за издаване на изпълнителен лист, какъвто е процесният случай молителят отправя искане до съда за издаване на изпълнителен лист, като посочва изпълнителното основание. Проверката, която съдът извършва е дали е налице предвидено от закона изпълнително основание и дали то удостоверява изпълняемото право за което се иска изпълнителният лист, като проверката, която се извършва се определя от очертаните в молбата обстоятелства и петитум. Страната е твърдяла, че в нейна полза съществува право на принудително изпълнение срещу лицето, което сочи като длъжник, въз основа на представеното от нея изпълнително основание и е формулирала надлежно отправено искане до съда за издаване на изпълнителен лист, като е твърдяла, че соченото изпълнително основание е от кръга на лимитативно изброените в чл.404, ал.2 ГПК актове. Съдът , с оглед уреденото в чл.6 ГПК диспозитивно начало дължи защита, съобразно очертаните от страната предели, поради което следва да се произнесе с разпореждане по същество, а именно след извършване на проверката да достигне до формиран правен извод налице ли са предпоставките за издаване на изпълнителен лист или не са налице като съдът не разполага с правомощията да изменя искането, което е отправено до него, чрез даване на указания какъв е пътят на защита, който страната следва да предприеме. Като е приел, че дадените указания не са изпълнени в срок и се е десезирал от предмета на делото, съдът е постановил акт, в нарушение на закрепеното в чл.6 ГПК диспозитивно начало, който е довел до отказ на страната да се предостави търсената от нея защита и е заменил спорния предмет с друг, незаявен от молителя.

Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №13069/19.12.2022 година, постановено по ч.гр.д.7031 по описа за 2022 година на СГС, ГО, I-27 ми състав, с което е прекратено производството, на осн. чл.129, ал.3 ГПК и ВРЪЩА на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените 4 действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5