Определение № 3180 от 21.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3180 гр. София, 21.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова като разгледа докладваното от Емилия Донкова Частно касационно гражданско дело № 20248003101873 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на адв. А. С., като пълномощник на В. И. Т., срещу решение № 214 от 27.02.2024 г., постановено по в. гр. д. № 832/2023 г. по описа на Бургаски окръжен съд, имащо характер на определение, в частта, с която постановеното въззивно решение № 948 от 15.08.2023 г. е допълнено в частта му за разноските, като на основание чл. 38, ал. 2 ЗА В. И. Т. е осъден да заплати на адв. А. Е. А., адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред въззивната инстанция в размер на 1 800 лв. с включено ДДС. В частната жалба са изложени доводи, че не е бил представен списък по чл. 80 ГПК, което обуславяло недопустимост на молбата.

Ответницата по жалбата е изразила становище за нейната неоснователност.

Жалбата е допустима като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване пред касационната инстанция съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК акт.

Разгледана по същество тя е неоснователна, съображенията за което са следните:

С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за допускане извършването на съдебна делба между съделителите С. В. Д. – Т. и В. И. Т. на делбения имот при равни квоти.

В последното проведено съдебно заседание на 06.06.2023 г. преди даване ход на устните състезания е представен документ, озаглавен „Списък на разноските на основание чл. 80 ГПК“, в който се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗАдв и документ за регистрация по ДДС.

С решението не са присъдени разноски в полза на ответницата по въззивната жалба.

По молба на процесуалния представител на същата е поискано допълване на въззивното решение в частта му за разноските с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

1

С обжалваното определение молбата е уважена, като са присъдени разноски в производството пред въззивната инстанция. Същите са определени в размер на 1 800 лв., като е прието, че не е било нужно страната да посочва размер на претендираните разноски.

Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в случаите на предоставена безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 от същия закон, когато насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. При наличието на тези предпоставки съдът определя адвокатското възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв, като осъжда другата страна да ги заплати. Следователно, размерът на възнаграждението подлежи на определяне по правилата на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Разпоредбата на чл. 80, изр. 2 ГПК въвежда задължението за представяне на списък на разноските като положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото да се иска изменение на решението в частта за разноските. Съгласно разясненията в т. 2 и т. 9 от Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК този списък съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени, като такъв списък е необходим дори при извършване на един единствен разход. В хипотеза на оказана безплатна адвокатска помощ, тъй като реален разход не е извършен, то е достатъчно в списъка по чл. 80 ГПК да се посочи, че се претендира от пълномощника присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, чийто размер е определям от съда по правилата на горепосочената Наредба.

В случая горните изисквания са били изпълнени.

В обобщение, молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на решението, в частта му за разноските, е била допустима и основателна, поради което обжалваното определение, с което същата е уважена, подлежи на потвърждаване.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 214 от 27.02.2024 г., с характер на определение, постановено по в. гр. д. № 832/2023 г. по описа на Бургаски окръжен съд, в ЧАСТТА, с която постановеното въззивно решение № 948 от 15.08.2023 г. е допълнено в частта му за разноските, като на основание чл. 38, ал. 2 ЗА В. И. Т. е осъден да заплати на адв. А. Е. А., адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред въззивната инстанция в размер на 1 800 лв. с включено ДДС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3